Определение № 50128 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 915/2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Ц. З. М. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Я. С. срещу решение № 1198 от 17.11.2021г. по в. гр. д. № 960/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в следните части: 1/ частта, с която след частична отмяна на решение № 260773 от 26.10.2020г. по гр. дело № 6832/2017г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Ц. З. М. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син З. П. З., настъпила на 04.09.2016г. при ПТП; 2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен посочения иск за разликата над 150 000 лв. до пълния предявен размер 200 000 лв.; 3/ частта за присъдените на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер 22 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., разноски за въззивното производство в размер 560 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи и аргументи на страните, не е изследвал фактите и взаимовръзките между тях, които са от съществено значение за правилното решаване на спора, не е съобразил в достатъчна степен обективните факти за определяне на действително справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство? – противоречие с Постановление № 1/13.07.1953г. на Пленум на ВС, Постановление № 7/27.12.1965г. на Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г. на Пленум на ВС.

2. Бил ли е длъжен въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме намаляване на обезщетението от 150 000 на 120 000 лева? - противоречие с решение № 27/02.02.2015г. по гр. д. № 4265/2014г. на ВКС, IV г. o. и решение № 331/19.05.2010г. по гр. д. № 257/2009г. на ВКС, IV г. o.

3. Кои обстоятелствата следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди ?

4. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Липсата на посочване и на лимит, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС 4/1968г.?

5. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/1968г.?

6. От значение ли е възрастта на наследника на пострадалото лице при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?

7. Следвало ли е САС да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне?

8. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? – противоречие с разясненията, дадени по приложението на чл. 52 ЗЗД с т. 11 на ППВС № 4/1968г.

9. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични в случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/1968г., гарантиращи правилно приложение на принципа на справедливост?

Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в отклонение на установените в ППВС № 4/2.12.1968г. критерии и постоянната практика, обективирана в решение № 131/2016г. по т. д. № 2592/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 27/2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. № 1154/2013г.на ВКС, II т. о., решение № 1/2012г. по т. д. № 299/2019г. на ВКС, II т. о., решение № 94 по т. д. № 916/2011г. на ВКС, I т. о. /относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението период/, решение № 33/21.03.2015г. по т. д. № 543/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 101/18.04.2018г. по т. д. № 1858/2017г. на ВКС, II т. о., решение № 66/01.06.2017г. по т. д. № 650/2016г. на ВКС, I т. о. и решение № 1/05.02.2019г. по т. д. № 1002/2018г. на ВКС, I т. о.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД чрез процесуален представител юрисконсулт К. А. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението и липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по посочените въпроси в противоречие с практиката на ВКС и решението не е очевидно неправилно.

Третото лице помагач [община] не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК от процесуално-легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза, констативния протокол и влязлата в сила на 18.06.2019г. присъда от 12.07.2018г. по н. о. х. д. № 134/2018г. на Окръжен съд Монтана е приел, че на 04.09.2016г., около 18.30 ч. в [населено място], на [улица]е настъпило ПТП, при което Я. Т. Т., като водач на товарен автомобил влекач „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. [рег.номер на МПС] при спускане по наклон е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и чл. 137а ЗДвП, вследствие на което товарният автомобил е напуснал очертанията на пътното платно, блъснал се е в прилежаща на улицата къща, в която имало няколко празнуващи сватба физически лица, и по непредпазливост е причинил смъртта на З. П. З. - син на ищцата, и средни телесни повреди на още трима души – престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, б. „б“ връзка с ал. 1, б. „в“ НК. Улицата, на която е настъпило процесното ПТП, е обявена за част от републиканската пътна мрежа, която се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Съдебният състав е констатирал, че товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към деня на настъпване на процесното ПТП - полица № BG/22/115002195628 със срок от 10.09.2015г. до 09.09.2016г.

За да направи извод, че дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е в размер 120 000 лв., въззивният съд е посочил, че съобразява критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС, както и конкретните данни по делото, а именно възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отношенията на ищцата с пострадалия, които са имали приживе, обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.

Относно законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав е приел, че се дължи от датата на увреждането съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД – 04.09.2016г. Посочил е че ищецът е поискал присъждане на лихва, считано от 20.01.2017г. /неправилно 20.01.2016г./, първоинстанционният съд е присъдил лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2017г., но не е отхвърлил претенцията за лихва за периода 20.01.2017г. – 01.06.2017г. и ищцата не е поискала допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите два процесуалноправни въпроса, формулирани от касатора, са относими към правомощията и задълженията на въззивния съд, а останалите материалноправни въпроси касаят прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В този смисъл въпросите са релевантни за спора, предвид направените оплаквания във въззивните жалби на ищцата /настоящ касатор/ и ответника за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение и несъобразяването му със събраните по делото доказателства и значението им за формиране на фактическите изводи, правните доводи и решаващата воля на въззивния съд.

Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните от касатора части по релевантните процесуалноправни и материалноправни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение по тях с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора Постановления на Пленума на ВС, решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на твърдението за очевидна неправилност на решението на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.

Държавна такса не се внася от касатора на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение