Определение № 59 от 08.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2334/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“ – чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, чрез адв. А. – преупълномощен от адвокатско дружество „Боянов и Ко“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] - пълномощник на чуждестранното дружество, против решение № 880 от 13.02.2025 г. по гр. д. № 3448/2023 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав.

Ответникът М. Т. Т. чрез упълномощеното адвокатско дружество „С. и К.“ – [населено място], представлявано от адв. К. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частта, в която е потвърдено решение № 13926 от 03.12.2022 г. по гр. д. № 17630/2022 г. Софийски районен съд, ГО, 153 състав в частта за осъждането на касатора - дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Унгария, със седалище в [населено място], 1103 Унгария, [улица]/А, В, сграда II-V, извършващо дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“, да заплати на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) на ищцата М. Т. Т. сумата от 7 099. 14 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за полети в периода 01.03.2019 г. - 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до изплащането й и в полза на ищцата са присъдени съответните на така уважения иск разноски.

Въззивният съд е постановил решението си в обжалваната му част (по иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ) като е приел на първо място, че в случая пасивната легитимация на ответното дружество е налице, тъй като трудовото правоотношение е възникнало между ищцата и „Уиз Еър - Унгария Црт.“, а „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ е упражнявал правата на работодателя, който извод следва от съдържанието на трудовите договори със служителя и анексите към тях. Установил е, че в процесния период (01.03.2019 г. - 04.05.2020 г.) между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „стюардеса“, съгласно трудов договор от 01.01.2015 г., сключен с „Уиз Еър Унгария Кфт. – клон България“ (преобразувано в дружеството „Уиз Еър Унгария Црт.“, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Кфт. – клон България“ (с променено наименование „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“), съгласно протокол за решение на „Уиз Еър Унгария Црт.“ от 25.04.2019 г.). Посочил е, че към трудовия договор от 01.01.2015 г. са били сключени 6 анекса като трудовото правоотношение било прекратено на 04.05.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. С така сключения между страните нов трудов договор (предходният е от 18.06.2013 г. за длъжността „младши член на кабинен екипаж“, изпълнявана от ищцата) е уговорено, че за времето на изпълнение на международни полети служителят има право на допълнителни командировъчни пари по смисъла на раздел IV от НСКСЧ в чужбина в размери, определени с изрична заповед на работодателя. Прието е, че там е предвидено работното време да се определя въз основа на двумесечен времеви период, като за двата пълни месеца се базира на седмица от 40 работни часа и зависи от броя на дните в съответния календарен месец, а началото на времевия период е първият ден на април на всяка календарна година. Съгласно документ, именуван „Обяснение на заплатите на кабинен екипаж“ е установено, че дневните пари за заеманата от ищцата длъжност са в размер на 48. 40 лв. Констатирано е, че те се заплащат според броя на отработените дни, не се облагат с данък, а командировъчни в размер на 30 евро/нощувка се заплащат за нощувка далеч от дома авансово в началото на месеца. Като обосновано и компетентно изготвено е кредитирано приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което разликата между размера за дължимите на ищцата пари за дневни, съгласно Приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 НСКСЧ и изплатените й суми с такъв характер възлиза на 7 099. 14 лв. При горните данни, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ (т.е. приложим по спорното правоотношение е българския закон, КТ) и е основателен до горепосочения размер, в който е уважен. Развити са доводи, че по силата на горната норма работникът/служителят има право при командироване да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет (МС). Въз основа на тази законова делегация с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. е приета НСКСЧ, в чл. 31, ал. 2 от която е предвидено, че персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а. Според чл. 31, ал. 6 НСКСЧ (в действащата през процесния период редакция) ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Изразено е разбиране, че несъмнено в случая ищцата попада сред лицата по § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ, по отношение на които се прилага цитираната разпоредба, доколкото длъжността „стюардеса“ е включена в състава на екипажа на въздухоплавателните средства и за нея в приложение № 3а е определен размер на командировъчните в размер до 55 евро на ден. Решаващият състав е намерил за неоснователен довода на ответника, че цитираната Наредба определя максималния размер, а не законово определен минимум на командировъчните пари. Направил е извод, че издадените на основание чл. 215 КТ наредби на МС могат да определят само минимален размер на обезщетенията при командироване, съответно - при определяне на размера на тези обезщетения работодателят не може да ги фиксира под предвидения в наредбите размер. Така законодателят е делегирал на МС правото да определя минимални размери на командировъчните обезщетения, които по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне (чл. 228, ал. 2 КТ) е допустимо да се определят в по – високи размери. Във връзка с горното, е отречена възможността по – ниски размери на обезщетенията да могат да се уговарят в колективен или индивидуален трудов договор, както и да е допустимо МС да предостави на работодателите възможност едностранно да определят такива по - ниски размери. При позоваване на разрешенията, дадени с решение № 421 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 969/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение № 753 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г. на ВКС, IV г. о. въззивният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ, а именно, че същата предвижда възможност на работодателя да определя по - висок размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по - нисък такъв. Направен е и решаващ извод за приложимост на чл. 31, ал. 2 НСКСЧ по процесното правоотношение, обратно на защитната теза и възражение на ответната страна, основани на обстоятелството, че въздухоплавателните й средства летят под чужд флаг. Прието е, че регистрационните знаци на въздухоплавателното средство и флагът, под който то лети са неотносими към възникване на правото по чл. 215 КТ на работника или служителя. Аргументирано е виждане, че доколкото в чл. 31, ал. 2 НСКСЧ е предвидена допълнителна предпоставка за дължимост на командировъчни пари, свързана с регистрационните знаци на въздухоплавателното средство и флагът му, тя излиза извън обема на законовата делегация, поради което в посочената й част разпоредбата не следва да се прилага като противоречаща на нормативен акт от по - висок ранг. По съображения, че в трудовия договор с ищцата е договорено изрично правото на командировъчни пари, без да е постигнато съгласие относно конкретните им размери, съдът е счел, че дължимите командировъчни следва да бъдат изчислени в минималните размери за длъжността съгласно приложение № 3а от НСКСЧ. Като се е позовал на установено от приетото пред СРС заключение на ССЕ - че размерът на дължимите командировъчни пари, съобразно законовоопределения размер, възлиза на 13 338. 76 лв. и отчел, че на ищцата е била заплатена част от тази сума - 6 239. 62 лв., под формата на дневни (но с характер на командировъчни плащания), решаващият състав на втората съдебна инстанция е уважил иска по чл. 215, ал. 1 КТ до размера от 7 099. 14 лв. (т. е. за разликата между двете посочени суми).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Приложими ли са ставките за дневни пари по чл. 31, ал. 2 НСКСЧ и Приложение № 3а от тази наредба за персонал на въздухоплавателно средство, което лети под чужд флаг (не е с национални и регистрационни знаци на Република България)?“;

2. „Предвижда ли Приложение № 3а от НСКСЧ минимални или максимални ставки на дневните пари за персонал „стюард/стюардеса“ с израза „до 55 евро“ и влиза ли тя в противоречие с чл. 228 КТ, както и предоставя ли разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ право на работодателя да определя ставки под предвидените в Приложение № 3а от същата?

Касаторът обосновава предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че по повдигнатите правни въпроси липсва съдебна практика на ВКС, а разглеждането им от последния ще даде отговор дали конкретни разпоредби от НСКСЧ са в съответствие с КТ, респ. дали те следва да се прилагат от съдилищата и правните субекти или последните следва да отказват да ги прилагат/да ги прилагат корективно. В допълнение, относно приложението на текста от Приложение 3а на НСКСЧ (за членове на екипажи на въздухоплавателно средство) сочи, че не е създадена съдебна практика на ВКС, а цитираните в обжалваното решение актове на ВКС, вкл. решение № 129/07.06.2016 г. по гр. д. № 3763/2015 г. на IV г. о. касаят други норми от въпросната Наредба, които се отнасят за т. н. „фиксирани ставки“, докато тази за членовете на посочените екипажи е единствената, при която дневните пари са определени „до 55/80/85 евро“, т. е. с горна граница.

Настоящият състав на ВКС намира, че няма основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната му част.

