Определение № 1632 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4717/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. И. Г. Г. и Д. Р. Г. - Т. /ищци в първоинстанционното производство/, представлявани от адв. В. О., обжалват решение № 729 от 19.05.2022 г. по в. гр. д. № 1344/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7307 от 30.10.2019 г. по гр. д. № 3482/2018 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от тях против Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от по 200 000 лв. за всеки един от жалбоподателите, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Д. Г., настъпила вследствие пътно-транспортно произшествие, реализирано на 09.05.2016 г. в [населено място]. В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендират разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочат следните правни въпроси, които съставляват основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1. Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортно произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи? – противоречие с: тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и цени заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да обсъди доказателствената му стойност? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, а когато по делото има противоречиви доказателства, да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едни, а отхвърля други? – противоречие с: решение № 142 от 20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 120 от 31.07.2018 г. по гр. д. № 2908/2017 г. на ВКС, IV г.о. Гаранционен фонд, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица. Прието е, че Р. Д. Г., който е съпруг на И. Г. Г. и баща на Д. Р. Г. – Т. на 09.05.2016 г., около 18:15 часа в [населено място],[жк], в близост до кръстовището между [улица]и [улица]е бил намерен да лежи на земята, като тялото му е било разположено отчасти на тротоара и отчасти на прилежащата зелена тревна площ. В близост до него бил неговият велосипед. От представената медицинска документация е установено, че в резултат от инцидента пострадалият получил счупване на шийката на лявата бедрена кост, констатирана била и употреба на алкохол, в размер на 3.18 на хиляда. От извършената комплексна медицинска и автотехническа експертиза, се установило, че причина за смъртта на велосипедиста е мастната емболия, развила се като усложнение на счупването на лявата бедрена кост. Прието е, че липсват данни за съприкосновение между велосипеда и моторно превозно средство, по самото колело не били намерени следи/деформации от съприкосновение с неизвестното МПС, нито такива били открити по тялото на пострадалия. Вещите лица са обосновали единствената причина за установеното телесно увреждане на Р. Д. Г., която е възприета и от въззивния съд, че вследствие на високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия - 3,18 промила, отговаряща на тежко алкохолно опиване, последният е загубил равновесие, паднал на земята, получил е установеното увреждане и вследствие на откъсналата се мастна тъкан е настъпила емболия в белите дробове, довела до пневмония с летален изход. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че не са налице предпоставките по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционният фонд, доколкото по делото не било установено настъпилият инцидент да е причинен от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство). Поради това въззивният съд е заключил, че всеки един от предявените главни искове е неоснователен и подлежи на отхвърляне, а неоснователността им води до неоснователност и на акцесорните искове, имащи за предмет присъждане на законната лихва. По поставените от касаторите въпроси в приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване: Поставеният първи въпрос е обуславящ, но не се установява твърдяното противоречие със съдебната практика. В представеното изложение на касационните основания не се сочат конкретни доказателства, доводите и възраженията на страните, които не са били обсъдени от въззивния съд. С оглед това, настоящият състав намира, че въззивният съд е обсъдил всички относими по спора доказателства, както и всички изложени доводи и възражения на страните. В случая е взета предвид представената по делото медицинска документация, установяваща, че към момента на настъпване на инцидента пострадалият е имал 3.18 на хиляда промила алкохол в кръвта. Взето предвид е и заключението на извършената по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза, която констатирала липсата на следи от контакт между велосипеда и тялото на пострадалия и моторно превозно средство. Въз основа на тези доказателства е изведено обоснованото заключение, че настъпилото произшествие било в резултат на високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, а не на контакт с МПС, напуснало местопроизшествието. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Вторият въпрос е основан на доводите на касаторите, че съдът не е обсъдил и ценил заключението на вещите лица по приетата комплексна медицинска и автотехническа експертиза в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено заедно с всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и останалите доказателства и в тази насока да изложи мотиви в съдебния акт /в този смисъл решение № 193/09.01.2015 г. по гр. д. № 5685/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 142/20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 120/31.07.2018 г. по гр. д. № 2908/2017 г. на ВКС, IV г. о. и други/. В случая, в съответствие с посочената практика на ВКС, въззивният съд не е приел безкритично експертното заключение, а го е преценил съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. Както беше посочено по-горе, изводът относно механизма на настъпване на инцидента е базиран не само на експертното заключение, но и на представената медицинска документация по делото, установяваща завишени нива на алкохол в кръвта на пострадалия към момента на настъпването му. Действително, не е обсъдено подробно всяко доказателство поотделно /констативен протокол, съставен по данни на пострадалия, който не се ползва с обвързваща доказателствена сила и показанията на свидетелката Д., която не е очевидец/, но е обоснован категоричен извод за механизма на настъпване на произшествието. Следователно и по този въпрос не се установява соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 250 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение.