Определение № 2672 от 16.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1155/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 383 от 4.12.2023 г. по в. гр. д. № 238/2023 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 441 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 862/2022 г. на Районен съд - Дупница, с което по предявения от „Напоителни системи ЕАД, [населено място] срещу касатора иск по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че „Водоснабдяване и канализация – Дупница“ ЕООД дължи на „Напоителни системи“ ЕАД сумата от 11 798, 18 лв., представляваща незаплатена главница по фактура № [ЕГН]/31.12.2021 г., фактура № [ЕГН]/31.01.2022 г. и фактура № [ЕГН]/28.02.2022 г. за доставена от ищеца на ответника условно чиста вода за обект Водовземно съоръжение за [населено място] брег в периода от м. декември 2021 г. до м. февруари 2022 г., част от цялото дължимо вземане в размер на 131 378, 77 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 07.03.2022 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. д. 463/2022 г. на Районен съд – Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Напоителни системи“ ЕАД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. - за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за доставка на условно чиста вода, сключен между търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие, и делото е търговско /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. Цената на иска, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под 20 000 лв., тоест под установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела. По изложените съображения въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение