Определение № 415 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена кас ационна жалба от ответника Технически университет - София, филиал Пловдив, чрез адв.М. Т. срещу решение № 1391/23.11.2019 г. по в.гр.дело № 1880/2019 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2154/31.05.2019 г. по гр.дело №8258/2018 г. на Пловдивския районен съд, с което е осъден Технически университет – София, филиал Пловдив да заплати на С. Н. М. – Т. сумата 20 000 лв. обезщетение на основание чл.200 КТ за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 18.01.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта на присъдените в тежест на жалбоподателя разноски по делото. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо това да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В изложението са поставени въпросите:1. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими обстоятелства и реално да ги съпостави с конкретните увреждания на пострадалия при трудова злополука и настъпилите последици, като ги съобрази в цялост, оцени значението им за размера на вредите и длъжен ли е да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, формиращи съдържанието на понятието „справедливост“, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 2. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно. Ответницата по касационната жалба С. М.-Т., чрез адв. Б. П. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ за присъдени обезщетения за претърпени имуществени вреди, както и в отхвърлената част на тези искове е влязло в сила. Същото решение е влязло в сила и в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 12000 лв., както и в отхвърлената част на иска с правно основание чл.200,ал.1 КТ над сумата 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2016 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ. От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че ищцата С. М. - Т. е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Старши преподавател“, със специалност „физическа култура - тенис“. Прието е, че работодателят е признал инцидента на 18.01.2016 г. за трудова злополука, както и, че е поискал обезщетението да бъде намалено с полученото от ищцата застрахователно обезщетение в размер на 1200 лв. Съдът е приел за безспорно, че по време на трудовото си правоотношение е претърпяла трудова злополука, настъпила на 18.01.2016г., като ищцата е имала среща със студенти в 9,00 часа пред бариерата на сградата на ІІІ корпус на ТУ – филиал Пловдив, след което се насочили към кабинета й, когато тя се подхлъзнала на заледен участък на терена и паднала назад върху седалището си. След падането пострадалата не могла да стане и да се движи и била транспортирана до болница. Приел е за установено от приложената по делото епикриза от УМБАЛ“К.“, че при падането на пострадалата е причинена закрита компресионна фрактура на Тх12, Злополуката била приета за трудова с разпореждане на НОИ № 5104-15-55/23.02.2016г. На 08.02.2016 г. ищцата е постъпила за оперативно лечение, била е оперирана на 10.02.2016 г. с диагноза: S22,00. Счупване на гръбначен прешлен, закрито. Издадени са болнични листове за периода от 18.01.2016 г. до 11.11.2016 г. - за 10 месеца и 20 дни. Прието е, че за съставомерността на заявената претенция е необходимо да се установи вредата и нейния размер, функционалната връзка на увреждането с работата по ТПО и причинната връзка между злополуката и настъпилият вредоносен резултат – временната нетрудоспособност, че неимуществените вреди се определят от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Относно причинения вредоносен резултат и претърпените неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели: Д. Н. Т., Д. Н. А., Н. Т. Т.. От назначената комплексна СМЕ, изпълнена от в.л. д-р Д.М. –ортопед, д-р Д.К.-психатър, д-р А. А.-невролог, д-р А. А. – ендокринолог и болести на обмяната, д-р Н. Х. -УНГ е прието за установено, че ищцата е имала тревожно депресивен синдром повече от 20 години, което към момента на експертизата е в ремисия. Непосредствено след инцидента и през първите 4 месеца са били регистрирани нормални стойности на кръвната захар, без връзка с претърпяната трудова злополука. При инцидента на 18.01.2016 г. на М. й е причинена травма, довела до болеви усещания със силно изразен характер, които са намалявали много бавно с времето поради това, че е била в невъзможност за самостоятелно обслужване, поради дългия период на възстановяване и обездвижване и получените постоперативни усложнения от хроничен характер, свързани с придружаващите хронични заболявания. Посочено е, че в перспектива е изразено становище да провежда ежегодно физикално и балнеолечебни процедури на придружаващите болестни изменения на гръбначния стълб – ошипявания и остеохондрози. Приел е за установено наличие на причинно – следствената връзка между претърпяната трудова злополука и описаните в епикризите и всички амбулаторни листове от извършените прегледи от ортопед –травматолог и неврохирург. Приел е също, че според специалистът УНГ – няма причинно-следствена връзка между оплакванията на М. за намален слух, заглъхване и шум в ушите и трудовата злополука. Посочено е, че според специалистът невролог за травмата са дадени допълнително 30 % намалена трудоспособност от ТЕЛК. Прието е за установено, че в периода от злополуката – 18.01.2016г. до 11.11.2016 г.- 10 месеца и 21 дни след това, ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност. Възприето е заключението на вещите лица като компетентно и безпристрастно, и въз основа на него е формиран извод, че получената травма е в причинна връзка с претърпяната трудова злополука, че искът е доказан по основание. С оглед на установените факти съдът е извел извод, че искът за ангажиране на отговорността на работодателя по чл.200 от КТ чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, от която е последвала временна нетрудоспособност е основателен. Приел е за установено по надлежния ред с нарочен акт претърпяната на 18.01.2016 г. трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 КСО, съответно наличие на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилите увреждания на здравето на ищцата и нетрудоспособност. Относно размера на обезщетението съдът е взел предвид събраните доказателства и е приел, че изпитваните от ищцата болки и страдания, са били интензивни в началото на периода на временната неработоспособност и в последствие са намалели. Посочил е, че ищцата е била временно нетрудоспособна за периода м.18.01.2016 г. до 11.11.2016 г. Въззивният съд е преценил степента и продължителността на причинените физически болки и страдания и интензитета им, възрастта на ищцата, съобразил е разпоредбите на чл.51 и 52 от ЗЗД и е формирал извод, че на ищцата следва да се присъди по справедливост обезщетение в размер на 21200 лв. Приел е, че по делото се събрани доказателства, че на ищцата е изплатено обезщетение по сключена застраховка в ЗК„Дженерали”АД в размер на 1200 лв., която следва да се приспадне от присъденото обезщетение. Изведен е извод, че искът е основателен и доказан за сумата 20000 лв. и в тази част е потвърдено първоинстанционното решение. Посочено е, че искът следва да се отхвърли за разликата над 20000 лв. до 26800 лв. като неоснователен. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част от ответника. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част от ответника, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Според практиката на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и в решения, постановени по чл.290 ГПК от състави на ВКС и цитирани от жалбоподателя, като: № 136/01.03.2012 г. по гр. дело № 414/2010 г. на ВКС, III г.о., № 2/27.02.2018 г. по гр.дело № 2303/2017 г. на ВКС III г.о., № 121/15.11.2017 г. по гр.дело № 5321/2016 г. на ВКС, III г.о., №86/06.06.2017 г. по гр.дело № 3856/2016 г. на ВКС, III г.о. и др. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се извърши точна преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице, възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат на трудовата злополука, поради което съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, относими към правно-релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената задължителна практика на ВС и практика на ВКС. Размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищцата е определен, като съдът е извършил преценка на установените факти и обстоятелства, а именно характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, продължителността на лечението и извършената оперативна интервенция, перспективата, възрастта на ищцата, икономическата конюнктура. Обсъдени са всички доказателства, относими към релевантните факти и е преценено тяхното значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на това не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба на основание чл.78,ал.3 и чл.81 ГПК следва да се присъди сумата 1200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение