Определение № 1323 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1143/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. В. срещу въззивно решение от 11.05.2010 г. по гр.д. № 191 /2010 г. на Ш. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 27.01.2010 г. по гр.д. № 1359 /2009 г. на Ш. районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя с правно основание чл.143,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу С. В. Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 7,735.50 лева, законна лихва за забава върху нея в размер на 1,453.11 лева за посочен период от време и законна лихва върху нея (главницата) от датата на подаване на исковата молба. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, излагат се основания за това и се иска допускане на касационно обжалване по въпроса: какви са разграниченията на наведените като основание на иска обстоятелства, обуславящи неговата квалификация по чл.143 или чл.146 ЗЗД и по-конкретно дали завеждането на иск срещу поръчителя и уведомяването от поръчителя на длъжника за това, са между предпоставките за уважаването на иск по чл.143 ЗЗД или на иск по чл.146 ЗЗД, като се твърди, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановени решения на ВС и съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Ответникът в това производство С. В. Г. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева. Исковете са основани на твърдения, че ищецът като поръчител на ответника по договор за текущо потребление с банка изплатила доброволно голяма част от вноските по договора след като банката я е уведомила, че заемателят спрял да плаща; твърди, че след като извършила плащанията, за които претендира, получила от банката писмо – покана и за остатък, който не твърди да е плащала; твърди, че се снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника и че предявила исковете след негово (на длъжника) възражение, след уточнение иска установяване на размерите на извършените плащания и на лихвите за забава от датата на всяка платена от нея вноска; посочила е и квалификацията на главния иск – чл.143,ал.1,предл. посл. ЗЗД Ищецът не е твърдяла, че срещу нея е бил завеждан иск от банката, нито, че е уведомила ответника за такъв иск, не са и давани указания за доказване на такива факти. Въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел, че е сезиран с искове с правна квалификация чл.143,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД (посочена най-горе), но е намерил исковете за неоснователни, въпреки, че е приел за установено, че ищецът е погасила повечето вноски по кредит, по който е била поръчител на ответника, но съдът е приел, че първото условие за уважаването на иска (по чл.143 ЗЗД) липсва – срещу нея не е заведен иск или поне по делото няма такива доказателства и ищецът (поръчителят) не е уведомила длъжника за такъв (иск), поради което е приел, че следователно претендираното вземане се явява неоснователно, което е обусловило и неоснователността на акцесорния иск за лихви. От изложеното е видно, че изведените въпроси са обусловили изхода по спора. Твърдението за допуснато от въззивния съд противоречие с посочени решения на ВС и други съдилища е основателно: при установяване на подобни на наведените факти с решение № 1847 по гр.д. 2845 /1994 г., V г.о., на ВС е оставено в сила решение, с което е уважен иск на платил поръчител пред банка (наречен гарант), като е посочена правна квалификация по чл.143,ал.1 ЗЗД; С решение от 14.10.2008 г. по възз. гр.д. № 554 /2008 г. на С.. ОС също; С решение № 74 по гр.д. № 51 /1959 г. ОСГК – също, като е посочена правна квалификация по чл.146 ЗЗД. За другото посочено решение няма данни да е влязло в сила. Но от изложеното е видно и че като е отхвърлил иска поради това, че не се установяват факти, които не са наведени от ищеца като основание на иска, съществува вероятност въззивният съд да се е произнесъл недопустимо. Съгласно приетото в мотивите и в т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.288 във вр. с чл.280,ал.1 ГПК ВКС следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на обжалваните с касационни жалби въззивни съдебни решения, което е достатъчно основание решението да бъде допуснато до касационно обжалване, като преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба. От изложеното е видно, че са осъшествени основания за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В едноседмичен срок от съобщение жалбоподателят следва да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 183.77 лева. Воден от изложеното съдът