Определение № 126 от 15.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2725/2018 г.
ВКСII търговско отделение15.04.2019 г.докладчик Бонка Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), представлявана от синдиците А. Д. и К. М., срещу решение № 1830 от 13.07.2018 г., постановено по т. д. № 3745/2017 г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД (н.) с ЕИК[ЕИК] - гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 10, да заплати на Л. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] от гр.София, ул. „Яков Крайков” № 8, сумата 1 500 лв. - разноски по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), представлявана от синдиците А. Д. и К. М., срещу решение № 1830 от 13.07.2018 г., постановено по т. д. № 3745/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 354 от 20.02.2017 г. по т. д. № 3749/2016 г. на Софийски градски съд, с което е уважено подаденото от Л. Н. Д. възражение по чл.66, ал.6 вр. чл.68 З. и на основание чл.68, ал.3 З. е допълнен списъка на приетите вземания към „Корпоративна търговска банка” АД (н.) с вземане на Л. Д. за сумата 10 900 лв., представляващо главница по договор за преференциален безсрочен депозит № 56260/15.09.2009 г. с поредност на удовлетворяване чл.94, т.4 З. (ред. ДВ бр.67/2003 г.). В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно и води до неоснователно обогатяване, тъй като в резултат на него едно и също вземане ще се удовлетвори двойно от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) - веднъж в полза на цедента чрез включването му в списъка на кредиторите с приети вземания и втори път в полза на цесионера чрез отправено изявление за прихващане. По съображения в жалбата се иска отмяна или обезсилване на на решението и отхвърляне на възражението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация Л. Н. Д. от [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира касационната жалба за процесуално недопустима поради следното: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Според настоящия състав на ВКС разпоредбата на чл.280, ал.3, пр.1 ГПК се прилага и за решенията в производството за разглеждане на възражения по чл.66 вр. чл.68 З., които - аналогично на решенията по искове за парични вземания, се постановяват в състезателен процес и формират сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното вземане със съответна поредност на удовлетворяване. Обжалваното с касационната жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) въззивно решение е постановено по повод на подадено възражение по чл.66 вр. чл.68 З. срещу невключване в списъка по чл.64 З. на вземане в размер на 10 900 лв. Вземането произтича от договор за банков депозит, който е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ и е сключен в кръга на осъществяваната от банката - ответник търговска дейност. Предметът на спора - съществуване на вземане по търговска сделка, и търговското качество на едната от страните в спорното правоотношение обуславят търговския характер на делото. Размерът на вземането е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. В зависимост от изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 02.11.2018 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Цитирани разпоредби
14- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 3 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ
- чл. 64
- чл. 66, ал. 6
- чл. 66
- чл. 68, ал. 3
- чл. 68
- чл. 94, т. 4