Решение № 1536 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12112/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от „Ати Къмпани“ ЕООД чрез процесуален представител, срещу Решение № 17982/27.05.2025г., постановено по адм. дело № 12647/2024г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002222004417-091-001/13.04.2023г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - София, в частта потвърден с Решение № 1371/27.09.2023г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – София при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който спрямо търговеца са установени следните задължения: за корпоративен данък за 2017г. и 2018г. - в размер на 42 953.32лв. и лихви в размер на 18 120.77лв.; задължения по ЗДДФЛ за периода април 2018г. - в размер на 1 710.74лв. и лихви в размер на 889.97лв. и задължения по КСО за периода 01.09.2017г. – 30.04.2018г. в размер на 7 643.99лв. и лихви в размер на 3 961.40лв. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че неправилно съдът е приел законосъобразност на извършената промяна на финансовия резултат за 2017г. и 2018г. по посока увеличение, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като не е доказана конкретна хипотеза за това. Издадените от доставчиците фактури са отречени тъй като в тях не е посочен като предмет на издадените фактури, но са налице доказателства за търговски взаимоотношения между тези дружества и РЛ. Сочи се, че търговеца извършва разнородна дейност и закупените стоки преимуществено са вложени в основаната му дейност по строителство, което са подкрепя от всички съпътстващи документи и сключени договори. По отношение сключения договор с „Билд плюс 82“ договор за подизпълнение, неправилно е прието липсата на търговска кореспонденция с това дружество, тъй като липсата на отчетност при това трето лице не води до липса на счетоводност с лицата с които е договаряно. Неправилно не са признати и разходи по 3бр. фактури издадени от „Мотортехник“ ЕООД, тъй като закупените части за автомобил за марка „Ауди“, а РЛ не притежава такова МПС, но частите които са закупени са взаимозаменяеми и се използват и за други марки автомобили, произведени от концерна „Фолксваген“. Неправилно е и решението в частта за задължения по КСО и задълженията по ЗДДФЛ, тъй като РЛ е изпълнило задълженията си по назначаване на работници и не е нарушило КТ. По подробни доводи се моли за отмяна на решението и за отмяна на оспорения РА. Ответникът – директора на дирекция "ОДОП" – София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е второ по ред в изпълнение на указанията, дадени с отменително решение № 13385/10.12.2024г. постановено по адм. дело № 9662/2024г. на Върховния административен съд, първо отделение. С процесното решение е отменено предходно решение № 12472/20.07.2024г., постановено по адм. дело № 10751/2023г. на АССГ, с което по жалба на „Ати Къмпани“ ЕООД е прогласена нищожността на ревизионен акт № Р-22002222004417-091-001/13.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. София, в частта потвърдена с решение № 1371/27.09.2023г. на директора на дирекция "ОДОП", гр. София и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Касационната инстанция е приела, че не са налице предпоставки за прогласяване на оспорения РА за нищожен и е върнала делото на друг съдебен състав за извършване проверка относно законосъобразността на акта в обхвата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Обект на настоящата съдебна проверка пред АССГ е бил РА № Р-22002222004417-091-001/13.04.2023г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта потвърден с Решение № 1371/27.09.2023г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който спрямо търговеца са установени следните задължения: за корпоративен данък за 2017г. и 2018г. - в размер на 42 953.32лв. и лихви в размер на 18 120.77лв.; задължения по ЗДДФЛ за периода април 2018г. - в размер на 1 710.74лв. и лихви в размер на 889.97лв. и задължения по КСО за периода 01.09.2017г. – 30.04.2018г. в размер на 7 643.99лв. и лихви в размер на 3 961.40лв. С обжалваното в настоящото касационно производство решение съдът е приел, че процесният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е материалнозаконосъобразен. По отношение задълженията по ЗКПО за 2017г. и 2018г., въз основа на установяванията по време на ревизионното производство съдът е приел извършено нарушение на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКПО и чл. 24, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от с.з. и изцяло се е солидаризирил с достигнатите от органите по приходите изводи в РА. Съдът е посочил, че правилно органите по приходите са установили, че годишните счетоводни амортизации на жалбоподателя за 2017г. са в по-висок размер от това което е декларирал и неправомерно са начислени такива за активи които нямат отношение към извършваната от него дейност или е налице дублиране. По отношение издадени фактури от „Кварц Дизайн България“ ЕООД през декември 2018г., тъй като доставката не се е състояла РЛ е сторнирало издадените фактури, но не е преобразувало счетоводния финансов резултат за този период в подадената ГДД и правилно е извършено преобразуване на СФР за 2018г. с сумата по фактурите. Правилно според съда с РА не се признават за данъчни цели счетоводно отчетени разходи при покупка на строителни материали по фактури издадени от посочени 13 доставчика – стр. 52 от РД, тъй като срещу разходите не са осчетоводени приходи. По отношение разход по 4бр. фактури издадени от „Билд плюс 82“ ЕООД не е опровергана фиктивността на сделката и РА е законосъборазен в тази му част. По отношение непризнатите разходи по фактури издадени от „Мотортехник“ ЕООД, спорно е не реалността на доставката, а факта, че автомобилните части не касаят притежаваните от РЛ автомобили. Според съдът не е опроверган извода на органите по приходите, че за 2017г. РЛ е отчело за втори път разходи във връзка с придобиването на стоки за електроуреди, офис стоки и препарат, тъй като те са били отчетени веднъж по дебита на сметка 601 и втори път чрез отчетната стойност на продадените/вложени активи, чрез изписване на разхода при употреба на стоките. В частта по ЗДДФЛ съдът е обосновал изводите си на чл. 10, т. 1 от ЗДДФЛ и е приел, че доходите от трудови правоотношения са облагаеми поради което и правилно са определени за ревизирания период такъв вид задължения за РЛ. По отношение задълженията по КСО съдът се е съобразил с правните норми в кодекса и установените факти, като е приел, че РЛ като работодател за процесните ревизирани периоди дължи доначисляване на ДОО, УПФ и ЗО. Решението е правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно съдът е приел, че са доказани положителните предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно, че счетоводната отчетност на дружеството представена при ревизионното и съдебно производство, както и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, т.е. представената счетоводна документация е непълна и не отразява вярно извършените счетоводни операции от РЛ за процесните данъчни периоди. Правилно във връзка със събраните по делото доказателства съдът е приел, че по отношение начислените от дружеството счетоводни и данъчни амортизации са извършени корекции. По счетоводни данни годишните счетоводни амортизации на РЛ за 2017г. възлизат на 8 631.18лв., а не в декларирания от РЛ в ГДД в размер на 6 724.18лв. и правилно е извършено увеличение на СФР със сумата от 1 906.38лв. По силата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО годишни данъчни амортизации се признават при определяне на данъчния финансов резултат, само ако са определени по реда на Глава 10 от ЗКПО. Неправомерно дружеството е начислило данъчни амортизации относно акумулаторен винтоверт, уред против бръчки, алуминиево скеле и подвижно скеле, тъй като по отношение тези активи е прилагана съвсем различна амортизационна норма, от тази определена от законодателя в нормата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. По отношение амортизиции касаещи почистваща система е установено дублиране на данъчните разходи свързани с тази амортизация, а по отношение МПС марка „Шкода Рапид“ поради продажбата му към 14.08.2017г. и отписването му като актив. По отношение отчетените разходи по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ по 11 фактури издадени от „Кварц дизайн България“ ЕООД през декември 2018г. се установява и е неспорно липсата на извършена доставка. РЛ е сторнирало ползвания ДК по издадените фактури, с включването им със знак „–„, но това не е намерило отражение в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018г. Установено е също, че РЛ не е преобразувало счетоводния финансов резултат за 2018г. с посочената сума дори и в подадената коригираща декларация. При това установяване правилно АССГ е приел, че законосъобразно в РА е преобразуван СФР за 2018г. със сумата от 132 500лв. В частта по отношение счетоводно отчетени разходи за покупка на строителни материали в размер на 217 110.26лв., по посочени в РД 13бр. доставчици, правилно съдът е приел, че тези разходи не следва да се признаят за данъчни цели. Както е посочено реалността по доставките не се оспорва, корекциите са поради факта, че срещу извършените разходи не са отчетени приходи. Видно от сключените между РЛ и контрагентите му договори за СМР, „“Ати Къмпани“ ЕООД следва да предостави основно труд, като материалите следва да се осигурят от възложителите по договорите. Тъй като липсват представени доказателства относно предназначението на строителните материали, то не следва извършените разходи да се признаят за данъчни цели. Нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО изрично указва, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО т.е. такива които е издаден обоснован счетоводен документ по смисъла на Закон за счетоводството. Срещу документа за разходи обаче следва да има такъв издаден за приходи от дейността на дружеството във връзка с получените строителни материали, с оглед нормата на чл. 24 от ЗСч. задължаваща предприятията да изготвят финансови отчети предоставящи вярно и честно имущественото им състояние и резултатите от дейността им. Правилно съдът е приел, че е налице и неправомерно отчитане през 2018г. на разходи от 19 366.67лв. по издадени 4бр. фактури от „Билд Плюс 82“ ЕООД с предмет „аванс по договор“, тъй като е установен фиктивно сключен договор т.е. липсват доказателства доставчика реално да е изпълнил възложените му дейности. Правилно АССГ е посочил, че не се признават и разходи за данъчни цели в размер на 9 098.58лв. по 3бр. фактури издадени от „Мотортехник“ ЕООД с предмет „авточасти и ремонт“, тъй като тези авточасти касаят автомобили марки „Ауди“, каквито РЛ не притежава като активи. По отношение отчетени разходи в размер на 4 288.20лв. по фактури издадени от „Аико мулти концепт“ ООД, с предмет „аванс“ то те направилно са били осчетоводени по сметка 302/2 „материали“, а следвало да бъдат отчетени като авансови плащания, тъй като са били изписани като разход по дебита на сч. сметка 6018. Правилно АССГ е достигнал до извода, че РЛ неправомерно е отчело за втори път разходи в общ размер на 27 880.49лв., във връзка с придобиване на стоки за офиса, доколкото те са били отчетени разходи освен по дебита на сметка 601 „разходи за материали“, но и чрез отчетната стойност на продадените/вложените активи, чрез изписване на разхода при употребата на стоките по кредита на сч. сметка 304/4 и сметка 304/6. Неправомерно е и отчитането през 2017г. на разходи в общ размер на 20 938.41лв. неразпределена печалба от минали години, а за 2018г. сума от 9 998лв. във връзка с изразходвани препарати доколкото е налице изписване на разхода по кредите на счет. сметка 304/6 срещу дебита на сметка 493 и този разход не е свързан с независимата икономическа дейност на РЛ. Правилни са и изводите на АССГ относно извършено доначисляване на данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и задължения по КСО. Видно от събраните по делото доказателства при РЛ са работили 13 човека, като е установено, че са полагали труд на пълен работен ден на обекти на РЛ, като представените от търговеца отчетни форми обр. 76 попълвани от него, не отразяват вярно реално отработеното време а целят избягване плащане в пълен размер на дължимите вноски по КСО. По силата на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, вкл. начислени и неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2 и ал. 3 и не по-вече от максималния месечен размер на осигурителния доход, като е верен извода на първоинстанционния съд, че е без значение дали работникът и/или служителят е получавал или не работна заплата за изработеното от него, осигурителни вноски се дължат. Установено е, че договорените възнаграждения в сключените трудови договори са равни на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, с малки изключения и правилно дължимите осигурителни вноски са определени по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО. Правилно е определено допълнително задължение за ДОО по отношение дружеството за полученото възнаграждение на управителя, въпреки липсата на сключен изричен договор между него и РЛ, като неправилно търговеца го е осигурявал върху сума, по-малка от минималния осигурителен доход. Установено е наличие на лица родени след 31.12.1959г. които следва да се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО което не е било извършено и в тази насока правилно с РА са доначислени допълнителни задължения за УПФ на основание чл. 157, ал. 6 от КСО. Правилни са и изводите в частта за задължения за ЗО. Въз основа на горното и предвид нормите на чл. 10, т. 1 и чл. 12 от ЗДДФЛ доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения подлежат на облагане с данък. Въз основа на гореизложеното, като е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в размер на 3 411.55 евро за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение