Определение № 581 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2158/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от С. И. Д.-Л., М. И. П., Т. И. Д.-К., Л. И. Д., чрез пълномощника им адв. К. Б., АК – П., частна касационна жалба против определение № 64 от 18. 01. 2021 г. на ОС – Перник, с което е потвърдено определение № 143 от 25. 08. 2020 г. по гр. д. № 358/2018 г. на РС - Перник, с което производството по делото е прекратено като образувано по недопустими искове. Развиват се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакувания акт. Подадени са писмени отговори на частната касационна жалба от ответниците А. М. Б. и Р. С. К., чрез пълномощника им адв. Б. В., в които се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и законосъобразност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по подадена от С. И. Д.-Л., М. И. П., Т. И. Д.К. и Л. И. Д. против Р. С. К., А. М. Б. и Г. П. Г. искова молба, в която са изложени следните твърдения: - ищците са собственици на описаните в исковата молба 7 бр. земеделски имоти – шест ниви и една ливада, находящи се в землището на [населено място], общ. Б., на основание наследяване на С. Г. Д., известен и с фамилията Д., починал на 22. 12. 1968 г., реституция по ЗСПЗЗ и съдебна делба; - исковата молба за делба е била подадена на 16. 12. 2014 г., вписана на 19. 12. 2014 г.; - с решение № 19 от 29. 07. 2016 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС – Брезник, влязло в сила на 14. 10. 2016 г., е допусната делба на процесните имоти между наследниците на С. Д., с което квотите на ищците от делбените имоти са определени на по 7/48 ид.ч. – общо 28/48 ид.ч., а на ответника Г. П. Г. – на 5/336 ид.ч.; - на 18.11. 2016 г., във втората фаза по извършване на делбата, съделителят Г. П. Г. прехвърлил на ответника Р. С. К., с договор за замяна, сключен с н.а. № .... г., 1/56 ид.ч. от процесните имоти, разпределени на ищците по реда на чл. 353 ГПК с решението по извършване на делбата; - на 18. 11. 2016 г. Р. К. сключил с А. Б. договор за аренда на процесните имоти, за срок от 22 стопански години, в писмена форма с нотариална заверка на подписите, вписан на 18. 11. 2016 г.; - този договор е нищожен, тъй като е сключен при липса на съгласие и при невъзможен предмет; налице са и основания за развалянето му, тъй като арендаторът не е изпълнявал задълженията си за плащане на арендни вноски; този договор не разпростира действието си по отношение на ищците, тъй като е сключен от наследник, притежаващ по-малко от 1/2 идеална част от правото на собственост и ищците, чийто дял надхвърля 1/2 ид.ч., и ищците не са съгласни с договора; - вписаният договор за аренда създава пречки за ищците да сключат договор за аренда с друго лице, а и би затруднило продажбата на имотите от ищците. - с решение № 52 от 29. 06. 2017 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС – Брезник, влязло в сила на 7. 11. 2017 г., вписано на 9. 11. 2017 г., процесните имоти били разпределени в общ дял на ищците С. И. Д.Л., М. И. П., Т. И. Д.-К. и Л. И. Д.. - въпреки решението по извършване на делбата да установява със сила на пресъдено нещо, формирана между ищците и ответниците Г. Г. и Р. К., че ищците са изключителни собственици на процесните земеделски имоти, Р. С. К. се вписал като съсобственик на процесните имоти в кадастралните регистри, като представил нотариалния акт за замяна. Във връзка с тези фактически и правни твърдения, ищците са поискали следното: а/. да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесните имоти; б/. да бъде прогласен за нищожен договорът за аренда, тъй като е подписан при липса на съгласие, евентуално – поради невъзможност на предмета; в/. евентуално – при отхвърляне на исковете за нищожност на договора за аренда, същият да бъде развален, заради пълно неизпълнение задълженията на арендатора; г/. евентуално, при отхвърляне на исковете за нищожност и разваляне на договора за аренда – да бъде признато за установено между страните по делото, че същият не обвързва ищците; д/. евентуално, ако горните искове не бъдат уважени, да бъде прогласен за недействителен по отношение на ищците на договора за замяна, сключен с н.а. № .... г., на осн. чл. 76 ЗН. От така изложените в исковата молба и уточняваща молба вх. № 1158/29. 07. 1920 г. фактически твърдения, правни твърдения и петитум следва, че предметът на делото включва следните искове, предявени от С. И. Д.-Л., М. И. П., Т. И. Д. К. и Л. И. Д. против Р. С. К., А. М. Б. и Г. П. Г.: 1. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са изключителни собственици на процесните имоти на основание наследство, земеделска реституция и делба. 2. искове, касаещи договора за аренда от 18. 11. 2016 г., сключен между Р. К. и А. Б., вписан на 18. 11. 2016 г., съединени помежду си при условията на евентуалност, както следва: а/. за признаване за установено, че договорът за аренда е нищожен, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като е сключен при липса на съгласие – без съгласието на ищците, притежаващи повече от половината от дяловете в съсобствеността; б/. евентуално, при отхвърляне на иска по т. „а“ – иск за признаване за установено, че договорът за аренда е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – поради невъзможност на предмета, изразяваща се в това, че ищците са изключителни собственици на процесните имоти и е било невъзможно отдаването им под аренда от съсобственик, чийто дял е по-малък от 1/2 ид.ч. в/. при условията на евентуалност - в случай на отхвърляне на исковете за нищожност на договора за аренда по б. „а“ и „б“ - иск за развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, поради пълното му неизпълнение от страна на арендатора. 3. евентуално, ако исковете по точка 2 „а“, „б“ и „в“ бъдат отхвърлени - установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците не са обвързани от облигационното правоотношение по сключения между Р. К. и А. Б. договор за аренда от 18. 11. 2016 г., тъй като същият е сключен от съсобственик, притежаващ по-малко от половината идеални части от съсобствеността. 4. евентуално, ако исковете по т. 2 и т. 3 бъдат отхвърлени, се иска признаване за установено по отношение на ответниците, че договорът за замяна от 18. 11. 2016 г., сключен с н.а. № ....г., е недействителен, на осн. чл. 76 ЗН, по отношение на ищците, в частта му касаеща имотите разпределени в общ дял на ищците с решението по извършване на делбата. Въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта относно установителните искове за нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, съединени помежду си при условията на евентуалност, предявени от С. И. Д.-Л., М. И. П., Т. И. Д.-К. и Л. И. Д. против Р. С. К. и А. М. Б., в частта относно предявения от същите ищци срещу същите ответници, при условията на евентуалност, конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 28, ал. 2 ЗАЗ - за разваляне на договора за аренда, сключен за срок от 22 стопански години, както и в частта по предявения от същите ищци срещу същите ответници установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците не са обвързани от облигационното правоотношение по сключения между Р. К. и А. Б. договор за аренда от 18. 11. 2016 г., тъй като същият е сключен от съсобственик притежаващ по-малко от половината дялове в съсобствеността и ищците, притежавали мажоритарен дял от съсобствеността към сключване на договора, не са съгласни със сключването му. Част от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, обобщени и конкретизирани от настоящата инстанция в съответствие с указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, поставят за разглеждане следните проблеми: дали договор за аренда, сключен при действието на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., от съсобственик, чийто дял в собствеността е по-малък от 1/2 идеална част, обвързва неучаствалите като страни съсобственици на имота и дали неучаствалите като страни при сключването му съсобственици имат правен интерес да искат установяване на недействителността на договора, евентуално – развалянето му, както и да искат да се отрече със сила на пресъдено нещо обвързаността им с договора. Въпросите са обусловили решаващата воля на въззивния съд, който е приел недопустимост на исковете за недействителност на договора за аренда и за развалянето му по съображения, че арендният договор, сключен между ответниците Р. К. и А. Б., е непротивопоставим на ищците, не ги обвързва и те нямат интерес да искат прогласяване на недействителността му или развалянето му, а следва да се защитят срещу вписания договор за аренда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС. Въпросите са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание не е налице, тъй като по въпросите вече има формирана практика на ВКС – същите са обсъдени в определение № 119 от 1. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 794/2021 г. на ВКС, 4 г.о., служебно известно на съдебния състав. Приема се, че договор за аренда, сключен при действието на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., обвързва неучаствалите като страни съсобственици на имота, независимо от размера на дела на сключилия договора съсобственик в съсобствеността, като отношенията между съсобствениците се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС. След изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, обн. ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 7. 02. 2017 г., договор за аренда обвързва неучаствалите като страни по договора съсобственици на имота само тогава, когато е сключен от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността. Когато договорът за аренда обвързва неучаствалите като страни при сключването му съсобственици, те не са трети лица и могат да оспорват неговата действителност, но не като трети лица, оспорващи чужд договор, а като лица, за които се претендира да са обвързани от договора и искат да се освободят от обвързаност или да се установи, че не са обвързани от него. Те могат също да претендират арендни плащания, както и развалянето на договора поради неизпълнение от свое име, но с косвени искове, в качеството им на кредитори на сключилите договора съсобственици съгласно чл. 134 ЗЗД. Надлежното конституиране на бездействащите длъжници като страни по делото е служебно задължение за съда. Настоящият състав споделя горното становище и намира, че липсва необходимост така формираната практика да бъде променяна, поради което повторното обсъждане на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доколкото, обаче, изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС, касационното обжалване на определението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна в частта й срещу определението в частта му, с която производството по делото е прекратено по посочените по-горе искове. Процесният договор за аренда е сключен при действието на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., ищците са обвързани от договора, независимо от размера на дела на сключилия договора съсобственик, и имат правен интерес да оспорят действителността му, евентуално – да се освободят от обвързаността си с договора, като го развалят, а в случай на отхвърляне на тези искове – да искат да бъде отречена със сила на пресъдено нещо обвързаността им с договора за аренда. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за наличие на правен интерес от посочените искове се извежда и от действието на вписването на договора за аренда в нотариалните книги, предвидено с разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗАЗ, която е била в сила към сключването и вписването на процесния договор за аренда и според която разпоредба договорът за аренда не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията. След като вписването на договора за аренда има за последица противопоставимост на правата на арендатора, вписал пръв арендния договор, то ищците имат интерес да прогласят недействителността на вписания договор за аренда, евентуално – да развалят същия, евентуално – да отрекат обвързаността си със същия, тъй като въз основа на влязлото в сила решение, уважаващо някой от евентуално предявените искове, биха могли да поискат заличаване на вписването на договора за аренда от 18. 11. 2016 г. и по този начин биха осигурили възможността договорът за аренда, който те ще сключат с друг арендатор, да е вписан първи по ред. Не на последно място, обвързаността на ищците със сключения от ответниците договор е един от спорните въпроси по делото, от значение при преценка основателността на част от предявените искове, а не допустимостта им. Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение в частта му, с която е прекратено производството по делото по останалите искове. Във връзка с допустимостта на установителния иск за собственост не са зададени релевантни въпроси. Въпросът за задължението на въззивния съд като инстанция по съществото на спора, да извърши преценка на събраните по делото доказателства и да разгледа допустимите възражения и доводи на страните биха били относими, ако искът бе разгледан по същество, но нямат отношение към преценката за допустимостта на производството. Изводите на въззивния съд за недопустимост на този иск съответстват на практиката на ВКС, създадена във връзка с приложението на чл. 226 ГПК в делбеното производство - ТР № 3/2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, точка 3, според която вещноправните последици на влязлото в сила решение по извършване на делбата настъпват и спрямо приобретателя на делбените имоти от съделител в по време на висящността на делбеното производство, и създава установеност в отношенията между приобретателя и останалите съделители, че имотите, които са придобити при извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, на чл. 349 ГПК или на чл. 350 и 352 ГПК, стават изключителна собственост на съделителите, на които са разпределени, възложени или получени при тегления жребий. В случая, решението по извършване на делбата е породило вещноправно действие както в отношенията между ищците и ответника Г. Г., така и в отношенията между ищците и ответника Р. К., придобил идеална част от някои от делбените имоти от съделителя Г. Г. във фазата по извършване на делбата. В отношенията между ищците, Г. Г. и Р. К. е съдебно установено, че ищците са изключителни собственици на процесните имоти, разпределени им в общ дял, на основание чл. 353 ГПК. Исковете за собственост срещу Г. Г. и Р. К. не са основани на факти, настъпили след влизане в сила на решението по извършване на делбата. А спорът с ответницата А. Б. е дали сключеният от Р. К. договор за аренда обвързва и ищците, а не дали ищците са станали изключителни собственици на имотите след сключване на договора за аренда, с влизане в сила на решението по извършване на делбата. Изводите за недопустимост на иска по чл. 76 ЗН не противоречат, а съответстват на практиката на ВКС, според която влязлото в сила решение по допускане на делбата разрешава спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и преклудира непредявеното от тях основание по чл. 76 3Н (ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 1), а приобретателят на идеална част от делбения имот от съделител във фазата по извършване на делбата е обвързан от вещноправното действие на решението по извършване на делбата (то настъпва и по отношение на придобития от него имот по време на висящността на исковото производство), на основание чл. 226 ГПК и с оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, точка 3. Съответни на практиката на ВКС са изводите на въззивния съд, че в случая последиците от относителната недействителност на сделката са заличени с влязлото в сила решение по извършване на делбата. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение