Определение № 56 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1312/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба на В. С. С., подадена срещу определение № 268 от 12.03.2021 г. по ч. гр. д. № 148/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1/4.02.2021 г. на съдия по вписванията при PC - Павликени, с което е отказано вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски недвижими имоти, вписан в Служба по вписванията - Павликени, постановено по заявление на В. С. С..

За да постанови определението си, Окръжен съд – Велико Търново е посочил, че със заявление вх. № 232/4.02.2021 г. от Службата по вписванията при РС - Павликени е поискано вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски недвижими имоти, вписан в същата служба. Заявителката е мотивирала искането си с обстоятелството, че на 17.02.2015 г. е вписала в Службата по вписванията при РС – Павликени договор за аренда на земеделски недвижими имоти с „Агроком“ ЕООД. Сочи още, че не е получила дължимото рентно плащане за съответната стопанска година и тъй като и след покана арендаторът не изплатил дължимата сума, отправила едностранно предизвестие за прекратяване на договора за аренда. Съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване, като се е мотивирал, че представеното заявление за едностранно прекратяване на договора за аренда е документ, който не следва да бъде вписван, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл. 2, чл. 3, чл. 27 и чл. 28, ал. 1 ЗАЗ. С него заявителят не доказва своя правен интерес от извършване на вписване на акт, който не поражда, изменя или прекратява негови права, а такива на трето лице.

Съдът е изложил, че съгласно чл. 2 ПВ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник. На вписване в нотариалните книги подлежат посочените в чл. 112 ЗС и чл. 4 ПВ актове, а договорът за аренда подлежи на вписване в имотния регистър, съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАЗ и чл. 4, б. „л“ ПВ. На вписване подлежи и прекратяването на договора за аренда, на основание чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, без вписването да е обусловено от това кое е основанието за прекратяване на арендния договор по чл. 27, ал. 1 ЗАЗ: изтичане на срока на договора, неизпълнение, взаимно съгласие за прекратяване, едностранно предизвестие в хипотезите на чл. 29 ЗАЗ, като по отношение на всяко от тези основания може да възникне материалноправен спор за неговото действително осъществяване и относно това дали то поражда целения с него правен ефект - прекратяване на договора. При извънсъдебно прекратяване на договора за аренда от страна на арендодателя поради неизпълнение, доколкото то се обективира в едностранно писмено волеизявление, за нуждите на вписването по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ пред съдията по вписванията следва да се представи актът, материализиращ това волеизявление, и се удостовери достигането до адресата му (т. 1 от ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). По въпроса за предметния обхват на проверката на съдията по вписванията е формирана задължителна съдебна практика в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. Съгласно дадените в него указания проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. В чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (ред. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) е регламентирано, че договорът за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Въведено е изискването пълномощното да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. По аналогия същото следва да важи и при прекратяване на договора за аренда при условията на чл. 27 и сл. ЗАЗ.

Въззивният съд е заключил, че от представеното заявление с искане за вписване на едностранно прекратяване на визирания по-горе договор за аренда на земеделски недвижими имоти не може да се направи извод, че то отговаря на изискванията на закона, а именно: в заявлението не са посочени данните за вписване на договора: дата, том, регистър, входящ номер; за посочената дата 17.02.2015 г. е констатирано служебно, че в Службата по вписванията при ПвРС не е постъпвало заявление за вписване на договор за аренда от В. С. С. или „Агроком“ ЕООД; процесните земеделски имоти не са ясно идентифицирани и индивидуализирани; искането не е датирано и не е с нотариална заверка на подписа.

Жалбоподателката излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към частната касационна жалба В. С. формулира следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1.Допустимо ли е, за да се впише едностранно прекратяване на договор за аренда, съдията по вписванията да извършва проверка дали въпросното прекратяване е осъществено от съсобственик, притежаващ повече от 50 на сто идеални части при съсобственост, или от съсобственик, упълномощен от съсобственици с повече от 50 на сто идеални части от конкретния имот;

2.Приложимо ли е изискването на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ за сключване и изменение със споразумение на аренден договор спрямо съсобствен имот само със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, по отношение и на прекратяването на подобен договор при извънсъдебното му разваляне поради неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от три месеца.

Сочи, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г., ТР № 1/16.01.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГТК.

3. Допуснати ли са процесуални нарушения, ако при наличието на акта (писмения документ), материализиращ изявлението за разваляне на договора по причина на забава в плащанията на арендната вноска повече от три месеца и удостоверяване на достигането му до адресата, съдията по вписванията, респ. съдът не ги съобразят и игнорират тяхното доказателствено значение, без да изложат мотиви за тези си действия.

4. Допуснати ли са процесуални нарушения, ако съдията по вписванията, както и съдът въвеждат допълнителни изисквания относно формата и съдържанието на писмените доказателства, указващи осъществено прекратяване на договор за аренда, които обаче не са предвидени в материалния закон - ЗАЗ и Правилника за вписванията;

5. При положение, че материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка, необходимо и възможно ли е да се преценява дали извънсъдебното едностранно прекратяване на договор за аренда е реализирано от съсобственик с повече от 50 % идеални части от съсобствеността или от съсобственик, упълномощен от съсобственици с повече от 50 на сто идеални части от конкретния имот.

По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, установена в определение № 662/10.11.2017 г. по ч. т. д. № 1789/2017 г., II т. о. и определение № 85/29.01.2019 г. по ч. т. д. № 126/2018 г. на ВКС, II т. о. С. се позовава и на ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/16.01.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т. 6.

6. След като по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ прекратяването на договора за аренда на земя се вписва в Службата по вписванията, а не самият акт на прекратяване, трябва ли съдията по вписванията да преценява предпоставките по чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение с: определение № 672/13.10.2011 г. по ч. т. д. № 635/2011 г. на ВКС, I т. о., определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. д. № 745/2011. на ВКС, II т. о., съобразителната част на ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 755/23.12.2019 г. по ч. т. д. № 2912/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 257/13.05.2015 г. по ч. т. д. № 67/2015 г. на ВКС, І т. о. и др.

Същевременно жалбоподателката визира, че е налице и практика на ВКС в обратния смисъл: определение № 51/28.01.2019 г. по ч. т. д. № 2150/2017 г. на ВКС, І т. о.

В. С. излага, че в ъззивният съд е достигнал до извод, че процесните имоти, спрямо които е реализирано прекратяване на арендния договор, не са индивидуализирани и идентифицирани, без обаче да посочи в какво се изразява тази липса на индивидуализация. Във връзка с това заявява, че предпоставката за вписването на развалянето на договора се изразява в това то да е извършено с едностранно волеизявление до неизправния длъжник, което трябва да е в писмена форма, предвид обстоятелството, че и подлежащият на разваляне договор е в такава по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. За извършване на исканото вписване пред съдията по вписванията следва да се представи актът (предизвестие, нотариална покана, писмо или друг писмен документ), материализиращ това волеизявление и обективиращ волята да се прекрати договора поради неизпълнение на задължението за арендно плащане, както и да се удостовери достигането му до адресата. Ако в изявлението за разваляне е даден срок за изпълнение и е отправено предупреждение, каквото ЗАЗ, за разлика от чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, не изисква, ще следва искането за вписване да бъде заявено след изтичането на срока или срокът да изтича преди да се заяви за вписване прекратяването ( ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 719/6.12.2019 г. по ч. т. д. № 1783/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.). Представеният до кумент следва да съдържа само информация, позволяваща идентификация на имота и страните. Твърди, че в случая в изявлението за прекратяване на арендния договор, което е достигнало до арендатора на 16.09.2019 г., са упоменати местонахождението на имотите като община и населено място, местността, категорията, номера, вида и идентификаторът по кадастрален план на земеделските земи, т. е. имотите са индивидуализирани категорично и недвусмислено. В това отношение жалбоподателката се позовава на нарушение на материалния закон и на очевидна неправилност на обжалваното определение.

7. След като е поставено условие за вписване на извънсъдебното прекратяване на договора за аренда, то да е извършено с едностранно волеизявление, достигнало до неизправния длъжник, което трябва да е в писмена форма, необходимо ли е актът, материализиращ това волеизявление, да е с нотариална заверка на подписа.

По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, ОСГТК и определение № 403/31.07.2017 г. по ч. т. д. № 3488/2015 г. на ВКС, І т. о.

8. Приложимо ли е изискването за нотариална заверка на подписа, когато прекратяването на договора за аренда е извършено с едностранно писмено волеизявление под формата на изрично изявление или друг писмен документ до неизправния длъжник;

9. Произвежда ли валидни правни последици волеизявлението за прекратяване, възпроизведено в нарочен писмен документ, съдържащ надлежно описание на страните и имотите, ако не е нотариално заверен подписът на собственика респ. арендодателя.

По отношение на горните два въпроса жалбоподателката се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

10. При вписване на извънсъдебното прекратяване на договора за аренда, което е извършено с едностранно писмено волеизявление, достигнало до неизправния длъжник, необходимо ли е в акта, материализиращ това волеизявление, да се посочват данните, засягащи служебното вписване и регистриране на договора, който се прекратява, които се съдържат в службата по вписванията. Допустимо ли е при проверка от съдията по вписванията да се счита, че въпросните регистрационни данни са част от идентификацията на имота и от съдържанието на акта за прекратяване и да са условие за вписване на едностранното прекратяване на договор за аренда.

Жалбоподателката счита, че нито нормите на ЗАЗ, нито ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС предвиждат изискване при прекратяване на подобни договори да се упоменават регистрационните данни по вписване на арендния договор.

Жалбоподателката поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и следните въпроси, по които според нея интересът на обществото и правната сигурност, както и необходимостта от установяване на съдебна практика и развитието на правото, налагат да се даде отговор: 1. Допустимо ли е при вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда поради неплащане повече от три месеца на задължението за арендни вноски по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, да се прилага нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ и да се прави проверка от съдията по вписванията дали прекратяването е осъществено от съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, или от съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Влиза ли това в обхвата на проверката и представлява ли това материалноправна предпоставка, обект на проверката; 2. Само съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, или съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, ли има правото да прекрати договор за аренда в хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ с едностранно писмено волеизявление и да заяви вписване на въпросното прекратяване; 3. Изискването договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване да може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, приложимо ли е при условията на разваляне на договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца, когато виновното неизпълнение от арендатора не предпоставя подписване на такова споразумение; 4. Има ли други изисквания и материалноправни предпоставки и ако има такива, какви са те, които обуславят възможността да се прекрати договор за аренда поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца и да се впише въпросното прекратяване в Службата по вписванията извън предвиденото представяне пред съдията по вписванията на писмения акт, материализиращ изявлението за разваляне на договора по причина забава в плащанията на арендната вноска повече от три месеца и удостоверяване на достигането му до адресата. Ако има подобни изисквания, кой извършва въпросната проверка за тяхното наличие/отсъствие и има ли правото да я осъществява съдията по вписванията, респ. да прави вписване или да постановява откази, след като не е натоварен с функцията и няма качеството на правораздавателен орган, решаващ правни спорове; 5. Какво се включва в понятието индивидуализиране и идентифициране на имоти при проверката на съдържанието на акта, с който едностранно се прекратява договор за аренда поради неплащане на дължимите арендни вноски и въобще при прекратяване в хипотезите, предвидени по ЗАЗ, която проверка се прави от съдията по вписванията, и включват ли се други данни за имотите извън изрично описаните в чл. 6, ал. 1, б. “в” от Правилника за вписванията; 6. При едностранно извънсъдебно прекратяване на договора за аренда поради поведението на неизправния длъжник, следва ли актът, материализиращ това волеизявление и идентифициращ по безспорен начин страните и имотите, да е с нотариална заверка на подписа. Допустимо ли е съдията по вписванията и съдът да поставят изискване актът за прекратяване на договора да е нотариално заверен, без такова изискване да е заложено в ЗАЗ и с такъв мотив да се отказва вписване на прекратяването; 7. Включват ли се в понятието за идентификация на имотите данните, свързани със служебното вписване и регистриране на договора за аренда, които изхождат от Службата по вписванията, и задължително ли е да се посочват тези данни при едностранно прекратяване на такъв договор с писмен акт поради неплащане на арендните вноски във въпросния акт. Има ли право съдията по вписванията да проверява и изисква наличието им, за да регистрира въпросното прекратяване. Какво правно значение имат регистрационните данни на Службата по вписванията по отношение на прекратяването от арендодателя на договора по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ и условие ли са, за да породи въпросното волеизявление, когато е достигнало до арендатора и не е оспорено от него правни последици; 8. Длъжен ли е съдията по вписванията при вписване на обстоятелството на прекратяването на договор за аренда при едностранно извънсъдебно прекратяване в хипотезата на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ и представяне пред него на писмените доказателства - акта (писмения документ), материализиращ направеното изявление за разваляне на договора по причина на забава в плащанията на арендната вноска повече от три месеца, и документа, удостоверяващ достигането му до адресата, съответно съдът при оспорване на постановен отказ за вписване да ги съобразят и имат ли право да пренебрегнат тяхното доказателствено значение; 9. Допуснати ли са процесуални нарушения, ако съдията по вписванията и съдът въвеждат допълнителни изисквания относно формата и съдържанието на писмените доказателства, указващи осъществено едностранно волеизявление за прекратяване на договор за аренда поради неплащане на арендните вноски повече от три месеца, каквито изисквания не са предвидени в материалния закон - ЗАЗ и Правилника за вписванията. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Със заявление вх. № 232/4.02.2021 г. В. С. С. е поискала от Службата по вписванията – Павликени вписването на искане за прекратяване на аренден договор относно нива в [населено място], общ. П. м. „С.“ – имот № *, и нива в м. „М.“ - имот № *, считано от 1.10.2019 г.

Към заявлението са представени искане за прекратяване и известие за доставяне. Видно от искането (без посочена в него дата на изготвянето му), същото е отправено от В. С. С. до „Агроком“ ЕООД, гр. Велико Търново, като с него С. е направила волеизявление, че прекратява договор за аренда на земеделска земя без номер, от 17.02.2015 г., с предмет на договора: ниви в [населено място], [община] - от 11.999 дка в местността „С.”, категория трета, имот № *, поземлен имот ***, и от 9.999 дка в местността „М.”, трета категория, имот № *, поземлен имот с идентификатор ***, поради неплащане на арендната вноска за период от повече от три месеца за стопанската 2017/2018 година, като прекратяването ще се счита осъществено от 1.10.2019 г.

Съгласно известието, в него е отразено получаване на 16.09.2019 г. от Г. Г. (за „Агроком“ ЕООД).

С определение № 1/4.02.2021 г. съдията по вписванията е оставил без уважение заявлението за вписване на искането за прекратяване поради следните съображения: в заявлението, с което се иска вписване на прекратяване на договора, и в самото искане никъде не са посочени данни за вписване на договора за аренда – дата, том, номер, номер дв.-вх. регистър; при извършената проверка за извършени вписвания на 17.02.2015 г. се констатира, че на посочената дата в Службата по вписванията – Павликени няма постъпило заявление за вписване, отбелязване или заличаване, по което страна да е В. С. С. и/или „Агроком“ ЕООД, като на посочената дата няма вписани и никакви актове, в които да са посочени визираните в искането имоти; самото искане не е съставено в предвидената форма - не е с нотариална заверка на подписа, като съгласно чл. 3, ал. 1 ПВ подлежат на вписване само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис; искането не е датирано и съответно не може да се установи дали същото искане е било връчено на „Агроком“ ЕООД на 16.09.2019 г.; в самото искане имотите също не са достатъчно индивидуализирани - не са посочени границите им, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ; към заявлението няма приложена и вносна бележка за внесена държавна такса по чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от Агенцията по вписванията.

Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая в изложението са формулирани множество въпроси, които нямат отношение към мотивите на въззивния съд, с които същият е потвърдил обжалвания пред него акт на съдията по вписванията. Както бе отразено по-горе, Окръжен съд – Велико Търново е приел, че: в заявлението не са посочени данните за вписване на договора: дата, том, регистър, входящ номер; за посочената дата 17.02.2015 г. е констатирано служебно, че в Службата по вписванията при ПвРС не е постъпвало заявление за вписване на договор за аренда от В. С. С. или „Агроком“ ЕООД; процесните земеделски имоти не са ясно идентифицирани и индивидуализирани; искането не е датирано и не е с нотариална заверка на подписа. Ето защо изцяло неотносими са всички въпроси, свързани с изискванията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ и дали съдията по вписванията извършва проверка относно наличието им; въпросите дали във волеизявлението за прекратяване на договора следва да се отразят данните относно служебното вписване и регистриране на договора; твърде общият въпрос относно това какви са изискванията и материалноправните предпоставки за прекратяване на договор за аренда поради забавяне на арендните плащания, извън изявлението за разваляне на договора и удостоверяването на получаването му от адресата. Същите не са обсъждани от Окръжен съд – Велико Търново и не са обусловили изводите му. Същевременно не представляват въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпросите, отразени по-горе под №№ 3 и 4 (от първата група), както и последният въпрос от изложението, а това са по същество твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения, макар и формулирани под формата на въпрос, съгласно възприемането на обстоятелствата по делото от жалбоподателката и формираното в нея убеждение.

Предпоследният въпрос също не е такъв по чл. 280, ал. 1 ГПК, а е формулиран съгласно твърденията на В. С., несъответстващи на обстоятелствата по делото - че съдията по вписванията и Окръжен съд – Велико Търново не са съобразили представените от нея писмено изявление за прекратяването на договора и документа за получаването му от адресата и са пренебрегнали тяхното доказателствено значение.

Относими към решаващите мотиви на атакуваното определение са въпросите относно начина на индивидуализация на имотите в отправеното едностранно волеизявление за прекратяване на договора за аренда и дали е необходимо то да е с нотариална заверка на подписа. По същите обаче не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като отговорът на тях не може да обуслови отмяна на определението. Това е така, защото въззивният съд е намерил отказа на съдията по вписванията за законосъобразен и поради недатирането на изявлението (искането) за прекратяване на договора (като липсата на дата е пречка да се установи взаимовръзката между него и представеното известие за доставяне). Съдът се е позовал и на непосочването в заявлението (а не във волеизявлението за прекратяване) на данните за вписване на договора за аренда, както и на установеното въз основа на визираната дата на сключването му, при извършена служебна проверка, че не е постъпвало искане за вписване на такъв договор. Относно тези решаващи мотиви на въззивния съд, представляващи самостоятелни основания да се откаже вписването по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, в изложението към частната касационна жалба не са формулирани въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,