Определение № 2478 от 13.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2797/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по обща касационна жалба на Ц. П. Н., Ц. В. Н., П. Ц. Н., Т. К. Н., Д. Г. Ф. и С. Л. К.- Ф. против решение № 5 от 06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 380/2024 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260005 от 09.06.2023 г. по гр.д. № 714/2020 г. по описа на Районен съд- Панагюрище, с което са обявени, на основание чл.76 от ЗН, за относително недействителни по отношение на П. Т. М., З. М. С., М. М. М. и Н. М. Ш., сключените между М. Т. М. и Ц. П. Н. договор за дарение на 3/36 ид.ч. и между М. Т. М., М. И. М. и З. И. А. и Ц. П. Н. и Ц. В. Начева договор покупко - продажба на 13/36 ид.ч. от правото на собственост на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и по отношение на П. Т. М., З. М. С., М. М. М. и Н. М. Ш., сключените между М. И. М. и П. Ц. Н. договор за дарение на 3/36 ид.ч. и между М. Т. М., М. И. М. и З. И. А. и П. Ц. Н. и Т. К. Начева договор покупко - продажба на 13/36 ид.ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], по отношение на П. Т. М., З. М. С., М. М. М. и Н. М. Ш., сключените между М. И. М. и Д. Г. Ф. договор за дарение на 3/36 ид.ч. и между М. Т. М., М. И. М. и З. И. А. и Д. Г. Ф. и С. Л. К.- Ф. договор за покупко - продажба на 13/36 ид.ч. от правото на собственост на поземлени имоти с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Със същото решение съдът е допуснал до делба поземлен имот с идентификатор [№], поземлен имот с идентификатор 65807.19.48, поземлен имот с идентификатор [№], поземлен имот с идентификатор [№], поземлен имот с идентификатор [№] между съделители и при квоти: за М. Т. М. - 5/18 ид.ч., за П. Т. М. - 1/18 ид.ч., за М. И. М. - 3/18 ид.ч., за З. И. М. - 3/18 ид.ч., за З. М. С. -2/18 ид.ч., за М. М. М. - 2/18 ид.ч. и за Н. М. Ш. - 2/18 ид.ч. Съдът е допуснал до делба поземлен имот с идентификатор [№] между съделители и при квоти: за М. Т. М.- 3/18 ид.ч., за П. Т. М. - 1/18 ид.ч., за М. М. М. -14/18 ид.ч. и поземлен имот с идентификатор 65807.31.12 и поземлен имот с идентификатор [№] между съделители и при квоти: за М. Т. М.- 3/18 ид.ч., за П. Т. М. - 1/18 ид.ч., за З. М. С. -2/18 ид.ч., за М. М. М. - 10/18 ид.ч. и за Н. М. Ш. - 2/18 ид.ч.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, че доказателствата не са цецени в цялост и материалният закон не е правилно приложен. Касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива, от значение за развитие на правото, а именно:

1. Допустимо ли е оспорването и отмяната на разпоредителна сделка /дарение/ с идеална част от съсобствен имот на основание чл. 76 от ЗН, при положение, че отчуждителят се разпорежда с част от притежаваните от него идеални части от наследствения имот?

2. Придобива ли по давност лице недвижим имот, с изтичането на 5 годишна придобивна давност, след сключване на частично отменена транслативна сделка, при положение че лицето е добросъвестен владелец, владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик?

3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, които имат значение за решението по делото?

Препис от касационната жалба е връчен на ответниците по касация, отговор от тях не е постъпил.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, въззивният състав се е позовал на съображенията, развити в т. 1 и т. 2 на Тълкувателно решение № 1/ 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС по отношение приложението на чл. 76 от ЗН. Посочил е, че сънаследникът З. С. е възразила против разпоредителните сделки на други сънаследници с техните идеални части от общите имоти, че същата не е страна по договорите. Приел е, че по същество възражението й е основателно. Посочил е, че сънаследникът може да извършва разпореждане с наследено имущество, но при ограниченията на чл. 33, ал. 2 ЗС и при санкцията по чл. 76 ЗН. Посочил е, че актът на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ в полза на трето лице, извън кръга на преките наследници, по силата на чл. 76 от ЗН е относително недействителен в отношенията между наследниците. Въззивният състав е споделил изцяло и съображенията на районния съд относно неоснователността на възражението за придобиване собствеността на имота на основание добросъвестно владение, като е посочил, че сделката с идеални части от сънаследствени имоти легитимира приобретателя като собственик пред третите лица, поради което той не може да придобие право на собственост чрез упражнявано владение върху собствената си вещ.

При тези мотиви въззивният съд е достигнал до извод, идентичен с изводите на първоинстанционния съд, поради което е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Първият поставен от касаторите правен въпрос в изложението към касационната жалба /Допустимо ли е оспорването и отмяната на разпоредителна сделка /дарение/ с идеална част от съсобствен имот на основание чл. 76 от ЗН, при положение, че отчуждителят се разпорежда с част от притежаваните от него идеални части от наследствения имот? / има свой отговор, даден от ВКС по Тълкувателно решение № 1/2004 г. В решението ВКС, по задължителен за съдилищата начин, е разяснил, че наследникът-съсобственик може да извършва разпореждане с наследеното имущество, при съобразяване с ограниченията на чл. 33, ал. 2 ЗС, както и с по-тежката санкция на чл. 76 ЗН. Тълкувал е, че разпоредбата на чл. 76 от ЗН брани интереса на определен кръг лица при определени условия - само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, породена при наследяване. Ето защо, актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по право. Разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. Актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае за хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД, или за хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях. Обжалваното решение е изцяло съобразено с даденото тълкуване на закона от ВКС. Въззивният състав е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че по делото се установява, че сънаследници са се разпоредили с идеални части от отделни наследени имущества в полза на трети за съсобствеността лица, които сделки попадат в хипотезата на чл. 76 ЗН и с оглед направеното възражение от наследник, неразпоредил се със своите идеални части, същите следва да се приемат за относително недействителни. Обосновано и в съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че делбата следва да се допусне и извърши само между сънаследниците. Липсва противоречие по поставения въпрос между обжалваното решение и практиката на ВКС, поради което същият не може да послужи за селектиране на касационната жалба.

Вторият поставен въпрос / Придобива ли по давност лице недвижим имот, с изтичането на 5 годишна придобивна давност, след сключване на частично отменена транслативна сделка, при положение, че лицето е добросъвестен владелец, владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик? / не е обуславящ изводите на съда, тъй като е поставен при твърдения за факти, отговарящи на защитата на жалбоподателите, но неустановени по делото. По делото не се установява настоящите жалбоподатели да са добросъвестни владелци в отношенията си със сънаследниците. Това е така, защото владелец на имот по договор, който е относително недействителен на основание чл. 76 от ЗН, спрямо лицето, позоваващо се на относителната недействителност е недобросъвестен, по аргумент за противното от чл. 70, ал. 1 ЗС. Съгласно тази разпоредба владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В хипотезата на владение, основано на относително недействителен договор по смисъла на чл. 76 ЗН, прехвърлителната сделка няма действие спрямо позовалия се на недействителността по чл. 76 ЗН наследник и съответно спрямо него не е годна да прехвърли собственост. В този смисъл е практиката на ВКС: решение № 221 от 13.01.2014 г. по гр. д. № 2033 от 2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр.д. № 7749/2013 г. на ВКС, I г.о. По делото не се установява добросъвестно владение, упражнявано от настоящите жалбоподатели, поради което и следва извод, че въпросът не е обуславящ изводите на въззивната инстанция. Отделно от това, като основание за извод, че въпросът не може да послужи за допускане на решението до касация е обстоятелството, че самите жалбоподатели не сочат практика на ВКС, на която решението да противоречи. Поради липсата на предпоставките, уредени в чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, решението на ОС- Пазарджик не следва да бъде допуснато до касация по поставения втори въпрос.

Третият въпрос е процесуалноправен по характер и общ като формулировка. Въпросът касае задълженията на въззивния съд при мотивиране на решението. Безпротиворечива е практиката на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, че въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране (чл. 269 ГПК), да обсъди всички релевантни доводи и надлежно въведени възражения на страните, както и реално да прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да ги преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях (чл. 235, ал. 2 ГПК). Въз основа на анализа, осъществен по вътрешно убеждение, което от своя страна почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК), съдът трябва да изгради свои фактически изводи, като съобрази последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес. Въз основа на установените по делото факти съдът трябва да изведе правни съображения, които да са логически следствия от установените обстоятелства. В този смисъл са постановени ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т. 12, решение № 283/14.11.2014 г., постановено по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о. и много други.

Така даденото тълкуване на задълженията на ограничения въззив при постановява на съдебно решение са изцяло съобразени от решаващия състав. Съдът е обсъдил твърденията и възраженията на страните- за възникналата по наследство съсобственост, за разпореждането с идеални части от наследственото имущество, обсъдил е направеното възражение за относителна недействителност по чл.76 от ЗН, произнесъл се е по възражението за придобиване по давност на част от съсобствените земи. Съдът е дал отговор на поставените пред него спорни въпроси като е тълкувал приложимите правни разпоредби и е съобразил практиката по тяхното тълкуване. Мотивите на съда са ясни и категорични, изводите- обосновани. Липсва противоречие с практиката на ВКС, като основание за допускане на решението до касация.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.