Определение № 50669 от 05.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2602/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на туризма срещу решение № 550 от 24.08.2021 г. по т. д. № 60/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260319 от 10.11.2020 г. по т. д. № 2213/2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав, е уважен предявеният от „Тоталс“ ЕООД, [населено място] срещу Държавата иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 30 647.39 лв., представляваща платен за 2019 г. на отпаднало основание наем на морски плаж „Балчик-Централен“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2019 г. до окончателното й плащане. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Според него, след като прекратяването на сключения между страните договор за наем на плаж поражда последици занапред, то няма как основанието за плащане на цялата наемна цена за 2019 г. да е отпаднало с обратна сила. Освен това счита, че не е изяснен въпросът какъв период от срока на договора за наем обезпечава платената на 14.02.2019 г. наемна цена за 2019 г., т. е. не може да се установи как е изчислена присъдената сума. В касационната жалба са изложени подробни съображения за недължимост на исковата сума и поради това, че основанието за връщането й е резултат от поведението на самия наемател, явяващо се злоупотреба с процесуално право, тъй като същият е обжалвал двете решения на Министерския съвет за откриване на процедурата и за определяне на концесионер на процесния морски плаж, които са оставени без разглеждане, което е довело до забавяне за сключването на концесионния договор и съответно до по-ранно прекратяване на договора за наем. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Основателно ли е част от заплатената по време действието на договора за наем на морски плаж наемна цена да бъде претендирана като платена на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за периода от предсрочното прекратяване на договора до края на срока, за който е заплатена; 2. Представлява ли злоупотреба с право подаването на недопустима жалба срещу административни актове с цел запазване действието на облигационна връзка, страна по която е жалбоподателят; 3. Как следва да се произнесе съдът по иск с правно основание чл. 55, а. 1, пр. 3 ЗЗД, когато основанието е отпаднало вследствие злоупотреба с право“. По отношение на така поставените въпроси е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че не съществува съдебна практика по въпросите, когато се претендира част от наемна цена по договор за наем на морски плаж, който е прекратен вследствие на влязъл в сила концесионен договор. Ответникът по касация – „Тоталс“ ЕООД, [населено място] – поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, респ. че жалбата е неоснователна по съображения в писмен отговор от 01.12.2021 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. В обжалвания акт въззивният съд е приел за безспорно установено, че: На 05.06.2017 г. между страните е бил сключен договор за наем, с който Държавата е предоставила на „Тоталс“ ЕООД по реда на чл. 7, ал. 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ((ЗУЧК) за временно и възмездно ползване морски плаж „Балчик – централен“ за срок от пет години при годишна наемна цена за първата година в размер на 68 760 лв. с ДДС, индексирана всяка следваща година от срока по определен ред и платима в срок до 15 февруари на съответната година; С клаузата на чл. 7.1 са предвидени три основания за прекратяване на договора - с изтичане на договорения срок, при влизане в сила на договор за концесия за морския плаж и по взаимно писмено съгласие на двете страни; Ищецът е заплатил за 2017г. и 2018г. съответната наемна цена, през което време е осъществявал фактическата власт върху наетото имущество, както и наемната цена за 2019 г. в размер, определен с индексацията на 72 169.67 лв.; Междувременно, с решение на МС от 21.08.2018г. е открита процедура за предоставяне на концесия на предоставения под наем плаж; Ищецът е обжалвал както това решение, така и решението за определяне на концесионер, като жалбата му е оставена без разглеждане, а жалбата му срещу акта на КЗК е оставена без уважение; На 08.06.2019 г. е сключен договор за концесия на морския плаж, като с протокол от 29.07.2019 г. ищецът е предал същия на представител на Министерство на туризма. Въззивният съд не е споделил становището на ищеца, че уговорката в чл. 7.1.2. от процесния договор за наем за предсрочното му прекратяване с влизането в сила на договора за концесия на плажа представлява прекратително условие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, сбъдването на което има обратно действие по отношение на облигационната връзка. Приел е, че с посочената клауза страните са предвидили основание за предсрочното прекратяване на договора занапред, като с настъпването му задължението на наемодателя да предостави на наемателя ползването на плажа е отпаднало и в резултат на това авансово платената сума на годишен наем се явява получена от ответника на отпаднало основание за частта, съответна на оставащия период от годината – от 29.07.2019 г. до 31.12.2019 г. Като е счел, че наемът е уговорен на годишна база, решаващият състав е изчислил подлежащата на връщане част от него чрез определяне на припадащата се за ден наемна цена, като е умножил сумата по оставащите дни от годината (72 169.67 лв.:365 дни x 155 дни). В резултат на това е преценил, че предявеният иск е основателен за сумата 30 647.39 лв. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси нямат характер на обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че същият е относим към правилността на обжалвания акт. Преценката дали е основателно част от заплатената по време действието на договора за наем на морски плаж наемна цена да бъде претендирана като платена на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за периода от предсрочното прекратяване на договора до края на срока, за който е заплатена, е преценка, която може да бъде извършена само при произнасяне по съществото на правния спор, т. е. тя е предмет на самия касационен контрол, но не е основание за допускането му. Що се отнася до останалите два въпроса, същите са ирелевантни за изхода на делото, тъй като изобщо не са били обсъждани от въззивния съд. Видно от мотивите на решението, съдебният състав е взел предвид факта, че ищецът е обжалвал решението на МС от 21.08.2018г. за откриване на процедура за предоставяне на концесия на процесния плаж и решението за определяне на концесионер, като жалбата му е оставена без разглеждане, а жалбата му срещу акта на КЗК е оставена без уважение, но не е направил никакви изводи от него, нито го е преценил като „злоупотреба с право“, на което твърдение са основани въпроси № 2 и № 3. С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на обсъждане поддържаното за въпросите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация „Тоталс“ ЕООД разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие (ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.), чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 033486 от 19.11.2021 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК