Определение № 50792 от 04.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 527/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от „Енерго- Про Продажби“АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] срещу въззивно решение от 04.11.2021 г. постановено по възз. гр.д. № 789/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5722 от 13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 13564/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът С. В. К. не дължи на дружеството- касатор сумата от 5467,02 лв., начислена по фактура № [ЕГН]/21.08.2018 г., представляваща стойността на коригирана ел. енергия по сметка за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г. по клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк][жилищен адрес]. Въззивното решение е постановено след отменително решение на ВКС № 27 от 19.03.2021 г. постановено по гр.д. № 1848 по опис на ВКС за 2020 г., Трето гражданско отделение. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 80/03.05.2018 г., постановено по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 61/ 01.03.2016г., постановено по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на IV-то гр. о. на ВКС, Решение № 226/12.07.2011 г., постановено по гр.д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 26/09.04.2020 г., постановено по гр.д. № 1764/2019 г. на ВКС, I г.о.; 2. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.д.№ 1/2013 г.на ОСГТК; Решение № 549/29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., IV г.о.; Решение № 385/10.05.2010 г. по гр.д. № 1245/2009 г., III г.о., Решение № 700/06.12.2010г. по гр.д.№ 304/2010 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 129/2015 г., постановено по гр.д. № 7040/2014 г. на ВКС, III г.о. и 3. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?. Твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 75/13.04.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2206/2020г. IV г.о., Решение № 76/08.04.2021 г. на ВКС по гр.д. №2209/2020 г., IV г.о. и Решение № 77/08.04.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2862/2020 г., IV г.о. Ответникът С. В. К., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. На 14.08.2018 г. служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, в присъствието на свидетеля Николай К. /син на ищеца/, са извършили проверка на СТИ с фабр. № 115031500721598 на процесния адрес, за което са съставили констативен протокол протокол № 1104871, който е подписан от служителите в присъствието на посочения свидетел- член от домакинството на потребителя- ищец. В БИМ е извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер, като е дадено заключение, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: ТЗ - 029162.4 KWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. От ответното дружество е издадена фактура № [ЕГН]/21.08.2019 г. за плащане на начислената електрическа енергия за периода от 15.08.2017 г. - 14.08.2018 г., на стойност 5467,02 лв. От назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че СТИ е в метрологична годност. Показанията, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея на електромера и не са регистрирани при редовния отчет на същия. Показанията в този регистър са 29162.4 kWh, като същите са преминали през измервателната система на СТИ. Наличието на показания в невизуализираната тарифа се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по- точно в тарифната схема. Съгласно указанията в отменителното решение на ВКС е назначено вещо лице- вещо лице – софтуерен специалист. От заключението му е прието, че установените данни, отразени в протокола от 14.08.2018г. и в протокол № 1920/16.08.2019 г. на БИМ са съответстващи на действителността и не се дължат на грешка. Натрупаната електроенергия в регистър 1.8.3 е преминала през тази тарифа, след осъществено софтуерно въздействие върху СТИ, като последното е в резултата на волеви човешки действия. Вещото лице е констатирало, че не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на показания в невизуализирания регистър. Посочило е още, че е възможна софтуерна настройка, която да позволи преминалата през електромера ел.енергия да се начислява само в невизуализираните регистри, като в конкретния случай това е били направено и СТИ е отчитало енергия по тарифа Т.3 в определени времеви интервали от денонощието. При извършения оглед на софтуера не е установило той да притежава функционалност, заложена в менютата и екранните бутони, за параметризация на тарифни регистри и промяна в активността на същите, за да позволява достъп на дружеството до системата. Експертът също е установил, че е технически невъзможно да бъдат нанесени показания в паметта на електромера, чрез оптичния му порт, както и да бъдат променяни данни от измерванията. За да уважи предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел, че доставчикът не е доказал при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Посочил е, че липсата на параметризация на Тарифа 3, минира възможността за безусловно установяване на количеството доставена ел. енергия и на периода на доставката. Първият факт имал значение към основанието, което следвало да се доказва от ответника, а втория факт към размера, който може да се установява и по почин на съда, при бездействие на страната. Проведеното от ответника доказване било непълно и създавало вероятност, възоснова на която съдът не можел да обоснове решение. Проведеното по почин на съда доказване на размера било неуспешно, защото липсвал категоричен извод, че пресмятанията се отнесат към точно определен момент и нулеви изходни данни на Тарифа 3 към началния момент. По тези съображения съдът е приел, че процесната сума от 5467,02 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за обект, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г., е недължима. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправните въпроси: „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“ и „Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?“, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. По въпроси № 2 в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по него са свързани и обусловени от отговора на въпросите, по който касационният контрол се допуска и по същия съдът ще се произнесе с решението си, като го разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 109,34 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение