Определение № 13421 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11516/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат с определение № 12667 от 18.11.2025 г. по адм. дело № 2730 от 2025 г. на Административен съд(АС) - Варна спор за подсъдност между същия съд и Административен съд София-област(АССО) относно разглеждане на искова молба от Д. В. Ш., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: гр.София, [улица], [адрес] с адрес: [населено място], общ. Своге, против Община Варна, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Първоначално искът е предявен пред Административен съд София-област(АССО) като е образувано адм. дело № 1184/2025год. С определение № 1424 от 12.11.2025 г. съдът е прекратил производството по делото, като го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Варна, мотивирайки се с компетентността на последния да разглежда искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и обстоятелството, че съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, искът за обезщетение по този закон се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Съдът е приел, че в случая е водещо производството по оспорване на издадените разрешения за строеж от главния архитект на Община Варна, поради което във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), делото на осн. чл.135, ал.2 АПК е изпратено по компетентност на Административен съд - Варна, където е местонахождението на недвижимия имот, предмет на оспорените разрешения за строеж. Административен съд – Варна с определение № 12667 от 18.11.2025 г. е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 2730 от 2025 г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Административният съд е обсъдил разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОДОВ, уреждаща специална местна подсъдност, според която искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Изложил е мотиви, че така уредената местна подсъдност е изборна, като изборът се прави от подателя на иска, а видно от доказателствата по делото ищецът е направил своя избор с подаване на исковата молба пред АССО, в чийто район е настоящият му адрес. С оглед горното съдът е счел, че следва да повдигне спор за подсъдност. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира че предметът на спора по делото не е изяснен, поради което не би могъл да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд – Варна и Административен съд София-област относно разглеждането на нередовната искова молба на Д. Ш.. Исковата молба, по която е образувано делото, следва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и в нея ясно и непротиворечиво да са посочени фактическите обстоятелства, свързани с твърдяното от ищцата увреждане, да са уточнени вредоносните актове и действия, както и да има ясно формулиран петитум, съответстващ на обстоятелствената част на исковата молба. В обстоятелствената част на исковата молба на Д. Ш. се твърди, че претендираните неимуществени вреди са последица от нищожни административни актове - Разрешение за строеж № ГИ 173 от 24.10.2020 г. и № ГИ 174 от 24.10.2020 г., издадени от главния архитект на Община Варна и от бездействие на община Варна. В петитума на исковата молба е формулирано изрично искане да се обяви незаконосъобразността на всяко строително решение, т.е. прави се оспорване на административен акт по реда на чл.145 и сл. от АПК. За да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо той да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред, предвид нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК. Едно от изискванията за надлежно упражняване на правото да се иска съдебна защита при тези искове, видно от чл.204, ал.1 АПК е този иск да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, освен когато се предявява заедно с оспорването по съответния ред – чл.204, ал.2 АПК. Правилата на следващите ал.3 и ал.4 на чл.204 АПК сочат, че изискването на ал.1 и ал.2 е само по отношение на унищожаемите административни актове. Ако искът за обезщетение за вреди е съединен с оспорване законосъобразността на административния акт, съдът първо трябва да установи неговата незаконосъобразност, а след това евентуално да разгледа и се произнесе по иска за обезщетение. Постановената от съда отмяна разрешава спора за законосъобразността на административния акт, което има пряко отношение към процесуалната допустимост на иска за обезщетение, поради което когато искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е предявен заедно с оспорването на административния акт, определяща е местната подсъдност на оспорването на акта. Затова в разпоредбата на чл.204, ал.1 АПК е посочено, че оспорването на административния акт е по „съответния ред“. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт неговата незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение( чл.204, ал.3 АПК), което означава, че за да е допустим този иск не е необходимо нищожността да е обявена предварително. Чл.204, ал.3 АПК не поставя като условие за допустимостта на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетение от нищожен или оттеглен АА, незаконосъобразността на този акт да бъде установена по съответния ред, съгласно чл.204, ал.1 и 2 АПК. В чл.204, ал.3 АПК законодателят изрично е посочил компетентният съд, който следва да се произнесе по твърдението за нищожност и това е съдът, пред който е предявен искът за обезщетение. Двете спорещи съдилища са дали правна квалификация на исковата претенция, от която е направен извод за неподсъдност на спора пред всеки от тях, по една нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум и преди ищцата да уточни дали претендира вреди от унищожаем административен акт (чл.204, ал.2 АПК) или нищожен административен акт(чл.204, ал.3 АПК), или бездействие. В хипотезата на чл. 135, ал. 4 АПК споровете за подсъдност могат да бъдат разрешени само след ясно и непротиворечиво изясняване на предмета на правния спор, който се установява от редовна искова молба, с която е сезиран съда. Този извод се налага от обстоятелството, че компетентността на състава по чл. 135, ал. 4 АПК е специална и е ограничена само до разрешаване на спора за подсъдност между спорещите съдилища и не включва възможност за предприемане на процесуални действия във връзка с редовността на исковата молба. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че делото, по което е постановено сезиращото определение, трябва да се върне на сезиращия съд - Административен съд – Варна, който да извърши следващите се процесуални действия за пълното отстраняване на нередовностите на исковата молба. След отстраняване нередовностите на исковата молба, в случай че спорът за подсъдност все още е налице, следва да сезира съда по чл. 135, ал. 4 АПК.