Определение № 2412 от 29.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1257/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. Е. И., срещу въззивното решение № 1559/14.03.2025г., постановено от СГС, 4-г състав по в.гр.д. № 4924/2024г., с което е потвърдено решение № 2323/09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 39402/23 г. по описа на СРС, 72 състав, с което „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на „Бигла III” OOД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата от 16 416,02 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от 19.12.2017 г. до 14.07.2023 г. на собствено на ищеца съоръжение за присъединяване, а именно – топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда с адрес: [населено място], [улица], ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 14.07.2023г. до окончателното плащане. Ответникът по жалбата – „Бигла III” OOД оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 12.06.2025г. чрез процесуалния си представител – адв. К. Г.. Възразява, че жалбата е процесуално недопустима предвид материалния интерес по иска. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като извърши проверка на допустимостта на жалбата, с която е сезиран, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключени от обхвата на касационното обжалване са решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски /ТР № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Понятието "търговско дело" по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с по-широко съдържание от понятието "спор по търговска сделка". При преценка относно характера на делото, а оттам и за касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се приема, че търговски характер освен споровете по чл. 365, ал.1 ГПК, имат и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. В случая предявеният иск е за обезщетение във връзка с ползване на имот от търговец с оглед осъществяваната от него дейност, като спорът е между две търговски дружества, които са търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ. Делото е с търговски характер, тъй като предметът му е функционално обвързан с действия на ответното дружество, осъществявани от него в качеството му на търговец и изразяващи се в ползване на присъединителни съоръжения за осъществяването на търговската му дейност. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл. 280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд, тъй като е постановено по иск с цена под 20 000 лв., а именно - 16 416,02 лв. Посочването в диспозитива на акта на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Предвид гореизложените мотиви касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,