Определение № 24 от 21.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 116 от 04.04.2013 г. по гр.д. № 115/2013 г. на Хасковския окръжен съд е отменено решение № 80 от 10.06.2011 г. по гр.д. № 30/2011 г. на Районен съд - Харманли и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на М. К. Х., Т. Д. Т. и К. Д. Т., че Р. К. К. и А. М. К. са собственици на 848/1414 ид. части от ПИ с идентификатор 77181.13.46 по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2006 г. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от М. К. Х., Т. Д. Т. и К. Д. Т.. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност на същото. Ответниците по касация Р. К. и А. К. в писмен отговор за касационната жалба изразяват становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на решението до касационно обжалване, взе предвид следното: Обжалвоното въззивно решение е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, след като с решение № 287 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 472/2012 г. е обезсилено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът е приел за установено от фактическа страна, че с писмен договор от 20.11.1986 г. Р. К. закупил от С. Р. О. парцел в чертите на [населено място], с площ 900 кв.м, при точно описани в договора граници. От 1986 г. Р. К. упражнява владения върху имота, което е продължило повече от 10 години след отмяната на чл. 29 ЗСГ през м. март 1990 г., поради което той и съпругата му А. К. са придобили правото на собственост по давност. Ответниците са придобили имот с площ 705 кв.м, закупен от тях през 1984 г. по реда на ЗСГ чрез Община - Х. от наследниците на В. М., съставляващ имот пл.№ 28 в кв. 31 по плана на [населено място], одобрен през 1976 г. В нотариалния акт като един от съседите на закупения имот е посочен Руси Т. О.. В одобрената през 2006 г. кадастрална карта на [населено място] двата имота били заснети като един общ имот с площ 1414 кв.м., записан на името на ответницата М. Х.. Съдът е приел, че това записване е без основание, тъй като 848 кв.м от имота са били собственост на ищците. Уважил е предявения иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като е постановил диспозитив, с който е признал за установено, че ищците са собственици на 848/1414 ид. части. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първия от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, който се свежда до това дали когато имоти, които принадлежат на различни лица, са заснети като един в кадастралната карта, възниква съсобственост между техните собственици и какъв е способът, чрез който те могат да защитят правата си. Този въпрос е от значение за изхода на делото, както и за точното прилагане на закона, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от гореизложеното съдът