Определение № 3944 от 07.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2263/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 147/08.02.2023 г. по гр.д. № 3121/2022 г., с което Окръжен съд – Пловдив обезсилва решение № 3428/24.10.2022 г. по гр.д. № 16637/2021 г. на Районен съд – Пловдив и прекратява производството по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД на Д. В. Т. за отмяна на договора по н.а. № 45/15.09.1993 г. за 1/4 ид.части от един апартамент в [населено място], дарени на ответника Я. К. Т.. Решението се обжалва от Д.Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос (уточнен и конкретизиран, съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Може ли 1-годишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД да изтече, докато съществува нуждата от издръжка? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 227, ал. 3 ЗЗД) и допуснато съществено процесуално нарушение (чл. 270, ал. 3, изр. 1 и чл. 271 ГПК). Претендира разноски. Ответникът Я. Т. възразява, че повдигнатия въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил за недопустимо първоинстанционното решение, с което искът е бил отхвърлен. Приел е, че съгласно чл. 227, ал. 3 ЗЗД, искът може да се предяви в 1-годишен срок откакто на дарителят са станали известни основанията за отмяна на дарението. Приел е, че с отговора на исковата молба ответникът е възразил, че срокът е изтекъл. Възражението е основателно, защото с нотариална покана, връчена на 15.02.2012 г., ищецът му е поискал месечна издръжка за 100 лв., а искът е предявен на 27.10.2021 г. В исковата молба ищецът е твърдял, че продължава да се нуждае от издръжка. Сам е представил нотариалната покана и се е позовал на нови факти (настъпили към предявяването на иска), сочещи на грубата неблагодарност на надарения ответник. В Решение № 293/14.07.2011 г. по гр.д. № 1302/2010 г. и в Решение № 186/25.10.2017 г. по гр.д. № 5147/2016 г., все IV-то ГО на ВКС, се приема, че докато трае нуждата от издръжка, срокът по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече. В решение № 322/09.04.2009 г. по гр.д. № 656/2008 г. IV-то ГО на ВКС се приема, че този срок е давностен и не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД). В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че когато погасителната давност е изтекла и ответникът е направил възражението своевременно, искът е допустим и се отхвърля с решението. По материалноправния въпрос са налице общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При тези мотиви, съдът