Определение № 937 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2250/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Ц. А., чрез процесуален представител, против Решение № 61 от 16.05.2022 г. по в. гр. д. № 129/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено Решение № 260058 от 19.11.2021г. по гр.д. № 7/2020г. на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на предявения от К. Ц. А. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.558, ал.5 КЗ за разликата над присъдената сума от 60 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му – П. К., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 09.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна в обжалваната част и уважаване на предявения иск в претендирания размер от 100 000 лв., както и присъждане на сторените разноски. Позовава се на допуснато от въззивния съд нарушение на установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне размера на обезщетението, което счита за несъответно на доказаните болки и страдания.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ? За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС 4/68г. следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение ?“;

2. „Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната? Достатъчно ли е формалното сочене, че се отчита икономическото състояние в страната, без реално да се обсъди как се отразява то върху определения справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди ?“;

3. „Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит многократно по-малък от процесния ?“;

4. „При определяне размера на неимуществените вреди вследствие на причинена смърт, следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди ?“;

5. „Следва ли лицето, което търпи неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие от смъртта на свой близък родственик, какъвто е майката, да доказва „някакви особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт на член от семейството ?“;

6. „Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при смърт на близък съдът да отчита високата възраст на починалото лице като обстоятелство, обуславящо занижен размер на обезщетението ?“;

7. „Следва ли при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък по смисъла на чл. 52 ЗЗД съдът да отчита като критерий за справедливост обстоятелството, че починалата майка и преживелият син не са живели в общо домакинство, макар по делото да бе доказано наличието на особена близост между тях като обстоятелство, което обуславя по-нисък размер на обезщетението ?“.

По поставените въпроси се твърди наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, а именно: по въпроси №№ 1 и 4 - ППВС №4/1968 г., Решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. № 777/2019 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 157 от 28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 2 - Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о.; Решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение №158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о. и Решение № 62 от 24.07.2020 г. по т.д. № 777/2019г. на ВКС, II т.о.; по въпрос № 3 – Решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. № 777/2019 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 39 от 14.04.2022г. по т.д. № 647/2021г. на ВКС, II т.о. и Решение № 163 от 12.11.2014г. по т.д. № 3450/2013г. на ВКС, I т.о.; по въпрос № 5 - ППВС № 4/1968г.; по въпроси №№ 6 и 7 - Решение № 39 от 14.04.2022г. по т.д. № 647/2021г. на ВКС, II т.о.

По така формулираните от касатора правни въпроси се сочи и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, обоснована с твърдението, че отговорът по тях би допринесъл за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат се доводи, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси би довело до изясняване на въпроса - кои са критериите при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост от съда и кога е нарушен принципът за справедливост при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък родственик, което би довело до избягване създаването на противоречива съдебна практика, както и до ограничаване възможността за неправилно тълкуване на закона.

Ответникът – Гаранционен фонд, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Третото лице-помагач М. И. Х. в законоустановения срок не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред Окръжен съд - Габрово е било образувано по предявен от К. Ц. А. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на майка му П. К., починала в резултат на настъпило на 09.10.2019г. ПТП в [населено място], [община], при което водачът на лек автомобил Мерцедес „Е 230“ М. И. Х., управлявайки превозното средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, изгубил контрол над автомобила и блъснал движещата се пешеходка П. К. К.. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за доказано настъпилото ПТП и вредите, като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които Гаранционният фонд следва да обезщети, поради което е уважил предявения от ищеца А. иск за сумата от 60 000 лв., като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 140 000 лв., като неоснователен.

Сезиран с жалба от ищеца срещу отхвърлителната част на решението за разликата над 60 000 лв. до 100 000 лв. въззивният съд след собствен анализ на събраните в производството гласни доказателства е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливото в случая обезщетение възлиза на 60 000 лв.

По спорния във въззивното производство въпрос за справедливия размер на обезщетението съставът на Апелативния съд е взел предвид факта, че към датата на настъпване на ПТП ищецът е бил на 60 г., самостоятелен и въпреки привързаността към майка му, липсва зависимостта, която е налице при загубата на родител от малко дете - емоционална и физическа, формирана от необходимостта за отглеждане и полагане на непосредствени грижи за израстването и възпитанието на непълнолетен низходящ. В тази връзка, съдът е подчертал, че въпреки предизвиканото от смъртта на майка му душевно страдание, същото е в рамките на обичайното за подобна ситуация, макар и дълбоко, страдание, както и че отношенията между А. и възрастния му родител се основават на емоционална връзка, но не и на някакви особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик, поради преждевременна смърт на член от семейството. В случая, според решаващия въззивен състав, не е налице хипотезата на осуетени очаквания на млад човек да ползва грижите на родителя или ищецът да е претърпял травма с интензитет и реакция на стресовата ситуация над обичайната за такъв случай, поради което е стигнал до извода, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е правилно и справедливо определен.

Като неоснователно е преценено съдържащото се във въззивната жалба възражение на К. А. за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд с размерите на обезщетенията в посочените от него съдебни актове. По повод това възражение въззивната инстанция е подчертала, че доколкото неимуществените вреди се следват за причинени физически и морални страдания, които за всеки човек са индивидуални, то при едно и също или приблизително по характер увреждане може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение.

Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен и конкретизиран правен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/1968г., доразвита в решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателката.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК с Определение на първоинанционния съд № 286 от 30.04.2020г., поради което не дължи такса за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК