Определение № 138 от 05.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 265640/13.08.2021 г., подадена от А. С. Здравкова, чрез адвокат И. Й.-Т., срещу решение № 260233 от 3.07.2021 г. по гр. д. № 315/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260219 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 890/2018 г. на Районен съд – Костинброд. С потвърденото първоинстанционно решение е допуснато да се извърши съдебна делба между П. В. П. и Р. С. П., при квоти с общ дял от 10/12 ид. ч., и А. С. З., при квоти и дял от 2/12 ид. ч., на следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място]: УПИ *, с площ от 467 кв. м, от кв. 6 по плана на [населено място], [община], област Софийска, при граници и съседи съгласно актуална скица: от три страни [улица], заедно с построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м, с обособени приземен етаж и тавански полуетаж, представляваща търпим строеж съгласно § 16 ЗУТ, видно от удостоверение № АБ-У- 2717/13.10.2008 г., издадено от [община], заедно с всички други подобрения и приращения в имота, както и на движимите вещи в сградата (изброени, с посочена стойност). Въззивният съд е посочил в решението си, че делото е инициирано от П. В. П. и Р. С. П., в качеството им на законни наследници, за допускане до делба на съсобствените недвижим имот и движими вещи, останали в наследство от С. Е. П., починал на 4.03.2017 г. Приел е за безспорно установено, че П. е преживяла съпруга, а останалите съделителки са дъщери на наследодателя, както и че с договор за продажба на недвижим имот по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС от 28.10.2016 г. С. П. и Т. К. са закупили УПИ * с площ от 467 кв. м в кв. 6 на [населено място], [община], без построените в имота сгради, собственост на купувачите. Сградата на наследодателя била построена въз основа на безвъзмездно преотстъпване на право на строеж върху държавен парцел от баща на син (нот. акт № 104, том І, от 18.04.1983 г.). С нот. акт № 115, том І, рег. № 1131, д. № 105, на 15.05.2017 г. Т. К. и съпругът й продали на П., А. и Р. собствената си 1/2 ид. ч. от имота, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. Въззивният съд е визирал, че по указание на Районен съд - Костинброд са били описани подробно движимите вещи (мебели, битови уреди, килими и пр.), с посочване на конкретното помещение, в което се намират. Съгласно съдебно-техническата експертиза е установено, че застроената площ на двуетажната сграда е 80.42 кв. м (т.е. е налице отклонение „плюс“ 42 см от документа за собственост и 92 см от твърдяната от А. З. площ - 79.50 кв. м), като по становище на съда това по никакъв начин не накърнява правата на последната. Във връзка с оплакването във въззивната жалба за липса на индивидуализация на вещите-предмет на делбата Софийски окръжен съд е посочил, че в молба вх. № 262981/28.10.2020 г. А. З. изрично е признала, че „вещото лице правилно е описало наличните в дворното място имоти“. Намерил е, че в мотивите на атакуваното решение съдът детайлно е описал всички движими вещи и недвижимия имот, както и обстоятелството, че движимостите са в държане на П. П. и Р. П., на основание чл. 344, ал. 1, изр. второ ГПК. Приел е, че съдържанието на документите за собственост на недвижимите имоти е възпроизведено дословно при описанието на последните; в диспозитива на първоинстанционното решение недвижимият имот и движимите вещи са изчерпателно описани и индивидуализирани. Визирал е, че първоинстанционният съд е допуснал делба при квоти 10/12 ид. ч. за Р. П. и П. П. и 2/12 ид. ч. за А. З., което не накърнява квотата на последната на законен наследник, при положение, че придобиването на недвижимия имот в режим на СИО е безспорно, а относно движимите вещи „обикновена покъщнина“ не са наведени никакви твърдения, обуславящи извод, че те са били индивидуална собственост на наследодателя. Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, трето ГПК. На първо място, в изложението е формулиран въпросът: Допустимо ли е определяне на общ дял на съделители, без тяхно желание и без делбата да се извърши по колена. Жалбоподателката сочи, че поставя въпросът във връзка с определянето от съда на общ дял на двама от съделителите, без да е направено такова искане, като по този начин е създадена и неяснота относно квотите на страните. Счита, че въпросът е от значение за развитието на правото, като същевременно се позовава на противоречие с приетото в решение № 23/28.04.2016 г. по гр. д. № 4325/2015 г. на ВКС, І г. о. и решение № 187/10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г. на ВКС, І г. о. На второ място, жалбоподателката сочи произнасяне свръх петитум на съда по отношение квотите на страните, което е в противоречие със съдебната практика, обективирана в: решение № 127/10.01.2018 г. по гр. д. № 679/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 11/21.01.2011 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ВКС, І г. о. и др. На трето място, в изложението се сочи противоречие на въззивното решение по въпроса за индивидуализацията на делбените недвижими имоти и движимите вещи с приетото в: решение № 195/29.01.2018 г. по гр. д. № 5301/2016 г. и решение № 112/15.07.2016 г. по гр. д. № 13/2016 г. на ВКС, І г. о. На последно място, в изложението е формулиран въпросът: За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № № 1608/2015 г., ІІ т. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г., ІІ т. о., решение № 161/4.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., ІІ т. о., решение № 42/26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., ІV г. о. и др.). Жалбоподателката излага, че Софийски окръжен съд е игнорирал искането й за включване и на други имоти в делбата, както и доводите й, свързани с притежаването на движимите вещи изцяло от общия наследодател. От останалите страни е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК – за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Останалите доводи в изложението нямат отношение към допустимостта на обжалваното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че в делбеното производство съдът следи служебно за участието на всички съсобственици и определя действителните им квоти и следователно не е обвързан с посочените от тях квоти в съсобствеността. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,