Определение № 3929 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2189/11.05.2026 г. на община Крумовград, представлявана от кмета С. М., чрез пълномощника адвокат М. С., срещу въззивно определение № 182/29.04.2026 г. по в.ч. гр. д. № 98/2026 г. на Окръжен съд - Кърджали. Наведени са оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: длъжен ли е съдията по вписванията, респ. въззивният съд, да откаже вписване на акт на собственост за новообразуван с влязъл в сила ПУП по реда на чл. 16 ЗУТ имот, на основание липсата на имота в кадастралната карта, или подобен отказ представлява недопустимо произнасяне по съществуването на материалното право, излизащо извън рамките на формалната проверка по чл. 32а ПВ. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на община Крумавград срещу определение № 1/26.03.2026 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Крумовград, с което е отказано вписването на Акт № 17083 от 16.03.2026 г. за поправка на акт за частна общинска собственост № 16532/11.03.2024 г. Въззивният съд е приел, че със заявление от 24.03.2026 г. община Крумовград е поискала вписване на Акт №17083/16.03.2026 г. за поправка на АЧОС №16532/11.03.2024 г. относно поземлен имот с идентификатор 39970.504.1307 по КК и КР на гр. Крумовград, като вместо посочените в първоначалния акт 108/640 ид.ч. от поземления имот, са записани 108 кв.м. реални части от него. В АЧОС от 13.03.2024 г. е отбелязано, че процесният имот е с площ от 460 кв.м. и е съсобствен между община Крумовград със 108/460 ид.ч. и „Акса Енерджи“ ЕООД с 352/460 ид.ч. Съдът е констатирал, че към преписката е приложена скица от 13.03.2026 г. на процесния имот с идентификатор 39970.504.1307, в която е отбелязано, че по данни на КРНИ „Акса Енерджи“ ЕООД е собственик на 352/460 ид.ч. съгласно нотариален акт от 07.06.2023 г. Съдията по вписванията е постановил отказа си за вписване на акта за поправка с аргумента, че реалната част от 108 кв.м. не е обособена нито с отделен идентификатор, нито със съответните граници, поради което липсва пълна индивидуализация на имота съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ. Съдът се е позовал на т. 6 на ТР №7/2012 г., ОСГТК на ВКС за това, че проверката, която осъществявана от съдията по вписванията относно съдържанието на акта, касае идентификация на страните и идентификация на имота, като в случай че имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията може да откаже вписване на акта за собственост, ако в него не са посочени данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР. Отнесено към настоящия случай съдът е счел за правилен и законосъобразен изводът на съдията по вписванията, че липсата на идентификатор на реалната част от 108 кв.м., каквото изискване се съдържа в чл. 60, т. 1 ЗКИР, е основание за постановяване на отказ за вписване на процесния Акт за поправка на АЧОС. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Поставеният от община Крумовград въпрос се отнася до съществото на спора и касае правилността на изводите на въззивния съд, поради което не осъществява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно указанията на т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГТК, ВКС, проверката, която съдията по вписванията (съответно съдът по жалба срещу отказ за вписване) извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията по вписванията е длъжен да провери молбата за съответствието й с разпоредбата на чл. 6 ПВ и да откаже вписване, ако тя не съдържа посочените реквизити - за идентификация на страните (чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ) и за идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б. „в” ПВ). Всяка друга проверка (включително и на материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон) е израз на недопустимо превишаване на правомощията. В случая е извършена проверка на акта, чието вписване е искано /вкл. приложенията към него/, в посока идентификация на актуваната реална част, без да е изследвано дали същата представлява новообразуван имот по чл. 16 ЗУТ, т. е. материалноправните предпоставки за неговото издаване. Изводът, че следва да се откаже вписване на Акта за поправка на АЧОС е обоснован не с липсата на годен обект на актуване или промяна на съдържанието на първоначалния акт, а с недостатъчната му индивидуализация, предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВ и липсата на приложена към молбата скица или скица-проект, издадена от АГКК, на процесната реална част. Прието е, че за вписването на исканата поправка относно правото на собственост върху реална, а не идеална част от имота, се изисква индивидуализация на реалната част. С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.