Определение № 5025 от 05.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4089/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 598/13.08.2024г. по в.ч.гр.д. №487/2024г. по описа на Пернишкия окръжен съд е потвърдено определение №2238 от 26.06.2024г. на Пернишкия районен съд по гр.д.№2047/2024г., с което ищецът П. Р. С. не е освободен от заплащането на разноски по делото. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 5548/11.09.2024г., подадена от П. Р. С., представляван от своя баща и законен представител Р. Е. С., чрез процесуалния представител адв.П. П. С., с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и с искане да бъде отменено. За неправилен счита извода на съда, че при извършването на преценка дали са налице предпоставките за освобождаване на малолетно дете-ищец от заплащане на разноски по делото, трябва да бъде изследвано имущественото състояние на родителите. Поддържа, че в случаите, когато задължената за държавна такса страна е малолетно дете, преценката трябва да се извърши с оглед притежаваното от него имущество. Посочва също така, че дори да се приеме, че имущественото състояние и доходите на родителите са относими към тази преценка, в случая съдът необосновано е приел, че родителите могат да внесат следващите се разноски за водене на делото без затруднения, като счита, че преценката за освобождаване от разноски следва да бъде съобразена не само с поисканите до момента доказателства, но и с възлагането на бъдещи дължими разходи по производството, доколкото освобождаването се отнася за цялото съдебно производство. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т.1, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС по следните правни въпроси: 1.При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството следва ли да се изследва имущественото състояние на родителите на молителя, когато същият е малолетно дете? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №122 от 02.03.2017г. по ч.гр.д.№158/2017г. на ІV г.о. на ВКС. В условията на евентуалност моли касационното обжалване по този въпрос да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като практиката по въпроса е оскъдна, а отговорът би бил полезен за развитието на правото. 2.При решаване на въпроса дали страната следва да бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото, следва ли съдът да основе изводите си въз основа на преценката на всички разходи, които ще бъдат направени в производството, респ. дали страната ще има възможност да ги заплати? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №342 от 10.08.2018г. по ч.гр.д.№1790/2018г. на ВКС; определение №354 от 23.07.2013г. по ч.гр.д.№3339/2013г., определение №499 от 30.08.2010г. по гр.д.№678/2009г., определение №496 от 10.07.2013г. по ч.т.д.№2492/2013г. на ВКС, както и т. 12 на ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. 3.При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, следва ли общото материално състояние на молителите да се съпоставя с останалите относими обстоятелства, които са декларирани от тях? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №290 от 13.06.2016г. по ч.т.д.№66/2016г., определение №603 от 02.10.2014г. по ч.т.д.№2139/2014г., определение №573 от 12.07.2011г. по ч.т.д.№230/2011г., определение №612 от 12.08.2010г. по ч.т.д.№564/2010г., определение №305 от 15.06.2—9г. по ч.гр.д.№335/2009г. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пернишкия окръжен съд, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Въз основа на данните от представената декларация за материално и гражданско състояние, подписана от Р. С., въззивният съд е приел за установено, че той и съжителстващата с него Д. Е. С., са управители на две търговски дружества („Р-Д Диаманд“ ООД и „Пард“ ЕООД), т.е. извършват търговска дейност; като управители на тези дружества получават ежемесечни доходи в размер на 940 лв. за него и 1150 лв. за съжителстващата с него; не заплащат наеми за упражняване на търговската дейност на двете дружества, тъй като притежават помещение-офис в [населено място] с площ от 50 кв.м.; притежават дялове в тези търговски дружества съответно на стойност 40 лв. от първото и 50 лв. от второто; имат апартамент в [населено място] в централната част на града; притежават два леки автомобила („Ситроен 4“, произведен 2003г. и „Ситроен С4“, произведен 2011г.); издържат двама души, като явно единият от тях е П. С., а другият е друго тяхно дете, но без да е посочена възраст; и двамата възрастни, както и двете деца нямат здравословни проблеми. При тези данни въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на малолетния П. С. от заплащане на разноски по делото, макар да не е в състояние да осигури каквито и да е средства за водене на делото, доколкото неговите родители не попадат в посочените в ТР №6 от 06.11.2012г. на ОСГТК на ВКС хипотези. Съобразено е при това, че ищецът вече е освободен от заплащане на половината от дължимата държавна такса, т.е. от заплащането на 300 лв. При тези данни, съобразявайки изложените от въззивния съд съображения и посочената в изложението практика на ВКС, настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос, по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - с посоченото от жалбоподателя определение №122 от 02.03.2017г. по ч.гр.д.№158/2017г. на ІV г.о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд, с което е било отказано освобождаване на малолетни деца от заплащане на държавна такса. С това определение не е даден отговор на първия, поставен по настоящето дело правен въпрос. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед значимостта на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделни състави на ВКС са излагали в актовете си съображения (без при това обжалваният акт да е бил допускан до касационно обжалване), според които задължението за внасяне на държавна такса е на страната, на която законът е възложил същата. Не съществува ограничение малолетни и непълнолетни деца да бъдат страни в съдебни производства, поради което и те дължат държавна такса в предвидените от закона случаи. Липсва изрична законова разпоредба, която да ги освобождава от това задължение, за което те отговарят с наличното си имущество, като установеното с разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК ограничение не освобождава децата от техните задължения и не ги възлага на родителите им. Целта на същото е да обезпечи спазването на интересите на децата, а не да ги освободи ог задълженията им като ги прехвърли на трети лица. Общотно правило е, че децата отговарят за задълженията си към трети лица със своето имущество, като това важи и за задълженията за внасяне на държавна такса в съдебното производство. Затова при преценката дали са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК в случаите, когато задължената за държавна такса страна е малолетно дене, трябва да се извърши с оглед притежаваното от тях имущество. Настоящият състав споделя тези съображения, но наред с това приема, че с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 1 ГПК при извършването на тази преценка освен имуществото следва да бъдат взети предвид и доходите на семейството на лицето, което е направило искане за освобождаване от държавна такса и разноски, т.е. и доходите на родителите на малолетното дете. Налице са предпоставки за допускане на касационното обжалване и по втория, поставен в изложението. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а и доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските за цялото съдебно производство. С тази практика въззивният съд се е съобразил, преценявайки дали са налице предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса, чийто размер е изначално определяем по установени в процесуалния закон критерии, при което таксата се заплаща еднократно при предявяването на иска. По отношение на задължението за заплащане на разноски в производството обаче въззивният съд не е съобразил, че задачата на експертизата, която трябва да бъде изслушана по делото с оглед неговия предмет, все още не е поставена (предвид обстоятелството, че с оглед отговора на исковата молба е възможно задачата, формулирана при посочване на доказателствените искания в исковата молба да бъде допълнена), както и предвид обстоятелството, че с оглед изразеното от ответника по иска становище ищецът разполага с правото да формулира и други доказателствени искания, вкл. за експертиза, допускане до разпит на свидетели (за което следва да бъде внесен депозит) и възможността експертното заключение да бъде оспорено. Налице са предпоставки за допускане на касационното обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, вкл. и посочената в изложението, че по молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните на представена декларация за имуществено състояние и да съобрази всички обстоятелства, касаещи наличието, респ. липсата на достатъчно средства както за издръжка на семейството, така и за заплащане на държавната такса и разноските по делото. В случая въззивният съд при постановяване на обжалвания съдебен акт не е съобразил обстоятелството, че доходите на родителите на жалбоподателя, които са общо в размер на 2090лв., следва да бъдат достатъчни не само за заплащане на разноските по делото, но и за издръжка на семейството. По така изложените съображения настоящият състав на І г.о. на ВКС приема, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено като неправилно, като жалбоподателят бъде освободен от задължението за заплащане на разноски в производството пред първоинстанционния съд. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение