Определение № 516 от 29.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 158/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Сириус-57-Тихомир Димитров” от [населено място], срещу решение №225 от 21.10.2019г., постановено по в.т.д.№370/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът незаконосъобразно е потвърдил решение №11/27.02.2019г. по т.д.№13/2017г. на Шуменски ОС в частта му, с която е оставена без уважение молбата на касатора по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №60 от 12.06.2018г., като се излагат доводи, че въззивният състав не е обсъдил оплакванията във въззивната жалба. Според касатора първоинстанционният съд е допуснал грешка в начина на приложение на института на солидарната отговорност, в резултат на което погрешно е изчислил припадащата се на всеки един от длъжниците част от общия размер на дълга. Акцентира се върху факта, че длъжниците К. А. и ЕТ „Веника –Кирил Ангелов” са отделни правни субекти, поради което не следва да се припокрива тяхната отговорност. Отделно се оспорва въззивното решение и в частта му, с която е обезсилено обжалваното решение на първата инстанция по молбата на ЕТ „Сириус -57-Тихомир Димитров” с правно основание чл.251 ГПК и същата е оставена без разглеждане. Твърди се, че е налице правен интерес от тълкуване на влязлото в сила решение по съществото на спора, доколкото има образувано изпълнително производство против касатора и с оглед обстоятелството, че в мотивите на решението от 12.06.2018г. съществува неяснота относно въпроса за сливането на едноличния търговец с физическото лице и противоречие относно правата на суброгиралия се в правата на кредитора солидарен длъжник. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на молбите по чл.247 и чл.251 ГПК с присъждане на разноски, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси:

1. „Дали по реда на чл.247 ГПК е възможно да се поправи съдебен акт в случай, че се установят различия в приложение на солидарната отговорност от математически характер между начина на изчисления на страната в процеса и съда?” и

2. „Дали, сезиран с молба за тълкуване, съдът може без да даде отговор по неясни мотиви, да обезсили съдебния акт, поради липса на правен интерес за молителя?“

Сочи се, че поставените от касатора въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №253/07.03.2018г. по гр..д.№4430/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение №71/13.07.2016г. по гр.д. №191/2016г. на ВКС, IІ г.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника „Екомес-2010“ ЕООД - [населено място], в който се поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че цитираната от касатора съдебна практика е неотносима, тъй като не касае аналогичен правен спор. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба като се твърди, че чрез молбите по чл.247 ГПК и чл.251 ГПК се търси пререшаване на спора по същество, разрешен с влязло в сила решение. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция решение, въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №11/27.02.2019г. по т.д.№13/2017г. на Шуменски окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на ЕТ „Сириус-57-Тихомир Димитров” по чл.247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение №60 от 12.06.2018г. по т.д.№13/2017г. на Шуменски ОС. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която е оставена без уважение молбата на ЕТ „Сириус-57-Тихомир Димитров” по чл.251 ГПК за тълкуване на решение №60/12.06.2018г. по т.д.№13/2017г. на Шуменски ОС като същата е оставена без разглеждане.

Въззивният състав е посочил, че обжалваното пред него решение на Шуменски ОС от 27.02.2019г. е постановено по молби на ищеца ЕТ „Сириус-57-Тихомир Димитров” по чл.247 ГПК и чл.251 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на влязлото в сила решение №60/12.06.2018г. по т.д.№13/2017г. на Шуменски ОС, с което частично е бил уважен предявения отрицателен установителен иск като е признато за установено в отношенията между страните, че ЕТ „Сириус-57-Тихомир Димитров” не дължи на „Екомес 2010” ЕООД сумата от 4 107.28лв., представляваща част от претендираната парична сума от „Екомес 2010” ЕООД в качеството му на солидарен длъжник, встъпил в правата на удовлетворения кредитор. С влязлоото в сила решение е отхвърлен иска на ЕТ „Сириус-57-Тихомир Димитров” за разликата над уважения размер от 4 107.28лв. до сумата от 65 716.51лв.

Произнасяйки се по молбата по чл.247 ГПК въззивният съд е отразил, че очевидна фактическа грешка е налице, когато действително формираната воля на съда не съответства в писмения текст на решението, респективно, когато е налице противоречие между мотивите и диспозитивната част на решението относно спорния предмет, т.е, че за да се приеме, че е налице ОФГ следва да се установи, че в съобразителната част от решението, съдът е стигнал до други изводи, респективно, че диспозитилната част не отговаря на изразената и формирана истинска воля на съда. Според апелативният съд в конкретния случай не се установява разминаване между формираната воля на съда и изразеното в диспозитивната част, тъй като: 1.) в мотивите на решението, за което се иска поправка на ОФГ, подробно е обосновано защо се приема, че длъжниците са четирима, като в отношенията помежду им всеки един от солидарните длъжници дължи по ј от заплатената на кредитора сума от 82 145.64лв. представляваща целия неизплатен дълг, за който „Екомес 2010” ЕООД се е суброгирал в правата му съобразно чл.74 ЗЗД, 2.) посочено е, че дължимата сума от всеки от солидарните длъжници е в размер на 20 536.41лв. съобразно чл. 127, ал.1 ЗЗД. 3.) въз основа на горното е определена разликата, която заплатилият дълга солидарен длъжник може да претендира от останалите солидарни длъжници посредством личния обратен иск по чл.127, ал.2 ЗЗД или чрез суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, съгласно чл.74 ЗЗД и чл.429, ал.1 ГПК. 4.) посочено е, че сумата, която е заплатена в повече от ответника е в размер на 61 609.23лв., представляваща разликата между заплатената от него сума в размер на 82 145.64лв. и припадащата се негова част от дълга в размер на 20 536.41лв. като изрично е отразено, че сумата ог 61 609.23лв. ответникът може да претендира от всеки един от солидарните длъжници, включително и от ищеца и 5.) направен е извод, че искът за недължимост на сумата от 65 716,51лв. е основателен до размер на сумата от 4 107.28лв. Въззивният състав е приел, че твърдението на молителя за неправилно приложение на института на солидарната отговорност е неотносимо към молбата по чл.247 ГПК, тъй като производството по чл.247 ГПК няма за цел и предмет преодоляване неправилността на съдебния акт, а отстраняване или пропуск за отразяване в пълнотата в диспозитива на съдебното решение.

Произнасяйки се по молбата по чл.251 ГПК въззивният съд е посочил, че същата се основава на искането на молителя за тълкуване на въпроса за сливането на фигурата на ЕТ и тази на физическото лице, и в частност на К. А. и ЕТ „Веника –Кирил Ангелов”, по отношение на които банката–кредитодател е приела, че същите са отделни солидарни длъжници и че общият брой на длъжниците е 5, а не 4, както е посочено в решението на окръжния съд по съществото на спора. Въззивният състав е отразил също, че се иска тълкуване на въпроса защо след като съдът приема, че частта на всеки солидарен длъжник е съразмерна с броя им, същевременно се сочи, че суброгиралият се солидарен длъжник може да иска изпълнение на цялата сума от всеки от тях.

За да приеме, че в случая молителят няма правен интерес от тълкуване на решението, поради което молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, въззивният състав е посочил, че влязлото в сила решение подлежи на тълкуване, когато е неясно. Тълкуването е способ за преодоляване на неяснота, противоречие, или двусмисленост, допуснати в диспозитива на постановеното решение, които правят неустановима по ясен и безпротиворечив начин инкорпорираната воля на съда и правят решението неизпълнимо. Според съда правният интерес от тълкуването е свързан именно с изпълняемостта на постановеното решение и доколкото в конкретния случай оплакванията на жалбоподателя, съобразно съдържанието на поставените въпроси за изясняване, са свързани със законосъобразността и правилността на решението в цялост - такава проверка по реда на чл.251 ГПК е недопустима.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване формулираният от касатора въпрос №1: „Дали по реда на чл.247 ГПК е възможно да се поправи съдебен акт в случай, че се установят различия в приложение на солидарната отговорност от математически характер между начина на изчисления на страната в процеса и съда?”. Въпросът не е зададен коректно, тъй като в него е инкорпорирано невярното твърдение на касатора, че различието между изчисленията на съда и тези на ищеца, са от математически характер. Анализът на мотивите на въззивното решение ясно сочи, че разликата в изчисленията относно размера на задължението на ищеца ЕТ „Сириус-57-Тихомир Димитров” към ответника „Екомес-2010“ ЕООД е резултат на възприетите от съда във влязлото в сила решение по съществото на спора становища, че физическото лице К. И. А. и едноличния търговец ЕТ „Веника – Кирил Ангелов” отговорят общо пред кредитора като един солидарен длъжник, както и че суброгиралият се в правата на кредитора длъжник има правото да претендира целия остатък от сумата по дълга (след приспадане на неговата част) от всеки един от останалите солидарни длъжници. От изложеното следва, че в случая разликата в изчисленията относно размера на задължението, направени от ищеца в исковата молба и тези, извършени от решаващия съд, са резултат от разликата в правните изводи, а не на грешки от математическо естество. В тази връзка поставеният въпрос по приложението на чл.247 ГПК не е значим за конкретния правен спор, нито е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС.

Не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение и формулираният от касатора въпрос №2: „Дали, сезиран с молба за тълкуване, съдът може без да даде отговор по неясни мотиви, да обезсили съдебния акт, поради липса на правен интерес за молителя?“. На първо място въпросът не е значим за правния спор доколкото въззивният състав е изложил ясни мотиви защо приема, че молбата на ЕТ „Сириус-57-Тихомир Димитров” по чл.251 ГПК за тълкуване на решение №60/12.06.2018г. по т.д.№13/2017г. на Шуменски ОС, е недопустима. На второ място въпросът дали е налице правен интерес да се иска тълкуване на влязлото в сила решение по съществото на спора с аргументи на молителя за неговата неправилност и дали молбата е недопустима или неоснователна (както е приела първата инстанция), е въпрос относно правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. На последно място следва да се има предвид, че посочената от касатора съдебна практика, на която се основава твърдението за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация, не третира въпроса за съществуването или липсата на правен интерес от тълкуване в хипотезата, при която тълкуването по реда на чл.251 ГПК се иска с доводи, обосноваващи несъгласието на молителя с правните изводи на съда.

На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответното дружество разноски за касационната инстанция в размер на 700лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита във връзка с касационното обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,