Определение № 257 от 09.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 687/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 1914/14.10.2016 год. по т.д.№ 3453/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 616/06.04.2016 год. по т.д.№ 3249/2015 год. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл208 ал.1 КЗ /отм./, като касаторът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, с оглед настъпил застрахователен риск „пожар„, на основание застрахователен договор клауза „ Автокаско „, обективиран в застрахователна полица № [ЕГН], сключен между [фирма] и ЗД [фирма], в правата по който ищецът твърди,че е встъпил, на основание чл.212 ал.1 КЗ /отм./, с придобиване собствеността върху застрахованата вещ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.212 ал.1 КЗ / отм./, досежно извода за доказана активна материалноправна легитимация на [фирма], да претендира обезщетението. Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.280 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно наведените касационни доводи за неправилност на въззивното решение, ограничени до приложението на чл.212 ал.1 КЗ / отм./, настоящият състав съобрази следното: Застрахователният договор е сключен между трето за производството лице и ответника, което трето лице се явява лизингодател на лизингодателя на ищеца / сублизинг /. Договорът за сублизинг е прекратен и правото на собственост върху лизинговия автомобил прехвърлено от това трето лице / страна по застрахователното правоотношение, като носител на застрахователен интерес, в качеството си на собственик на вещта / на ищеца – [фирма]. Застрахователното събитие – пожар – е настъпило при действието на застрахователния договор / с период на покритие 29.11.2012 год. – 28.12.2013 год. / - на 26.08.2013 год., но договорът за прехвърляне на собствеността върху автомобила е сключен след 28.12.2013 год. – на 24.10.2014 год.. За да уважи предявеният иск и присъди застрахователно обезщетение в размер на 21 330 лева, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че с оглед чл.212 ал.1 КЗ / отм./, с прехвърляне на собствеността върху автомобила, ищецът е встъпил в правата по застрахователния договор, след като друго не е уговорено.Следователно и в срока за погасителна давност,приложим за вземането, ищецът е легитимиран да го получи от ответника застрахователното обезщетение, след като и с изрично писмо застрахователят е бил уведомен за прехвърлянето на собствеността. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следния въпрос: „ Когато МПС е прехвърлено на застрахованото лице, но след изтичане на срока на застрахователния договор / сключен от праводателя му – конкретизация на състава /, приложима ли е разпоредбата на чл.212 ал.1 КЗ / отм./ по отношение приобретателя на автомобила и придобива ли той правото на вземане от застрахователно обезщетение по договора за застраховка, който вече е прекратен, с изтичане на срока за който е бил сключен ? „ Въпросът удовлетворява изискването за правен, тъй като е включен в предмета на спора и обусловил решаващия извод на въззивния съд, за доказана активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира търсеното с иска застрахователно обезщетение. Въпросът е обоснован с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното с друго влязло в сила решение – казуална съдебна практика - № 1771 по гр.д.№ 4802/2013 год. на Софийски апелативен съд. Със същото е прието тъкмо обратното – че ако прехвърлянето на собствеността върху застрахования автомобил следва изтичането на срока на застрахователния договор с обект същия, приобретателят не встъпва в застрахователното правоотношение по силата на чл.212 ал.1 КЗ / отм./, тъй като нормата урежда автоматично встъпване, с оглед преминаването на застрахователния интерес от застрахования собственик в последващия приобретател на вещта, само по отношение на действащи към момента на правоприемството застрахователни договори. Предвид обоснованост на общия и допълнителен селективни критерии по чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне по така формулирания правен въпрос. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение