Определение № 17 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5106/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на А. Д. С. чрез пълномощник адв.Е. Й. срещу определение № 290 от 5.11.21г.по в.ч.гр.дело № 424/21г.на Кюстендилския окръжен съд.С него е обезсилено определение № 260900/31.08.21г.по в.гр.дело № 580/21г.на Кюстендилския районен съд в частта,с която е оставено без уважение искането на адв.Е. Й.,в качеството му на процесуален представител на А. Д. С. за изменение на решение № 260425/19.07.21г.по гр.дело № 580821г.на Районен съд –Кюстендил в частта за разноските,като му се присъди сумата 300 лв,представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА и е оставена без разглеждане молба с вх.№ 274060/22.07.21г.на адв.Й. в частта й за изменение на решение № 260425/19.07.21г.по гр.дело № 580/21г.на Районен съд –Кюстендил досежно разноските. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на въззивното определение.Поддържа се основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Като взе предвид данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Касационната частна жалба е недопустима. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.В разглеждания случай е предявен иск за сумата 69.10 лв, представляваща частно държавно вземане,за което е образувано изп.дело № 20217420400200 по описа на ЧСИ В. А.,рег.№ 742 с район на действие КОС,т.е.цената на иска е под 5000 лв.По силата на чл.280 ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.Следователно касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че касационната частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.