Определение № 2697 от 19.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1474/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. „ДИТ ХОТЕЛИ“ ООД обжалва Определение № 1506/20.05.2025 г. по т.д. № 2036/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение № 260405/09.07.2024 г. по в.гр.д. № 2190/2020 г. на СГС поради необжалваемост на въззивния акт. Частният жалбоподател заявява оплакване за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Поддържа, че цената на главния иск за възнаграждение по договор за изработка е 41 504,16 лв., формирана като сбор от първоначално договореното възнаграждение от 19 200 лв. и възнаграждението за допълнително извършени дейности от 21 840 лв. Заявява, че това вземане е възникнало за двамата изпълнители-ищци в условията на активна солидарност, както и че е неделимо, защото е част от имуществената общност на непрекратеното гражданско дружество, в което те участват. Счита, че основание за солидарност, съответно за неделимост, е налице и за вземанията, претендирани в евентуалност на извъндоговорен източник, поради което според него и за тези искове достъпът до касационно обжалване не е ограничен. Ответниците по частната жалба „Джерамис Интернешънъл“ ЕООД и ОРГАНИК СЪЛЮШЪНС“ ЕООД я оспорват. Заявяват, че е налице и обективно, и субективно съединение на искове за парични вземания, чийто отделен размер не надхвърля прага по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК. Отричат да е налице солидарност и допълват, че вземанията произтичат от различни основания (договори изработка и договор за продажба) и всяко от тях е с размер под 20 000 лв., поради което дори да се претендират от двамата кредитори общо, това не обуславя право на касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице в срок срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. Следователно е допустима. От данните по делото се установява, че исковото производство е образувано по предявени от „Джерамис Интернешънъл“ ЕООД и „ОРГАНИК СЪЛЮШЪНС“ ЕООД срещу „ДИТ ХОТЕЛИ“ ООД искове за парични вземания. Според поддържаните в исковата молба твърдения ищците в качеството си на съдружници в гражданско дружество са сключили с ответника-възложител договор за изработка, неплатената част от дължимото възнаграждение по който е в размер от 19 200 лв., а лихвата за забава върху него – 1 726,11 лв.; в хода на изпълнение на работата се е наложило извършване на допълнителни дейности, възнаграждението за които е било обективирано в две фактури на стойност съответно 7 440 лв. и 6 000 лв., а наред с това са били изпълнени и други дейности, за които е било фактурирано възнаграждение в размер от 8 400 лв.; върху дължимото по трите фактури възнаграждение в общ размер от 21 840 лв. е била начислена лихва за забава от 1 072,94 лв.; наред с това между ищците като продавачи и ответника като купувач е сключен договор за продажба с продажна цена в размер от 464,16 лв. При тези твърдения ищците са поискали присъждане на горепосочените суми разделно и по равно, като вземанията, свързани с изработката, са предявени в евентуалност и на извъндоговорно основание. В първоинстанционното и въззивното производство исковете са частично уважени и въззивното решение е обжалвано в осъдителната част. Касационният съд е приел, че делото е търговско, а решението е постановено по субективно и обективно съединени искове, всеки от които с цена под 20 000 лв. Поради това касационната жалба е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение. При тези данни жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5 000 лв., ако делото е гражданско, и под 20 000 лв. – ако е търговско (с изключение на решенията по искове с по-ниска цена, обусловени от исковете, по които надлежно е упражнено правото на касационно обжалване). Процесното дело е търговско, защото има за предмет права, произтичащи от търговска сделка или свързани функционално с търговското качество на страните (Тълкувателно решение № 3/2019 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, за да е допустим касационният контрол, е необходимо обжалваното решение да е постановено по искове с цена над 20 000 лв. Броят и цената на исковете се определят от посочените в исковата молба факти и от отправения петитум. В случая ищците са изложили твърдения за договорни, а евентуално – за извъндоговорни отношения, възникнали от различни юридически факти (договор за изработка, договор за продажба, изпълнение на дейност без възлагане). Това обуславя обективно съединение: евентуално - на исковете за главните вземания, а кумулативно – на исковете за главница с тези за акцесорните вземания за лихва. Същевременно е налице субективно съединение – предявени са искове от двама ищци. Всеки от тях претендира в своя полза половината от вземанията, възникнали от горепосочените източници, т.е. исковете са за разделно, а не за солидарно присъждане на сумите. По този начин всяка от обективно и субективно съединените претенции е с цена под 20 000 лв. Възражението на частния жалбоподател, че цената на исковете се определя от размера на вземанията в цялост, а не наполовина, защото същите са възникнали според него в условията на активна солидарност и неделимост, е неоснователно. Солидарността не задължава правоимащите да претендират вземането солидарно. И при активна, и при пасивна солидарност кредиторът е свободен да определи границите на своята защита, като може да претендира само част от вземането си, сам или само спрямо някой от длъжниците. Поради това дори с договора за изработка да е уговорена активна солидарност за вземането за възнаграждение, солидарните кредитори могат предявят претенции за разделното му присъждане и в този случай цената на исковете ще се определи от отделните им размери, а не от размера на солидарния дълг. Последното важи и за претенциите, основани на извъндоговорния източник, който пък никога не може да доведе до възникване на активна солидарност. Обстоятелството, че вземането е придобито за гражданско дружество, в което изпълнителите участват, също не води до процесуално задължение за претендирането му общо от всички съдружници. Договорът за обединение по ЗЗД установява правила във вътрешните отношения между съдружниците (каквото представлява и предвидената в чл. 359 ЗЗД общност на придобитото за гражданското дружество имущество), но в отношенията на съдружниците с трети лица важи уговореното между тях, включително относно характера на задължението (солидарно, неделимо). Следователно по волята на ищците и в рамките на диспозитивното начало надлежно са предявени искове за разделно присъждане на вземанията, възникнали от главните и от евентуалните източници. Щом разделните претенции са под прага за касационно обжалване, жалбата е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,