Определение № 5410 от 25.11.2025 г. на ВКС по д. № 2678/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. Т. и Д. Т., чрез адв. Ив. Й., срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №822/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу Софийски градски съд по чл.2б ЗОДОВ за обезщетяване до размер на присъдените им от първата инстанция по 5 000 лв./при пълен размер на претенциите от по 10 000 лв./ на неимуществените вреди, претърпени поради нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. №306/09 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Намират, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС, на ЕСПЧ и СЕС / осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК/ по следните два значими за спора правни въпроса: 1. Относно релевантните обстоятелства, имащи значение за преценката на съда за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; 2. Кое поведение на страната по иск с пр. осн. чл.2б ЗОДОВ е такова, което изключва отговорността на съда за вреди от бавно правосъдие? Касаторите поставят като значим за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липса на съдебна практика, правния въпрос: 3. За да е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдените като търпени неимуществени вреди и забавеното разглеждане на делото, следва ли то да е приключило с положителен за ищците резултат, т.е. в хипотеза на загубено дело, което не е приключило в разумен срок, дължи ли се на ищците обезщетение за неимуществените вреди, които те са търпели поради неразумно дългото му разглеждане? По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че забавянето на делото пред СГС от обявяването му за решаване на 31.01.20 г. до изпращането му на въззивна инстанция - САС на 19.02.22 г. се дължи на извършваните през това време процесуални действия – постановяване на съдебния акт, съобщаването му на страните, размяна на съдебни книжа и произнасяне в производства по чл.247 и 248 ГПК, съобщаване на постановените в тези производства актове, администриране на постъпилите частни жалби, изпълнения на указания на САС във връзка с администрирането. Този период съвпада и с периода на прилагане на ограничителните мерки, свързани с епидемията от „ковид 19“, вкл. затруднена работа на съда и ограничен достъп до съдебната сграда, довели до забавяне на работата на съда като цяло. Въззивният съд е отчел и неблагоприятния за ищците краен резултат от забавеното дело, постановен при висящност на производството по чл.2б ЗОДОВ – исковете им са отхвърлени от първата и въззивната инстанция, чието решение не е допуснато до касационно обжалване от ВКС. Според въззивния съд от една страна е изключена възможността ищците да търпят вреди от продължителността на производството по отхвърлените искове, след като положението им е било по –благоприятно преди приключване на производството / доколкото са имали очакване да бъде съдебно признато предявеното с исковете право, което е отречено с приключване на производството/. От друга страна дори да са търпели вреди / от продължилото твърде дълго очакване на краен резултат, било то и неблагоприятен за тях/, то тези вреди се дължат единствено на поведението на ищците, които са предявили неоснователни искове и са ги поддържали на три инстанции. При тези решаващи изводи на въззивния съд и отчитайки трайно отразеното в практиката на ВКС разбиране, че искът по чл.2б от ЗОДОВ е за обезщетяване на специфични вреди от бавно правосъдие – чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧ/напр. р. по гр.д. №785/22 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №273/24 г. на трето г.о. на ВКС/, настоящият състав на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса /1 и 2/, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касаторите противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната в изложението практика на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.