Определение № 228 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5086/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. М. Ц., чрез пълномощника му адвокат С. С., против решение № 260075 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 595 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е отменено решение № 157 от 10.05.2019 г. по гр. д. № 1268/2013 г. (погрешно посочено 2019 г.) на Районен съд - Троян за извършване на делбата, сумите за уравнение на дяловете и държавните такси и вместо него е постановено друго за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, както следва: в дял на Й. М. Ц. е поставено жилище с площ от 66.25 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и коридор, входно стълбище и мазанско помещение, преустроено в санитарен възел, със самостоятелен вход откъм [улица](северозападната част на сграда с идентификатор ****), както и сграда с идентификатор ****, ведно с 3/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 475 кв.м., с пазарна стойност на дела 37313 лв. в дял на П. Т. Б. е поставено жилище с площ от 28,75 кв. м., състоящо се от стая, кухненски бокс, санитарен възел, килер и маза с площ от 10.40 кв.м, със самостоятелен вход откъм [улица](югоизточната част на с идентификатор ****), ведно с 2/6 ид. ч. от поземлен имот с *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 475 м2, с пазарна стойност на дела 16733,33 лв. в дял на Б. Й. Б. е поставена сграда с идентификатор ****, ведно с ведно с 1/6 ид. ч. от поземлен имот с *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 475 м2, с пазарна стойност на дела 15366,67 лв. и са присъдени суми за уравнение на дяловете и държавна такса върху стойността на дела на всеки съделител. П. Т. Б. и Б. Й. Б. са подали чрез пълномощника си адвокат В. А. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че районният съд е извършил делбата по реда на чл. 353 ГПК, като в дял на Й. М. Ц. е поставил жилищна сграда с идентификатор ****, в дял на П. Т. Б. – промишлена сграда с идентификатор **** и в дял на Б. Й. Б. – промишлена сграда с идентификатор ****. Решението е обжалвано от П. Т. Б. и Б. Й. Б. с доводи, че две от поставените в дял сгради нямат самостоятелен характер, а са обслужващи жилищната сграда, а сградата, поставена в дял на Б. Б. съставлява навес; за несъобразяване експлоатационните качества на отделните обекти, които са напълно неравностойни; в жилищната сграда са обособени две самостоятелни жилища, ползвани повече от четиридесет години, поради което тази сграда е поделяема. Поискали са делбата да се извърши, като на Й. Ц. и П. Б. се постави в дял по едно от жилищата в сграда ****, а на Б. Б. – сграда ****. Й. Ц. е оспорил въззивната жалба с доводи, че и трите сгради са самостоятелни, като жилищната сграда е неподеляема. Съдът е приел за установено, че до делба е допуснат поземлен имот с идентификатор *** с площ 475 кв. м. в урбанизирана територия и начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** със застроена площ 95 кв. м., едноетажна промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ от 140 кв.м. и едноетажна промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ 28 кв.м. при права в съсобствеността на поземления имот и промишлените сгради: 3/6 ид. ч. за Й. М. Ц., 2/6 ид. ч. за П. Т. Б. и 1/6 ид. ч. за Б. Й. Б., а на жилищната сграда по 1/2 ид.ч. за Й. М. Ц. и П. Т. Б.. От писменото становище на главния архитект на [община] е видно, че поземленият имот е реално неподеляем. Съдебно-техническата (архитектурна) експертиза, прието във въззивното производство установява, че по действащия подробен устройствен план на [населено място] (от 1988 г.) поземлен имот с идентификатор *** не е урегулиран в самостоятелен УПИ, че същият, заедно с поземлени имоти ***, *** и части от поземлени имоти **** и ****, са урегулирани в общ УПИ (парцел) *-„за жилищно строителство”, кв. 140. Предвиденото в УПИ застрояване е триетажно, като планът за застрояване предвижда запазване само на жилищната сграда с идентификатор **** (надстрояване с два етажа) и на двуетажната жилищна сграда в съседния поземлен имот с идентификатор *** (надстрояване с един етаж), а за пространството между тях се предвижда изпълнение на ново триетажно тяло. Според предвижданията на застроителния план двете промишлени сгради с идентификатор **** и **** не се запазват, като на тяхно място е предвидена детска площадка. С оглед предвижданията на застроителния план, двете промишлени сгради не могат да се запазят в границите на УПИ *-„за жилищно строителство”, кв. 140, като по отношение на сграда 3 съображенията са свързани и с нейното физическо износване и несъвместимо с предвижданията застрояване, а за сграда 2 съображенията произтичат от предназначението ѝ („промишлена сграда”), което не е съвместимо с предназначението на УПИ * - „за жилищно строителство”. Сграда с идентификатор **** е Г-образна, разположена е на западния ъгъл, на две имотни граници. Тя е полумасивна, с тухлени стени и дървена покривна конструкция, двускатен покрив, захранена е с електрическа енергия, но не водоснабдена и няма канализационна връзка. Всяко от двете ѝ крила се състои от по две помещения (малко и голямо) като физическото състояние на сградата е лошо – западният ѝ ъгъл е полуразрушен. Сграда с идентификатор **** е разположена на югоизточната граница на имота, долепена до двуетажната жилищна сграда от съседния поземлен имот с идентификатор ***. Тя представлява едноетажна паянтова постройка без основи, изградена на направо върху терена и е покрита с едноскатен покрив. Сградата се състои от навес и едно помещение тухлени ограждащи стени, като навесът е дървен скелет, без ограждащи стени – дървени колони и греди, върху които стъпва дървената покривна конструкция. По отменения кадастрален план сграда с идентификатор **** е означена като полумасивна жилищна сграда, а тази, с идентификатор *** като паянтова постройка. Такъв е характерът на сградите и по титулите за собственост на страните и техните наследодатели (нотариален акт № 69, т. 4, дело № 1643/1997 г. на РС Троян, решение от 13.09.1983 г., по гр. д. № 516/1983 г. на РС Троян, нотариален акт № 199, т. I, дело № 315/1957 г. на РС Троян и сл. от л. 86 до л. 88 гр. д. № 1268/2013 г. на РС Троян). От заключението на съдебно техническата (оценителна) експертиза, вкл. допълнението към него, прието във въззивното производство, се установява, че пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор *** е 16 600 лв., на сграда с идентификатор **** – 12 610 лв., а на сграда с идентификатор **** – 813 лв. В сграда с идентификатор **** фактически са обособени две самостоятелно ползвани жилища, всяко с отделен вход. Едното от тях е с площ от 66,25 кв.м. и се състои от две стаи, кухня, коридор, входно стълбище и мазанско помещение, преустроено в санитарен възел, като входът е откъм [улица](северозападната част на сградата). Второто обособено жилище е с жилищна площ от 28,75 кв.м. и се състои от стая, кухненски бокс, санитарен възел, килер и маза с площ от 10.40 кв.м. с вход откъм другото жилище, като входът на тази жилищна част също е откъм [улица](югоизточната част на сградата). От заключението се установява, че пазарната стойност на всяко от тези две самостоятелно обособени жилища е 28 176 лв. – на това с площ от 66,25 кв.м. и 11 153 лв. – на това с площ от 28,75 кв.м.. Графично означение на тези площи е направено в схема към заключение на съдебно техническа експертиза, приета от районния съд (л. 193 гр. д. № 1268/2013 г. на РС Троян). Съдът е посочил, че фактическото обособяване на две самостоятелни жилища се признава от Й. М. Ц. в жалбата му до Районна прокуратура Троян (л. 280 гр. д. № 1268/2013 г. на РС Троян) относно начина на ползване на сградите в поземления имот, в която се посочва, че разделянето на жилищната сграда е изпълнено през лятото на 1983 г., след което в едната жилищна площ останала да живее бабата на Й. М. Ц. до смъртта ѝ през 1993 г., а в другата М. Й. Ц. (бащата на Й. М. Ц. до смъртта му през 1997 г., след което в нея продължил да живее съделителят Ц. със съпругата си и двете им деца. Позовал се е на действащите към момента правила за строителни и технически норми (Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони), че за всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и складово помещение в или извън жилището, и е приел, че това в случая е изпълнено. Отчел е, че по възлагане от съделителите е изготвен проект за разделяне на жилищната сграда на два самостоятелни обекта, съдържащ част архитектурна, част ВиК, част електро, конструктивно становище и част енергийна ефективност с доклад за оценка за съответствие на енергийната ефективност. С писмо изх. № 1774/18.11.2016 г. на РС Троян проектът е изпратен до главния архитект на Община Троян за произнасяне по чл. 203 ЗУТ. Проектът е съгласуван и одобрен от главния архитект на Община Троян, видно от положените върху всяка от частите му подписи и печати, от приетия по делото препис-извлечение от протокол № 24 от заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията, проведено на 23.11.2016 г., както и от писмо изх. № РД-299/06.02.2017 г. на Община Троян. Приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа (архитектурна) експертиза се установява, че обособените и по проект две жилища са напълно самостоятелни, с отделни входове, като техните бани-тоалетни не са пространствено свързани с останалите помещения, а са отделени от тях с плътни стени. Представеното по проект архитектурно заснемане на сградата е вярно, съответстващо на фактическото разпределение и конфигурация на помещенията и техните размери. В съществуващото разпределение по проекта не е посочена банята-тоалетна, в която е преустроено малкото мазе. Изграждането на двете бани-тоалетни според проекта е без извършване на съществени преустройства в архитектурно строително отношение, доколкото едната баня-тоалетна е разположена в съществуващо помещение, а другата е проектирана в помещението, което фактически е кухненски бокс, като предвиденото по проект преустройство се изразява в зазиждане на вратата откъм кухнята и избиване на отвор откъм коридора, за нова врата. По отношение на ВиК инсталацията, според обяснителната записка на проекта (част ВиК), се предвижда отпадните води на двете жилища да се отвеждат чрез нова канализационна инсталация, която в мазето се окачва по тавана до включването ѝ във вертикалния канализационен клон, непосредствено от сградното канализационно отклонение в сутерена. По проекта са предвидени самостоятелни входове за двете жилища, като за едното от тях, това е съществуващия вход от югоизток, а за другото, съществуващия вход от етажната площадка на вътрешното стълбище при северозападния вход, което по проект става обща част, свързваща вертикално сутерена, етажа и подпокривното пространство. Жилищната сграда има мази в полуподземния етаж, но няма тавани, а само общо подпокривно пространство, като по проекта едното мазе (ползвано от ищеца Й. Ц.) се разделя с лека преградна стена на две нови, а другото мазе, остава към жилището, за което е преустроено в банята-тоалетна. Откритата тераса пред югоизточния вход се намира на височина от около 67 см, поради което нейната площ не се включва в застроената площ на сградата, респ. на обособеното по проект ново югоизточно жилище. С цел изравняването им по площ на двете самостоятелно обособени жилища, по проекта се предвижда по-малката стая от жилищната площ, ползвана от Й. Ц. да се присъеди към жилищната площ на П. Б., при което едното жилище (ползваното от Й. Ц.) става с площ 43,14 кв.м., а другото с площ от 42,81 кв.м. Обособените по проект две жилища са едностайни, но не са равностойни в пространствено и функционално отношение, като това, ползвано от Й. Ц. и семейството му е с по добро разпределение на помещенията, но няма складово помещение, докато другото е с по-неблагоприятно функционално разпределение на помещенията, доколкото във всяко от тях се влиза през всекидневната. От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа (електротехническа) експертиза се установява, че не е необходимо откриването на нови партиди на двата самостоятелни жилищни обекта, доколкото такива партиди са налични, както и че проектът в част „електро” отговаря на установените строителни правила и технически норми относно устройството на електрическите уредби и електропроводни линии, относно осигуряване на безопасност при пожар и относно проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради. От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа (ВиК) експертиза се установява, че проектът в част „ВиК” не отговаря установените строителни правила и технически норми, поради това, че: към него липсва съгласуване от ВиК оператора, при дадени от него изходни данни изходни данни за проектиране при новите условия на водопотребление; отводняване на санитарните прибори в общ вертикален щранг Ф 110, вместо в два отделни; не е предвидена главна ревизионна шахта, която задължително се устройва към сградното канализационно отклонение; при проектиране на ВиК инсталациите не са ползвани общите части от сутерена на сградата, като водомерът е ситуиран в помещение на единия самостоятелен обект. Видно от удостоверение изх. № И-208/03.04.2019 г. на „ВиК Стенето” ЕООД, на административен адрес [населено място], [улица] се водят двама потребители на дружеството: Й. М. Ц. и П. Т. Б.. От заключенията на приетите от първоинстанционния съд съдебно-технически (оценителна, електоротехническа и ВиК) експертиза се установява, че пазарната оценка на всеки от двата дяла по архитектурния проект е 22 700 лв. на единия и 21 300 лв. на другия, а стойността на предвидените по проект СМР за обособяване на две самостоятелни жилища е 6 816,57 лв. (без ДДС) и 8 184,69 лв. (с ДДС). От заключението се установява, че съотношението на СМР за преустройство към пазарната стойност на сградата е 15,50 %, а към строителната стойност 32 %. Минимално необходимите разходи по изпълнение на електрическата инсталация по проекта е 1901 лв. с ДДС, а на водопровода и канализацията по проекта – 4142.36 лв. Съдът е посочил, че показанията на свидетелите Б. Д., И. И. и К. И. установяват, че от раждането му Й. Ц.. обитавал част от процесната жилищната сграда, като след смъртта на баща му, той продължил да живее в същата част заедно със съпругата си и двете им деца. В другата част от сградата се обитавала от баба му, след чиято смърт, тази част първоначално не се обитавала от никого, а след 2001 г. (св. К. И.) за известно се пускали квартиранти. Другата сграда в имота се ползвала като работилница, като първоначално в едната ѝ част работел бащата на Й. Ц., а след неговата смърт цялата сграда се ползвала от Т. Б. (баща на П. Б. и съпруг на Б. Б.), който вкарал дърводелски машини. Показанията на свидетелите Д. М., Х. К. и Т. Б., на последния ценени при условията на чл. 172 ГПК се установява, че Т. Б. е изпълнил разделянето на жилищната сграда през 1983 г. с обособяване на самостоятелната жилищна площ от 28,75 м2, в която до смъртта си живяла П. Б. Ц.. При така възприетите факти, въззивният съд е посочил, че основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава възможност е налице, като в тези случаи делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно (ПВС 7-73, Пленум, т. 5, б. "б") – чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. Изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Един от спорните въпроси, повдигнат с въззивната жалба, е относно избрания от районния съд способ за извършване а делбата – чрез разпределение по чл. 353 ГПК на сградите между съделителите, при което жилищната е поставена в реален дял на Й. Ц., промишлената с идентификатор **** е поставена в дял на П. Б., а тази, с идентификатор **** – на Б. Б.. Въззивният съд е приел, че така извършеното разпределение не съответства на принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител при извършване на делбата (чл. 69, ал. 2 ЗН), предвид игнориране правата на съделителя П. Б. в жилищната сграда, от която тя не получава дял. Разпределянето на цялата жилищна сграда в реален дял на Й. Ц. не съответства на установеното по делото фактическо положение, че в сградата са обособени две жилища и че Й. Ц. е живял само в едното от тях. Този съделител не би могъл да получи жилищната сграда и чрез възлагане по чл. 349 ГПК (каквато претенция е заявена с исковата молба), доколкото съсобствеността върху нея е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – наследяване за Й. Ц. и сделка за П. Б. (ТР-1-04-ОСГК, т. 8). От друга страна, извършеното разпределение на трите сгради не отчита и фактическо състояние на едната от тях, тази с идентификатор ****, за която се установява, че е представлява едноетажна паянтова постройка без основи, състояща се от едно помещение и навес, покриваща характеристиките на допълващо застрояване. При установените по делото факти следва да се приеме, че реално в допуснатия до делба поземлен имот са налице две самостоятелни сгради – една жилищна и една нежилищна (означена по кадастралната карта като промишлена). Жилищният характер на едната от тях не е спорен – спорна е нейната поделяемост по чл. 39, ал. 2 ЗС на два самостоятелни обекта, отговарящи на изискванията на жилище по чл. 40 ЗУТ. Макар одобрените от главния архитект инвестиционни проекти да предвиждат обособяване на две жилища с приблизително еднаква площ (на едното 43,14 кв.м., а на другото 42,81 кв.м.), чрез извършване на СМР, стойността на последните е 15 % от пазарната стойност на сградата, като в частта ВиК проектът задава изпълнение на СМР, които не съответстват на установените строителни правила и технически норми. Съдът е счел, че в случая следва да се зачете извършеното през 1983 г. разделяне на сградата две самостоятелни жилища, всяко от които съответства по площ и разпределение на помещенията в него на изискванията в чл. 35-59 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действала към момента на обособяването им. Всяко от тях е с отделен вход откъм улица, като двете жилищни площи са отделени с преградна стена, изключваща възможност за преминаване от едното в другото. Двете жилища се ползват самостоятелно от обособяването им (едното от съделителя Й. Ц., а преди него и от баща му, а другото от бабата съделителите Й. Ц. и П. Б., а след смъртта ѝ се отдавало под наем), захранени са с индивидуални партиди в съответните електроразпределително и ВиК дружество. Самостоятелният характер на двете жилища се потвърждава и от приетите съдебно-технически (архитектурна и оценителна) експертизи. По отношение на сградата с идентификатор **** също следва да се приеме, че същата би могла да е годен самостоятелен обект на вещно право, доколкото фактически съществува на терена и не е погинала. Обстоятелството, че през годините тя се е ползвала като производствена, т.е. за упражняване на стопанска дейност, с оглед на което в кадастралната карта е записана като „промишлена“, също не съставлява пречка за третирането ѝ като самостоятелен обект на собственост. Установеното несъответствие с предвиждането на действащия ПУП „За жилищно застрояване“ също не е пречка за изграждане на този извод, доколкото предназначението на сградата би могло да бъде променено при условията и по реда на ЗУТ, а в случай на евентуалната реализация на предвижданията на застроителния план, налагащо нейното премахване, собственикът ѝ ще подлежи на обезщетяване. По тези съображения съдът е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353, но на съделителя Й. Ц. се постави в дял жилището, което ползва, а на П. Б. – по-малкото жилище, като дела й се уравни парично, а на Б. Б. - сграда с идентификатор ****, тъй като само при такова разпределение на сградите се стига до удовлетворяване на принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител при извършване на делбата (чл. 69, ал. 2 ЗН), доколкото всеки от съделителите получава в реален дял сграда или самостоятелно жилище, ведно с припадащата се част от допуснатия до делба неподеляем поземлен имот. Отчитайки, че в жилищната площ от 66,25 кв.м. няма складово помещение, поради преустройването му в санитарно такова, съдът е приел, че на Й. Ц. следва да се възложи в дял и сградата с идентификатор **** В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Й. М. Ц. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) допустимо ли е разпределение на жилища по реда на чл. 353 ГПК, които не отговарят на изискванията за такива и не са обособени по смисъла на закона като самостоятелни обекти в сграда; 2) допустимо ли е при делба на еднофамилна жилищна сграда тя да се разделя, като на една от страните се разпредели жилище, представляващо съчетание от помещения по одобрен инвестиционен проект за разделяне на сградата и част от нея, която е реално обособена за ползване като жилище; 3) при наличието на одобрен инвестиционен проект, който доказва неподеляемостта на сградата чрез преустройството й и при липса на скица-проект, издадена от СГКК-Ловеч, за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, допустимо ли е да се извърши в този случай делбата на еднофамилната жилищна сграда чрез разделянето й на две жилища по реда на чл. 353 ГПК; 4) допустимо ли е чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК самостоятелна сграда да промени функцията си на такава в принадлежност към жилище, т.е. допустимо ли е във втората фаза на делбата да се извършва трансформация на допуснатата до делба в първата фаза на делбата сграда от сграда в прилежаща част към жилище. Първият въпрос е обоснован с тезата на ищеца, че при разпределението по фактическото обособяване на две жилища, извършено през 1983 г., така наречения в диспозитива на решението „самостоятелен вход от към [улица]за жилището на ищеца Й. Ц., не е самостоятелен, тъй като той е единствения достъп на П. Б. към разпределената й маза, сутерена и подпокривното пространство, което не е изследвано от инвестиционния проект. Така формулиран този въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, доколкото е основан на твърденията на касатора, че липсват две фактически обособени самостоятелни жилища, докато изводите на въззивния съд са, че такива са налице. По същите съображения неотносими към изводите на съда са и вторият и третият въпроси, доколкото се основават на тезата, че сградата е еднофамилна, а окръжният съд е приел, че в нея има две самостоятелни жилища. Четвъртият въпрос е обоснован с тезата, че след като сграда с идентификатор **** е допусната до делба, то тя е самостоятелен обект на вещни права, а с решение № 80 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г., ВКС, ІІ гр.о. е прието, че складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти и като такива следват главната вещ съгласно чл. 98 ЗС, т.е. те не са самостоятелни обекти на собственост, а след като сграда с идентификатор **** се разпределя към жилището на Й. Ц., то тя губи самостоятелния си характер. При тази обосновка соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо кои са имуществата, върху които във втората фаза следва да се прекрати съсобственост, но не и относно техния характер като самостоятелен обект на вещни права или принадлежности. Този въпрос се разрешава във втората фаза на делбата, когато се изследва вида и предназначението на застрояването с цел преценка могат ли да се формират реални дялове за всички съделители. Следователно поставеният въпрос е неотносим към изводите на съда, че тази сграда представлява навес, част от чието простанство е обособено като помещение с тухлени стени. Касационният съдебен състав констатира, че е налице служебно приложимото основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, изводимо от текста на съдебното решение, с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че в сградата съществуват две самостоятелни жилища. Преценката е обусловена от включването на входно стълбище в жилището, поставено в дял на Й. Ц. и отразеното в мотивите на съда при възприемане на едно от експертните заключения, че вътрешното стълбище при северозападния вход, по проект става обща част, свързваща вертикално сутерена, етажа и подпокривното пространство. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение