Определение № 50023 от 20.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2016/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Р. С. С. касационна жалба на Г. Т. П. (ответник в производството пред първоинстанционния съд) срещу постановеното при новото въззивно разглеждане по реда на чл.294 ГПК решение № 194/20.04.2022г. по възз.т.д.№ 845/2021г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която след отмяна на решение № 708/23.12.2019г. по т.д.№ 538/2018г. на Окръжен съд - Пловдив е постановено друго, с което Г. Т. П. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31053 от 10.01.2008г. в размер на 79 674.26 швейцарски франка, ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 09.07.2018г. до окончателното изплащане и разноски. В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.1-3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.2, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение от 20.09.2017г. по дело С -186/16 на СЕС по следните въпроси: 1.Процесният договор за кредит индексиран в чуждестранна валута ли е или е договор за кредит в чуждестранна валута? 2.В каква валута се дължи връщането му: -ако представлява договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута -ако представлява договор за кредит в чуждестранна валута. Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 3.Може ли съдът, като инстанция по същество, да реши правен спор въз основа на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, основана на писмен документ (в случая първоначален погасителен план), който липсва по делото, като тежестта на доказване, съответно неговото представяне, пада върху страната, която се ползва от него? 4.Възможно ли е съдът да направи проверка дали изчисленията на вещото лице са правилни, без представен погасителен план по делото? 5.Нарушено ли е правото на защита на страната, която е осъдена да заплати определена парична сума въз основа на заключение на вещо лице, което се основава на документ, липсващ по делото? 6.Изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на цялото вземане с оглед промените в чл.112 от ЗЗД? 7.Изтекла ли е 5-годишната погасителна давност, считано от падежа на вноските при такъв вид кредити? В подадения чрез пълномощник адв.Д. Г. писмен отговор на „Юробанк България“ АД се оспорват въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, приема следното: С Разпореждане от 07.06.2023г. на Председателя на ВКС е образувано тълк.д. № 3/2023г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ Този въпрос е обсъждан в мотивите на обжалваното решение, видно от които по релевираното възражение за погасителна давност е прието, че давността е започнала да тече от настъпване на предсрочната изискуемост на 30.05.2018г. и не е изтекла до подаване на ИМ на 09.07.2018г.Едновременно с това този въпрос е относим и към поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос № 7. Налага се извод, че е налице основанието по чл. 292 ГПК за спиране на настоящето производство до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, съставът на I т.о.: