Определение № 92 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3348/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. срещу решение №.72/24.6.20 по г.д.№.90/20 на АС Варна в частта, с която е потвърдено решение №.1155/15.10.19 по г.д.№.2600/18 на Окръжен съд Варна за отхвърляне на предявения от касатора срещу Г. Н. Т. и Р. К. Д. иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижими имоти от 21.07.16 във формата на нотариален акт №.1312, т.VІІ, рег.№.299, като сключен в противоречие с добрите нрави /поради неравнопоставеност на престациите и възползване от лекомислието на ищеца/. Ответните страни Г. Н. Т. и Р. К. Д. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че на 21.07.16 между страните е сключен договор за замяна, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответниците 4/6 ид.ч. от апартамент в [населено място] срещу техен поземлен имот в м.Дупелите, [населено място], с площ от 340 кв.м., ведно с построената в него сграда на два етажа със застроена площ от 35кв.м., и уравнение от 12000лв.; цената на имотите към датата на изповядване на сделката според данъчната оценка е 36339,99лв. на апартамента и 4884,600лв. на поземления имот, а според пазарната им стойност-съответно 71600лв. и 14400лв; към момента на изповядване на сделката ищецът е страдал от органично разстройство на личността и поведението лека към умерена деменция с вероятен съдов тип – състояние, дължащо се на съдови промени и редовната употреба на алкохол, засилващ болестните промени и некритичността му към тази зависимост и сърдечно-съдовото заболяване - и би подписал документ, чието съдържание не разбира, както и би могъл да бъде подведен да подпише документ, за който счита, че има съдържание, различно от действителното /СМЕ/. Съдът е посочил, че преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави е обусловена от извода дали поради естеството на сочения порок крайният й резултат е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност; когато се претендира нарушаване на морала поради нееквивалентност на насрещните престации, е необходимо на първо място тази нееквивалентност да е толкова съществена, че практически да е сведена до липса на насрещна престация /реш.№.128/19 по г.д.№.3170/ 17, І ГО, реш.№.24/9.02.16 по г.д.№.2419/15, ІІІ ГО/. Същевременно, доколкото нееквивалентността може да е елемент от основание, сочещо и на други пороци на сделката /напр. сключване на договор при крайна нужда и крайно неизгодни условия/, за да е налице несъвместим с морала резултат, е необходимо същият да е обусловен от недобросъвестното поведение на заинтересованата страна, която да се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическата зависимост на другата. В разглеждания случай, при отчитане на уговореното уравнение от 12000лв., насрещната престация срещу прехвърлените от ищеца идеални части от апартамента с данъчна оценка 39339,90лв. е в размер на 16884,60лв., а спрямо пазарната му стойност 71600лв.-13440лв.- т.е. при съпоставка на база данъчни оценки на заменените имоти полученото от ищеца имущество е на стойност 2,15 пъти по-ниска от отчужденото, а на база пазарни стойности - 5,3 пъти по-ниска. Съдът е посочил, че обстоятелството дали уговореното уравнение от 12000лв. е действително заплатено е без значение, тъй като неплащането му е въпрос по изпълнението на договора, а не към условията му. При това положение и в двата варианта не може да се приеме, че е налице толкова съществено несъответствие, което на практика да означава липса на престация, и което, при отчитане на психическото състояние на ищеца, да обуслови извод, че резултатът от процесната сделка е в разрез с общоустановените морални норми за справедливост. По тези мотиви искът за прогласяване на нищожност на сделката за замяна поради противоречие с добрите нрави е отхвърлен като неоснователен. Евентуалният иск за унищожаването й на основание чл.31 ЗЗД е уважен по съображения, че ищецът е страдал от органично разстройство на личността и поведението, което му е пречело да разбира смисъла и значението на действията си – трайно и с продължителност, предхождаща датата на сделката - поради което към последната, според неоспорената СМЕ, не е могъл да разбира и ръководи действията си. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос относно обстоятелствата, които решаващият орган е задължен да изследва при произнасяне по иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за противоречие на договорите с добрите нрави /реш.№.286/ 12.06.19 по г.д.№.1511/18, ІV ГО, реш.№.24/9.02.16 по г.д.№.2419/15, ІІІ ГО, реш.№.277/26.01.15 по г.д.№.1962/14, ІІІ ГО, реш.№.288/29.12.15 по г.д. №.2293/15, ІІІ ГО, реш.№.452/25.06.10 по г.д.№.4277/08, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Съгласно цитираната практика добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките; нееквивалентността на престациите е пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, като са необходими критерии, по които съдът да преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката - тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се накърнил принципът на свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/; като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите /понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката/, като тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация-т.е. значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева; когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен. В разглежданата хипотеза въззивният съд е сравнил съотношението на престациите на страните по договора за замяна – по данъчна и по пазарна оценка, и е приел, че и в двата варианта не може да се приеме, че е налице толкова съществено несъответствие, което на практика да означава липса на престация, и което, при отчитане на психическото състояние на ищеца, да обуслови извод, че резултатът от процесната сделка е в разрез с общоустановените морални норми за справедливост. Изводът е направен на база сравнение на еквивалентността на престациите и при съобразяване на състоянието на ищеца. Приетото не е в отклонение, а в съответствие с цитираната от касатора и от въззивния съд задължителна практика, в това число при съобразяване на безспорно установения принцип, че преценката за противоречието с добрите нрави се прави към момента на сключване на договора. При тези обстоятелства и доколкото във втория пункт от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се съдържа ясно формулиран правен въпрос, соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна Г. Н. Т. се дължат направените разноски в размер на 600лв. платен адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,