Определение № 283 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6497/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 72785 от 19.06.2013 г. на Р. А. К. и Й. А. К. от [населено място], чрез адв. М. В. срещу въззивно решение от 30.04.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 12582/2012 г., с което е потвърдено решение № I-33-82 от 14.06.2012 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 17694/2010 г. и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на недвижим имот, а именно: по 1/6 ид.ч. за всеки от тях от 115 кв.м., попадащи в южната част на УПИ VI-478 в кв. 36 по действащия регулационен план, находящ се в [населено място], в.з. „Г.Б”, район О. купел. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от приложеното удостоверение (л. 31 от първоинстанционното дело), данъчната оценка за целия имот е 3231,50 лева, като за процесните 1/6 ид. част от имота е 538,58 лева. В конкретния случай цената на предявените искове е под законоустановения минимум от 5000 лева, още повече, че при обективно съединение на искове меродавна е цената на всеки иск поотделно. Предвид изложеното, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателите следва да заплатят разноски на ответника по касационната жалба Р. М. В. в размер на 300 лв. /триста лева/. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.