Определение № 3039 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1472/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Т. И. Г. и В. И. И., чрез процесуален представител, против Решение № 54 от 24.03.2025 г. по в. гр. д. № 40/2025 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено Решение № 250 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 53/2024г. на Окръжен съд – Шумен. С посоченото решение са отхвърлени предявените от настоящите касатори срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на по 70 000 лв. за всеки от тях за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния брат Р. И. И. при ПТП, състояло се на 14.05.2019 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и присъждане на направените разноски.

Касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 и ал.2,предл.3 ГПК, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулират следните правни въпроси, за които твърдят, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, а именно:

1. „Отрежда ли Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. на братята и сестрите към групата на „членове на семейството“ отнася ли ги към категорията на Директивата „жертви на

престъпление“ и обуславя ли това право на обезщетение при доказано претърпени вреди ?“;

2. „Как се отнася горното задължително за България правило на Директивата към приложението на чл.52 ЗЗД спрямо братята и сестрите, претърпели вреди от смъртта на свой брат или сестра ?“;

3. „Какво е житейското съдържание на понятията „трайна и дълбока емоционална връзка с починалия“, „особено близка връзка с починалия (в случая - брат или сестра)“ от гледна точка на справедливостта, гарантирана на пострадалия от чл.45 и чл.52 ЗЗД и на разясненията в ТР 1/2016 г. ? Кои житейски ситуации се отличават с изключителност по смисъла на ТР 1/2016 г. ?“;

4. „Кога братът или сестрата са претърпели „действително“ по смисъла на ТР 1/2016 г. вреди от загубата на починалия ?“;

5. „Кога връзката между братята и сестрите е „особено близка“ по смисъла на ТР 1/2016 г., какви конкретни житейски обстоятелства, обусловят особената близост ?“;

6. „Каква следва да е степента на интензивност и изключителност на „особената близост“ между братята и сестрите от една страна и починалия - от друга ? Може ли тя да се прояви в условията на нормална житейска връзка, без наличие на особени от фактическа гледна точка обстоятелства като съвместно живеене, липса на родители и др., когато роднинската връзка между братя и сестри със собствени семейства се характеризира с надхвърляща формалното родствено отношение човешка любов, особена привързаност, взаимопомощ и взаимни обич и уважение ?“;

7. „Когато се докажат отношения между братя и сестри, надхвърлящи формално-роднинските, житейски наситени с топлина и близост, по-голяма от обикновените, отговарящи на критериите на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложението на чл.52 ЗЗД, т. е. справедливото решение, касае основателността на искането, или само размера на обезщетението ?“.

Сочените към формулираните въпроси допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са съотнесени: по въпроси № 1, № 2, № 6 и № 7 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с твърдението, че по поставените въпроси липсва практика на ВКС, с оглед на което отговорът по тях би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; по въпроси № 3, № 4, № 5 – допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с довода за противоречие между формираните от въззивния съд правни изводи и практиката на касационната инстанция, намерила израз в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; Решение № 372/2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 155/11.10.2024 г. по т. д. № 423/2024 г. на ВКС, II т. о.

Претендираната от касаторите очевидна неправилност на обжалваното решение е обоснована с противоречие между приетото от въззивния съд и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че в случая по делото са били доказани отношения между братя и сестри, които надхвърлят формалните такива за този тип родствена връзка, а съдържанието им е било наситено с истински дълбоки, близки, интензивни по близост човешки отношения, което обуславя активната легитимация на ищците да предявят исковите си претенции. Твърди се, че достигайки до противоположен на следващия се от това доказано обстоятелство правен извод, Апелативен съд – Варна е постановил очевидно неправилно решение, което следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът – Гаранционен фонд, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В условията на евентуалност счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до аналогичен на първата инстанция правен извод относно неоснователността на предявените осъдителни искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.52 ЗЗД, по спорния въпрос относно активната материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за болките и страданията, причинени им от смъртта на техния брат, позовавайки се на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 21.06. 2018г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, Апелативен съд – Варна е подчертал, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицата, които претендират обезщетение, са провели пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания; За да бъде присъдено обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., т. е. - материалната активна легитимация е в зависимост от доказването на житейска ситуация, която да е причина за особена близост, оправдаваща лице, непопадащо в кръга на най-близките, да получи обезщетение, а не от степента на родство; Следва да се отчита обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характерзират с взимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Поради това, за да се приеме, че между тези роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от нормалната за съответната родствена връзка.

От показанията на разпитаните по делото свидетели (втори братовчед на ищците и друг далечен техен роднина) решаващият съд е установил, че между ищците и брат им са съществували перфектни отношения - уважавали са се, събирали са се заедно със семействата си по празници, помагали си, ако някой има нужда от помощ, и че тежко приели смъртта на брат си, като ищцата на погребението му била неадекватна; Всеки от ищците, както и брат им, имали семейства и живеели в различни населени места – починалият Р. И. И. в [населено място], ищцата Т. Г. в [населено място], а ищецът В. И. в [населено място].

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка Апелативен съд – Варна е приел, че ищците Т. Г. и В. И. са претърпяли неимуществени вреди от причинената смърт на брат им с оглед съществувалата между тях емоционална връзка, изградена от взаимна обич, грижа и съпричастност, но тези вреди са типичните и обичайни за родствените отношения между братя и сестри; Не са налице специфични житейски ситуации, които да са трансформирали тези традиционни отношения, за да се приеме, че същите са се превърнали в изключителни. По съображения за непроведено пълно и главно доказване на други отношения, извън традиционните такива за семейство в българското общество, както за наличието на сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, надвишаващи тези, които е нормално да се понесат от загубата на особено близък човек, въззивният съд е приел, че ищците не са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди и е потвърдил изцяло обжалваното от тях решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че по начина, по който са формулирани, въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Първите два въпроса не са обсъждани от въззивния съд, поради което нямат обуславящо за изхода от спора правно значение. Същите са общо формулирани и от теоретично естество, поради което нямат характеристиката на правен въпрос съгласно задължителните указания на посоченото тълкувателно решение. Освен това, постановките на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. са съобразени при постановяване на ТР № 1 от 21.06. 2018г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, видно от мотивите към същото.

Без последният, останалите въпроси от изложението са относносими към критериите за определяне на емоционалната връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия му родственик, като дълбока и трайна, и всъщност се пита, какви факти биха изпълнили горното условие, поради което въпросите не притежават изискуемия съобразно нормата на чл.280 ал.1 ГПК правен характер. Според ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, когато поради конкретни житейски обстоятелства и ситуации привързаността между родствениците е станала толкова силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, на преживелия родственик е справедливо – по изключение - да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди, макар да е извън кръга, посочен в постановления № 4/1961г. и № 5/ 1969г. на Пленума на ВС. Следователно – критериите са посочени в достатъчна степен в горецитираното тълкувателно решение. Въпрос на оценка на доказателствата и установеност на доказаните с тях факти е приетото от съда, че в конкретния случай не може да се направи извод, че е налице близост над обичайната. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 92/17.11. 2020 г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о. и решение № 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020 г. на ВКС, II т.о., за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Прието е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерна ситуация за възникване на такава връзка между братя и сестри може да се посочи израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина. В случая, въззивният съд не е отрекъл близостта в отношенията между ищците и починалия брат, както и проявлението на неимуществените вреди в правната им сфера вследствие на загубата, а въз основа на събраните по делото доказателства е формирал извод, че съществувалата житейска връзка и интензитетът на вредите не покриват изискването за изключителност, с което е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В случая касаторите оспорват крайния извод на въззивната инстанция по отношение естеството на тази връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти.

Последният седми въпрос не съответства на обективираната в решението правна воля на въззивния съд, тъй като изхожда от твърдения, каквито не са приети за установени. Следователно и този въпрос не е годен да удовлетвори общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за искания достъп до касационно обжалване.

Поради неустановяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по всички въпроси, не следва да се обсъждат допълнителните критерии по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.

Не е налице и самостоятелното основание по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, каквито в случая не се установяват. Твърденията, с които е обосновано основанието по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК, не обосновават нито една от примерно изброените хипотези на очевидна неправилност. Същите по характера си представляват оплаквания за неправилност, които попадат в приложното поле на чл.281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК