Определение № 59 от 06.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 108/2012 г.

Производство по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК, във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 74681/15.08.2011 г., сигнатура на Софийски градски съд, депозирана от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 17.06.2011 г. по в. гр. д. № 10505/2010 г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата 4899,05 лв., представляваща продажната цена по развален договор от 01.03.2006 г., ведно със законната лихва. Касационната жалба е процесуално недопустима. Решението на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила - 21.12.2010 г. В случая, касационната жалба е депозирана след това на 15.08.2011 г., поради което не сме пред законова хипотеза на довършване на висящо съдебно производство по касационна жалба. Съобразно изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговските дела. Тъй като цената на всеки един от исковете е под прага за допустимост на касационно обжалване за двата вида дела, не следва да се обсъжда дали делото е търговско или гражданско. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение