Определение № 60117 от 08.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3376/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4856/25.03.2021 г. на Н. Й. Б., [населено място], срещу въззивно определение № 526/17.02.2021 г. по ч. гр. д. № 430/2021 г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да се спре производството по иск за собственост, когато по друго обуславящо дело с установителен иск се разрешава въпросът дали праводателят на страна в обусловеното дело по чл. 108 ЗС е собственик на процесния имот; 2. Допустимо ли е постановено от въззивния съд определение по какъвто и да е процесуален въпрос от делото, ако е налице основание за спиране на производството, но съдът не го е спрял, а се е произнесъл с определение. Сочи се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГК. Ответниците по касация – Е. И. Х. и В. В. Х., чрез адвокат С. М., са подали писмен отговор, в който се посочва, че жалбата е недопустима. Твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват същата и по същество. В подадения от С. Д. С. и Д. Д. С., чрез адвокат Т. Н. М., писмен отговор се твърди, че жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение подадената от Н. Й. Б. частна жалба срещу разпореждане от 11.06.2019 г. по гр. д. № 8219/2009 г. на СГС, с което е върната подадената от него въззивна жалба вх. № 21954/15.02.2018 г. срещу решение №7205/30.10.2017 г., постановено по същото дело. Въззивният съд е приел за установено, че с определение от 26.01.2012 г. по гр. д. № 8219/2009 г. на СГС жалбоподателят е конституиран като трето лице - помагач на страната на ответниците по предявения срещу тях ревандикационен иск. По същото дело е постановено решение от 30.10.2017 г., срещу което Н. Б. е подал въззивна жалба на 15.02.2018 г. На 21.05.2018 г. същият е поискал да бъде заличен като подпомагаща страна, след което с влязло в сила определение от 01.10.2018 г. първоинстанционният съд е отменил определение от 26.01.2012 г. за конституирането му в това качество. Съдът е приел, че към момента на постановяване на разпореждането за връщане на подадената от Н. Б. въззивна жалба последният не е бил подпомагаща страна по делото, поради което не е разполагал с процесуална възможност да атакува решението на съда. Ето защо апелативният съд е оставил подадената въззивна частна жалба без уважение. Частната касационна жалба е допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжавлане на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. В случая формулираните от жалбоподателя въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и към изхода на делото. Въпросите относно необходимостта от спиране на съдебното производство при наличие на висящ преюдициален спор на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и допустимостта на постановено от съда определение, в случай че производството по делото не е спряно на посоченото основание, не са разгледани от въззивния съд. Същият е приел, че жалбоподателят Н. Б. е преустановил участието си по делото, поради което е изгубил правото да обжалва постановеното първоинстанционно решение. Следователно в този случай подадената от него въззивна жалба е подлежала на връщане. Въпросът относно наличието на преюдициално производство, обуславящо хода на гр. д. № 8219/09 г. на СГС, е ирелевантен за правото на жалба на заличеното трето лице - помагач, поради което и не следва да бъде обсъждан от въззивния съд. С оглед на горното следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на изискването за обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не представляват основание за допускане на определението до касация. С оглед изхода на производството по чл.274,ал.3 ГПК на ответниците по частната жалба Е. Х. и В. Х. следва да се присъдят направените разноски – по 200 лева, възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.