Определение № 953 от 28.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. А. срещу решение № 122 от 09.11.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 465 от 2009 г., с което е потвърдено решение № 77 от 10.07.2009 г. по гр.д.№ 569 от 2008 г. на Несебърския районен съд за отхвърляне на предявените от А. А. срещу Е. П. П., Н. В. П., С. Ж. М. и К. П. М. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградени 3 бр. преградни стени от гипсокартон, посредством които е преграден достъпа от запад и е обособено самостоятелно помещение в източната част от зала за тихи игри, находяща се на партерния етаж от жилищна сграда с идентификатор 51500.507.272.1, построeна в УПИ VIII-454 от кв.3302 по плана на КК. „С. бряг-запад”, общ.Несебър и иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за лишаването му от възможност да ползва дворното място през периода от 01.04.2007 г. до 30.09.2008 г. в размер на 1 800 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че по въпроса: разполага ли съсобственик с иск по чл.109 от ЗС спрямо останалите съсобственици, които му пречат да упражнява в пълен обем правото му на собственост, или следва да се съобрази с решението на мнозинството съсобственици, когато това решение ограничава и нарушава правото му на собственост, но не е вредно за общата вещ, обжалваното решение противоречало на следните съдебни решения: Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС и решение № 1320 от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 5431 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. В писмен отговор от 15.02.2010 г. ответниците по жалбата осповат същата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът и ответниците са съсобственици на партерния етаж от сградата и дворното място, в което се намира тази сграда- УПИ VIII-454 от кв.3302 по плана на КК. „С. бряг-запад”, общ.Несебър. С решение на мнозинството от съсобствениците от 11.04.2007 г. било прието, че стаята за тихи игри на партерния етаж от сградата следва да се прегради и че всеки съсобственик има право да разположи в дворното място преместваема каравана на площ от 10 кв.м. Ищецът не е атакувал пред съда това решение на съсобствениците, поради което съгласно чл.32, ал.1 от ЗС това решение било задължително за него. Ограничението ищецът да полза част от стаята за тихи игри било въведено именно с горепосоченото решение на съсобствениците, а преграждането било само техническа част на способа за неговото привеждане в действие. Освен това е прието, че с решението от 11.04.2007 г. /да се прегради стаята за тихи игри на партерния етаж от сградата и всеки съсобственик да има право да разположи в дворното място преместваема каравана на площ от 10 кв.м./ не се пречело на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, тъй като той имал достъп до 20,65 кв.м. от стаята за тихи игри, което било съобразено с неговия дял в съсобствеността /1/3 ид.ч./ и тъй като на него също била дадена възможност да разположи каравана в дворното място и не е доказано останалите съсобственици да са му пречили да постави такава каравана. С оглед на тези мотиви на обжалваното решение, поставения от касатора въпрос /разполага ли съсобственик с иск по чл.109 от ЗС спрямо останалите етажни собственици, които му пречат да упражнява в пълен обем правото му на собственост, или следва да се съобрази с решението на мнозинството съсобственици, когато това решение ограничава и нарушава правото му на собственост, но не е вредно за общата вещ/ е съществен за изхода на делото. Няма обаче противоречиво решаване на този въпрос в обжалваното решение и в посочените от касатора решения: Както в Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС и в решение № 1320 от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 5431 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., така и в обжалваното решение е прието, че когато решението на мнозинството на съсобствениците създава пречки за упражняване на правото на собственост на съсобственика съобразно правата му в съсобствеността, този съсобственик разполага с иск по чл.109 от ЗС срещу останалите съсобственици. А в конкретния случай искът е отхвърлен, не защото ищецът няма право на иск по чл.109 от ЗС, а защото е прието, че решението на мнозинството на етажните собственици от 11.04.2007 г. не пречи на ищеца като собственик на 1/3 ид.ч. от стаята за тихи игри на партерния етаж от сградата и от дворното място да ползва полагащите му се части от тази стая и от дворното място. Тъй като касаторът не е посочил други решения на съдилищата, в които посочения от него правен въпрос да е разрешен по начин, различен от този в обжалваното решение, то не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия