Определение № 1698 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 654/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 722 от 11.11.2024г. по в.т.д.№ 547/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 62/2023г. на ОС Враца за осъждането му в качеството на възложител да заплати на изпълнителя „Стаком“ ООД, София сумата 103 275лв. - възнаграждение за извършена работа, сумата 2 651 915лв. - стойност на доставено оборудване и резервни части и сумата 127 002.98лв. - обезщетение за пропуснати ползи в размер на нереализираната печалба по прекратен едностранно от ответника договор за изработка поради отказ от договора, ведно със законната лихва и разноски. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на исковете със законните последици. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.266,ал.1 ЗЗД поради присъждане на възнаграждение за частично извършени и неприети дейности. Възразява се, че искът неправилно е квалифициран по чл.268 ЗЗД. Поддържа се, че прекратяването на договора от АЕЦ „Козлодуй“ е извършено в съответствие с уговорените клаузи в договора - чл.18.2 и не съставлява отказ от договора, поради което съдът е игнорирал договорните условия. Касаторът се позовава на неправилен анализ на доказателствата, на нарушения от въззивната инстанция на разпоредбата на чл.269 ГПК, на неправилно определяне на сумите, които ответникът е осъден да заплати. Оспорва и правилността на изводите за отсъствие на съдействие като поддържа, че атомната централа не може да приеме система, предпазваща от взрив и пожар, какъвто е предметът на възложеното, без да е одобрила работен проект. Позовава се на недобросъвестност на ищеца при изпълнението на процесния договор. Излага съображения за отсъствие на собствени мотиви при препращането на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че допускането на обжалването на въззивното решение е от съществено значение за развитие на правото с аргумента, че „практиката по приложението на чл.268 ЗЗД е оскъдна и разнопосочна, самият текст на закона е архаичен и неадекватен на съвременните условия на пазарна икономика и развит капитализъм“. Поставени са въпросите: 1/ „Допустимо ли е съдът да присъжда възнаграждение за частично извършени дейности по договор за изработка, когато същите не са завършени и приети съгласно уговорената етапност и условия в договора, и в противоречие с чл. 266, ал. 1 ЗЗД?“ 2/ „ Приложими ли са разпоредбите на чл. 268 ЗЗД за заплащане на извършената работа и пропуснатата печалба, когато договорът е прекратен по взаимно съгласие или с предизвестие съгласно договорни клаузи, които не предвиждат такива последици?“ 3/ „ Какво представлява отказът от договор, кога може да бъде направен и какви са последиците?“ 4/ „Допустимо ли е съдът да приема, че договорът е прекратен на извъндоговорно основание при изявление на страна по договора за прекратяване на основание, предвидено в договора ?“ 5/ „ Допустимо ли е съдът да приема, че договорът е прекратен на извъндого- ворно основание при изявление на страна по договора за прекратяване на основание предвидено в договора?“ 6/ „ При наличието на уговорени в договора специфични условия и етапи на изпълнение, допустимо ли е съдът да игнорира тези условия и да присъжда възнаграждение за неизпълнени или частично изпълнени етапи, без съответно приемане от възложителя?“ 7/ „ При положение че изпълнителят е бил уведомен преди сключване на договора за промяна в обстоятелствата и отпадане на необходимостта от изпълнение на част от дейностите, може ли той да претендира възнаграждение за тези дейности и да се позовава на нищожност на договора поради липса на съгласие?“ 8/ „ Допустимо ли е съдът да присъжда обезщетение за пропуснати ползи (нереализирана печалба) при прекратяване на договора с предизвестие, когато в договора не е предвидено такова обезщетение и няма основание по закон?“ 9/ „ Нарушил ли е съдът съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички събрани доказателства и възражения на ответника, свързани с липсата на приет работен проект, техническа спецификация и доказателства за доставено оборудване?“ 10/ „ Противоречи ли обжалваното решение на установената практика на ВКС относно дължимостта на възнаграждение при договори за изработка, когато липсва приета работа и са нарушени договорните условия за приемане на изпълнението?“ 11/ „ Когато изпълнителят по занятие изпълнява поръчка, обосновано ли е да се прилагат разпоредбите на чл.268 ЗЗД, без съдът да изследва последваща реализация на поръчани стоки и материали от изпълнителя?“ 12/ „ Следва ли съдът да следи служебно действително ли са направени разходите, които присъжда при прилагането на чл.268 ЗЗД при осъдително решение за възложителя по договор за поръчка?“ 13/ „ При правна квалификация на иск по чл.268 ЗЗД следва ли ищецът при условията на главно доказване да докаже действителния размер на направените разходи или съда приема уговорената в договора цена включваща и обичайната печалба?“ 14/ „Какъв е размерът на обичайната печалба? За търговци и за нетърговци? Разделя ли се по отделни направления?“ 15/ „Прилагането на чл.268 ЗЗД ще противоречи ли на общия принцип на ЗЗД залегнал в Обща част, Раздел 5 – „Неоснователно обогатяване“, когато сделката е търговска?“ 16/ „Прилагането на чл.268 ЗЗД ще противоречи ли на общия принцип на ЗЗД за добрите нрави, когато сделката е търговска?“ По този въпрос касаторът аргументира съображенията си с позоваване на ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС и решението по гр.д.№ 1208/2009г. на 3 г.о. на ВКС. 17/ „ Договорите по Закона за обществените поръчки, в които са посочени единични цени за отделни видове работа/доставка и количества от всеки вид работа/доставка, въпреки, че имат обща цена по договора следва ли да се считат по презумпция сключени при условията на чл.266, предл. второ ЗЗД?“ В писмен отговор ищецът „Стаком“ООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира разноски за производството. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото няма спор, че след проведена процедура по реда на ЗОП и определянето на „Стаком“ ООД за изпълнител на обществената поръчка с Решение от 24.11.2021г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, между страните на 15.08.2022г. е сключен договор, с който „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е възложило проектиране, доставка и монтаж на система, предпазваща от взрив и пожар на маслонапълнени машини в Открита разпределителна уредба на „АЕЦ Козлодуй“. Съгласно техническото задание договорът обхваща системи за предотвратяване на взривове и пожари в маслонапълнените машини за следните съоръжения: Автотрансформатор 2АТ-А, Автотрансформатор 2АТ-В, Автотрансформатор 2АТ-С и Автотрансформатор 2AT-R, Шунтови реактори – 3 броя, Автотрансформатор 1АТ, Автотрансформатор 3АТ, допълнителни елементи, резервни части и инструменти при доставка. Договорът е сключен след като изпълнителният директор на възложителя на 24.02.2022г. е отменил решението от 24.11.2021г. за определяне за изпълнител „Стаком“ и е прекратил обществената поръчка с мотив, че е отпаднала необходимостта от възлагане, позовавайки се на писмо от 27.01.2022г. на „ЕСО“АД относно необходимостта от подмяна на автотрансформатор 2АТ и шунтови реактори 1-2Ре. Процесният договор е сключен след отмяна на решението за прекратяване на обществената поръчка от КЗК, оставено в сила с решение на ВАС и след като изпълнителят е бил уведомен с писмо изх.№ 2225 от 12.08.2022г., че договорът ще се изпълнява само за две от посочените в обявената обществена поръчка девет машини. Предметът на договора обхваща четири етапа: работно проектиране, доставка и оборудване на резервни части, монтаж и пускане в експлоатация, и обучение на персонал. Съдилищата са приели, че изпълнителят е започнал изпълнението по договора и е извършил част от договорените дейности, като претенциите му са по отношение изпълнението на първите два етапа от договора - работно проектиране и доставка на оборудване и резервни части: -през м. септември 2022г. е представил за одобрение необходимите документи за започване на дейности по договора и в резултат на проверката от съответната дирекция е издаден Протокол от 23.09.2022г., съдържащ констатациите, че представената документация отговаря на действащите в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД изисквания и е издадено решение, че „Стаком“ ООД може да изпълни „Проектиране, доставка и монтаж на система, предпазваща от взрив и пожар на маслонапълнени машини в ОРУ” по договора от 15.08.2022г.; -на 13.09. 2022г. е сключил договор с „Електрически системи“ ООД - дружество, посочено договора като подизпълнител с предмет дейности по разработването на работен проект, авторски надзор и друга документация за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на система, предпазваща от взрив и пожар на маслонапълнени машини в ОРУ на „АЕЦ Козлодуй“; -на 29.09.2022г. е изпратил на ответника списък на необходимите входни данни за изготвянето на проекта, предмет на договора, в резултат на което на изпълнителя са предадени входни данни за проектиране на две маслонапълнени машини от общо договорените с процесния договор девет, както и по три позиции за останалите седем. Ищецът е изискал и е получил входните данни за проектиране от производителя на оборудването „SERGI Transformer Protector“, Франция които данни са предоставени за информация на възложителя и на подизпълнителя; -през февруари 2023г. ищецът е разработил идеен проект - част машино-технологична и електрическа; -през март 2023г. ищецът е поискал определяне на трима специалисти от централата, които да се запознаят в завода във Франция с производствения процес, изпитанията, особеностите на монтажа и поддръжката на оборудването, на което предложение ответникът не е дал отговор, независимо, че ищецът чрез нарочен свой служител е организирал предварително посещението на служителите на възложителя; -независимо, че с предизвестие от 31.03.2023г., получено от ищеца на 03.04.2023г., „АЕЦ Козлодуй“ е уведомило изпълнителя, че на основание т. 18.2 от ОУ към договора отправя предизвестие за прекратяването му след изтичане на 30 дни, в срока на предизвестието, на 13.04.2023г. „Стаком“ ООД е изпратило на възложителя разработените програми, инструкции и графици за всички девет маслонапълнени машини, предмет на договора и на техническото задание (по 11 броя за всяка машина); -на 21.04.2023г. в изпълнение на чл.6.6. от договора ответникът е уведомен от изпълнителя, че съоръженията на производителя ,,SERGI”, Франция са готови и ще бъдат експедирани от завода на 26.04.2023г. и ще бъдат при него на 28.04.2023г., като е поискал указания за приемането им в негов склад. Като приложения в писмото са описани Опаковъчни листа на сандъците (касите) и Инструкция за транспортиране и съхранение на оборудването, обект на доставка по договора. Доказателства за даване на исканите указания и за приемането на съоръженията от ответника по делото не са представени. На 30.04.2023г. ищецът е сключил наемен договор за наемане на складова площ за съхранение на доставеното оборудване от ,,SERGI” Франция за монтажа в „АЕЦ Козлодуй. Вещите лица са установили наличието на оборудването в наетата складова площ, придружено от сертификати на производителя „SERGI“ - гаранционен сертификат, сертификати за качество и за произход на трансформаторна защита на производителя, инструкция за експлоатация и поддръжка на трансформаторна защита на производител, опаковъчни листа и техническа документация. Въззивната инстанция е споделила извода за валидно възникнало облигационно отношение по процесния договор, обхващащ посочените в него девет машини както и дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск - чл.268 ЗЗД във вр. с чл.288 ТЗ. Споделен е и изводът за неоснователност на възражението на ответника, че договорът е нищожен, тъй като го е сключил без намерение да го изпълнява в цялост, а само по отношение на две машини, т.е. при липса на съгласие. Даден е отговор, че видно от решението на ВАС, обстоятелствата, които възложителят е посочил като основание за прекратяване на обществената поръчка, са му били известни много преди да обяви (прекратената впоследствие) процедура по възлагането й. Изложени са съображенията, че договорът е сключен при условията на обявената обществена поръчка и съгласието на възложителя е изразено още с нейното обявяване. Обсъдено е, че писмото от 12.08.2022г. на ответника относно броя на машините, по отношение на които договорът ще се изпълнява, предхожда сключването му, а самият договор обективира съгласие по отношение на девет машини. По съображения, основани на безспорния факт, че възложителят е прекратил договора с предизвестие на основанието, посочено в т.18.2 от договора - прекратяване с 30 дневно писмено предизвестие на всяка една от страните, отправено до другата, въззивната инстанция е извела, че това изявление има характер на прекратяване, отказ от договора, в която хипотеза последиците са предмет на правната уредба на чл.268 ЗЗД. За неоснователно е прието твърдението на въззивника за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Даден е отговор, че е използвана предвидена в договора възможност за едностранно прекратяване с едностранно волеизявление без възложителят да се позовава на неизпълнение на насрещната страна. По отношение на първия етап от изпълнението на задълженията по договора до прекратяването му е споделен изводът на окръжния съд, че възложителят на 19.12.2022г. е предал на изпълнителя входни данни за проектиране само на две, от общо девет от маслонапълнените машини, и именно поради причина непредаването на входни данни за останалите машини, не е започнал да тече срокът за проектиране по договора с подизпълнителя, както и, че причината за недовършването на започналото изпълнение по договора по отношение разработването на работния проект е във възложителя, който не е оказал необходимото съдействие за изпълнението - позиция, която възложителят е заел още с писмото изх.№ 2255/12.08.2022г. Извършена е преценката за дължимо на изпълнителя възнаграждение за изготвения идеен проект, тъй като престацията за изготвяне на работен проект не е изпълнена в цялост поради неоказване на съдействие. В този смисъл изработването на идеен проект е преценено като опит за подготовка изготвянето на работния и действие в интерес на възложителя. Възприети са съображенията, че договорът за изработка е изпълнен в частите и етапите, които не са зависели от съдействието на възложителя, а неизпълнената част се дължи на неоказване на дължимото и уговорено в договора нужно съдействие от страна на възложителя. Въззивната инстанция е приела, че извършената работа по първия етап от договора правилно е остойностена по цените в договора с подизпълнителя (в процесния отсъства детайлна разбивка на цените) и въз основа на констатациите на вещите лица. Даден е подробен отговор на възраженията на ответника по отношение претенцията за заплащане стойността на оборудването и неоснователността на довода за неполагане от ищеца на дължимата грижа като търговец, с аргумента, че то е доставено независимо от непредоставени входни данни. Като недобросъвестно е преценено поведението на ответника, който вменява във вина на изпълнителя собственото си неизпълнение. Обсъдено е, че с отказа си да приеме доставеното оборудване възложителят се е лишил от възможността да оспори неговата годност за предвиденото в договора предназначение. Акцентирано е на констатацията на техническата експертиза за наличието на доставеното оборудване. Счетена е за основателна и претенцията за нереализирана печалба от оставащите за изпълнение дейности по договора, остойностена в рамките на предвидената в договора норма на печалба – съобразно уговорките в договора и стойността на изпълнени/неизпълнени дейности. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено: При формулирането на въпроси 1,6 и 10 относно незавършването на работата и неприемането й съгласно уговорената етапност и условия в договора; дали се дължи възнаграждение за частично изпълнени дейности, които не са приети и независимо от наличието на уговорени в договора специфични условия и етапи на изпълнение; дали при преустановяване на договорната връзка едностранно от възложителя е дължимо възнаграждение, когато липсва приета работа и са нарушени договорните условия за приемане на изпълнението, касаторът игнорира съществения за спора факт, че процесният договор е със срок месеца (458 дни съгласно т.3.1, считано от датата на уведомяване на изпълнителя за издаване на протокол за проверка на документите от дирекция „БиК“, т.е. от 23.09.2022г.), но действието му е преустановено след шестия месец с едностранно изявление на възложителя. Очевидно е, че при обективираното изявление на възложителя за преустановяване на договорната връзка на етапа на който се е намирало изпълнението по договора, осъществяването на предвидените в договора специфични изисквания - етапност, условия, изисквания, начин на приемане на работата, са обективно неосъществими. Съдът не е присъдил възнаграждение за неизпълнени дейности, поради което тази част от шестия въпрос е некоректна. Ясни и в съответствие с установените по делото факти са изводите в обжалваното решение, че частичното извършване и недовършването на дейностите по договора е по причина извън неизпълнение на задълженията на изработващия, не по негова вина. Прекратяващата договора страна не се е позовала на нарушение на задълженията на ищцовото дружество, няма твърдения за неизпълнени дейности или за допусната забава. Мотивирани и логични са съображенията, че възложителят дължи заплащане на възнаграждение за всички извършени дейности без значение от предвидената в договора последователност на изпълнението и спазване на реда за приемане на работата, тъй като с прекратяването на договора този ред е неизпълним. По отношение на въпросите и доводите в тях следва да се имат предвид мотивите, че усмотрението на възложителя да прекрати предсрочно договора не го освобождава от задължението да заплати извършеното. Резултатите остават за него (без значение доколко могат да му бъдат полезни) и той дължи на изпълнителя съответната част от възнаграждението. От значение са решаващите аргументи, че в конкретния случай възражението на ответника за несъставяне на двустранно подписани отчетни документи за приемане на изработеното не обосновава недължимост на възнаграждението, тъй като уговореното съставяне на документи по време на изпълнението на договора е възможно и мислимо при нормално развитие на облигационното отношение, а не при неоказано съдействие от възложителя и прекратяване на договора от него. От значение са и правните аргументи, че уговорките за механизма и отчитане на изпълнението няма как да бъдат приложени след едностранното прекратяване на договора. Не следва касационното обжалване да се допусне по въпроси втори (в който некоректно е зададена предпоставката, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, какъвто извод не е формиран от инстанциите по същество, а тази теза на въззивника изрично е отречена от апелативния съд) и по въпрос осми. Тезата на касатора, че след като прекратяването е на основание изрична клауза - в случая отправено от възложителя предизвестие, на изпълнителя не се дължи възнаграждение за изпълнените дейности по договора до прекратяването му, не съответства на разпоредбата на чл.266 във вр. с чл.268 ЗЗД, а обстоятелството, че конкретната договорна клауза не предвижда такава последица, е ирелевантно в хипотеза на отсъствие на неизпълнение/некачествено изпълнение. Въззивната инстанция е дала отговор, че договорът е прекратен на предвидено в него основание т.18.2 от ОУ, а не на „извъндоговорно основание“, поради което и четвъртият въпрос поради своята хипотетичност не е годен да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Третият въпрос е общотеоретичен без обосновка за относимост и релевантност по отношение на мотивите към обжалвания акт, поради което касационното обжалване по него също не следва да се допусне. При ясния отговор, даден във въззивното решение за причината за неизготвяне на работен проект и техническа спецификация - а именно неоказано необходимо съдействие от възложителя за изпълнението им, неоснователно е и искането за допускане на обжалването по петия въпрос. В обратен смисъл на твърденията във въпроса - че оборудването „не е поръчано, произведено и доставено“, са изводите на съда, основани на заключението на съдебно-техническата експертиза, че изпълнителят е поръчал договорените по процесния договор съоръжения от френски производител, които са доставени на 30.04.2024г., съхраняват се в складови помещения и ответникът е поканен да ги приеме. По същите съображения неоснователно е и искането за допускане на обжалването по дванадесетия въпрос. По отношение на него касаторът некоректно твърди, че доставката на оборудването е след прекратяване на договора - то е поръчано преди получаване на предизвестието за прекратяване и е доставено преди изтичането на 30 дневния срок. В рамките на същия срок ответникът е поканен да го приеме. Седми въпрос също не е годна предпоставка за допускане на обжалването. Не изпълнителят, а възложителят се е позовал на нищожност на договора поради липса на съгласие. Намерението на касатора да не изпълнява договора в неговата цялост, намерението му да не се обвързва с целия му предмет, аргументирано е отречено от въззивната инстанция като обуславящо нищожност на договора и водещо до недължимост на възнаграждението на изпълнителя за договорен обем дейности за девет маслонапълнени машини. Твърдение за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата съставлява деветия въпрос при изложени ясни, аргументирани и подробни съображения в обжалваното решение по възражението за изготвянето на работен проект, техническа спецификация и доказателства за доставеното оборудване. Тринадесети въпрос няма правна характеристика, а е по правилността на обжалваното решение, която е извън преценката във фазата по чл.288 ГПК. Наред с това разрешението, че дължима е печалбата на база уговорената в договора, е в синхрон с акта по чл.290 ГПК по т.д.№ 363/2008г. на Второ т.о. на ВКС. Четиринадесети въпрос относно „обичайната“ печалба за търговци и нетърговци е извън предмета на спора, не е обсъждан по делото, поради което не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на касационния контрол. Последните три въпроса касаторът поставя за първи път в касационното производство. Те не са въведени като правни доводи пред инстанциите по същество съответно и във въззивната жалба, поради което искането за допускане на касационното обжалване по тях не може да бъде уважено. В заключение: Нито един от поставените в изложението въпроси няма характеристиката и годността на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Ясното формулиране на общата предпоставка е задължение на касатора. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства. Самостоятелна пречка за допускане на обжалването в случая е и ненадлежното формулиране на допълнителното основание, чието приложно поле е неточно очертано, тъй като разпоредбата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не се състои и изчерпва с довода, че въпросът е съществено значение за развитие на правото. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.