И двете питания са отнасят до обобщаващия въпрос за приложимия материален закон по правоотношение, свързано с изплащане на командировъчни пари при изпълнение на международни рейсове от член от състава на екипажа на въздухоплавателно транспортно средство, сключил трудов договор с чуждестранен превозвач, в който е уговорено правото на командировъчни по смисъла на раздел IV от НСКСЧ.

Този въпрос е обуславящ изхода по делото и правната воля на въззивния съд по обжалваната част от решението, поради което осъществява обща предпоставка за селектиране на касационната жалба, но не и допълнителната такава на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Произнасянето на въззивния съд по спора относно дължимия размер на командировачните пари на ищцата за положен труд като стюардеса на въздухоплавателно средство под чужд флаг при изпълнение на международни рейсове, е предпоставено от разбирането, че българският материален закон е приложим по процесното правоотношение и това е КТ. Доколкото в чл. 215, ал. 1 КТ (дадената от съда квалификация на спорното материално право) е предвидено единствено правото на работника или служителя при командировка да получи обезщетение, включително пътни, дневни и квартирни, по отношение на техния конкретен размер се прилага подзаконов нормативен акт – издадените от МС въз основа на предоставената му законова делегация наредби. В практиката на ВКС последователно е застъпено становището (така решение № 753/29.03.2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г., решение № 129/07.07.2016 г. по гр. д. № 3736/2015 г., и двете по описа на ІV г. о.), че законовата делегация на МС обхваща правото да определя минимални размери на командировъчните обезщетения, като по-малки размери на обезщетенията не могат да се уговорят – нито в колективен, нито в индивидуален трудов договор. Разяснено е също, че не е допустимо и работодателите едностранно да определят такива по-малки размери, тъй като това противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по трудовото правоотношение и им предоставя права да определят сумите, които самите те дължат. Предвид на данните по делото е несъмнено, че по правоотношението относно конкретния размер на дължимите на ищцата суми за командировъчни пари за осъществени международни рейсове като член на екипаж на въздухоплавателно средство, оперирано от чуждестранен превозвач, е приложим българския материален закон и в частност КТ – чл. 215. Регулацията на отношенията между страните по така създадената правна връзка се извършва от националния материален закон, тъй като това произтича от източника й – основният трудов договор от 01.01.2015 г. (в който несъмнено е уговорено, че наемането на ищцата на работа в предприятието на ответника се извършва на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ). С оглед на това принципно положение и доколкото се споделя трайното и непротиворечиво прилагано в практиката на ВКС разбиране, че издадените на основание чл. 215 КТ наредби от МС могат да определят само минимален размер на обезщетенията при командироване, съответно при определяне на техния размер работодателят не може да ги фиксира под предвиденото в наредбите (в частност съгласно приложение № 3а към НСКСЧ - чл. 31, ал. 2, в относимата му редакция), то въззивното решение в обжалвана му част е постановено в съответствие с установената съдебна практика по повдигнатия обобщаващ правен въпрос. От общо дължимата сума за командировъчни пари в исковия период, съобразена с определената според горното приложение сума от 55 евро на ден за „стюардеса“ като член на „кабинен екипаж“, са приспаднати платените дневни пари с такова естество и разликата е присъдена на ищцата. Обстоятелството, че въздухоплавателното транспортно средство извършва летателна дейност под чужд (а не български) флаг, е без правно значение след като страните са постигнали съгласие отношенията им във връзка с престирането на работната сила на ищцата да се подчинят на българския Кодекс на труда. Такова е разрешението, което е възприето и в обжалваната част на въззивния съдебен акт. Наличието на установена съдебна практика на ВКС и съобразяването й от второинстанционния съд изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като заявено от страната основание за селектиране на касационната жалба.

В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.

При този изход на делото ответникът по жалба – ищцата Т., има право на сторените в настоящата инстанция разноски. Макар и претендирани, до датата на закритото заседание – 16.10.2025 г., обаче не са ангажирани доказателства за извършване на такъв разход (приложено е единствено пълномощно за учредена представителна власт в полза на адвокатско дружество, както и на адвокати С. и К., вкл. и потвърждаване на извършени процесуални действия от името на страната). Липсва надлежен документ, който да удостоверява извършването от ищцата на разход за адвокатско възнаграждение във връзка със защитата й пред касационния съд. Затова такова не следва да се присъжда.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.