Определение № 715 от 04.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. П. Б., чрез адв. В. П., срещу въззивно решение от 19.12.2014 г., постановено по гр.д. № 17008/2014 г. на СГС. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: М. П. Б. е предявил иск за установяване на вземане от Н. П. А. за сума в размер на 24 546.12 лв - дължимо възнаграждение за извършена работа, уговорена по договор от 07.12.2012 г. Кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение. Искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК. Софийският градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил иска. Въззивният съд, в своето решение, посочил какво твърдят страните, както и, че СРС е отхвърлил иска, тъй като приел, че представеният договор от 8.12.2007 г. не представлява договор за изработка, по силата на който за ищеца да е възникнало задължение да изработи идеен архитектурен проект. Претенцията за вреди, произтичащи от договорно неизпълнение, била недължима. След това, въззивният съд направил извод за неоснователност на иска „като изцяло споделя изводите на СРС, които на основание чл.272 ГПК следва да се считат мотиви и на настоящия съдебен акт”. Допълнил е и следното: Договорът от 8.12.2007 г. в нито една негова част няма изискуемото се съдържание на валиден договор за изработка, по силата на който да е възникнало за М. Б. задължение да изработи идеен архитектурен проект, както и насрещни задължения за Н. А.. Ето защо, Б. няма законово основание, като последица от развалянето на този договор, да претендира заплащане на обезщетение, вместо изпълнение, изразяващо се в стойността на изготвения архитектурен проект и предпроектните проучвания за него. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Повдигнатите от него правни въпроси, обобщени и уточнени от съда – за мотивите на въззивното решение, вкл. при препращане към мотивите на първостепенния съд по чл. 272 ГПК и за задължението на съда да тълкува волята на страните по договора по правилата на чл. 20 ЗЗД, са от значение за постановения резултат и са разрешени в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика. В заключение, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне. Мотивиран от горното, съдът