Определение № 349 от 04.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 135/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Я. от САК, срещу определение № 5 005 от 30.03.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 2 667/2010 г. Със същото се оставя без уважение подадената от дружеството частна жалба против разпореждане от 01.02.2010 г. на Районен съд [населено място], 40 състав по ч. гр. д. № 1 971/2010 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на [фирма] [населено място] срещу [фирма] като издател и Б. А. А. като поръчител за сумата от 41 810,31 лв. – главница по запис на заповед от 15.02.2008 г., ведно със законната лихва от 18.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (съдържащо се в частната жалба) са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С разпореждане от 01.02.2010 г. по ч. гр. д. № 1 971/2010 г. Софийски районен съд, 40 състав е отхвърлил изцяло подаденото от [фирма] [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу [фирма] като издател и Б. А. А. като поръчител за сумата от 41 810,31 лв. – главница по запис на заповед от 15.02.2008 г., ведно със законната лихва от 18.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че вземането не е станало изискуемо, тъй като падежът на записа на заповед е на предявяване, а предявяването не е извършено надлежно, поради обстоятелството, че в нотариалната покана е записано, че вместо на управителя на юридическото лице, е връчена на Р. А. – брат. Братът не е служител в дружеството, нито е сред лицата, оправомощени да получават книжа и призовки. Срещу това разпореждане е подадената частна жалба от кредитора пред СГС, който с определение № 5 005 от 30.03.2010 г. по ч. гр. д. № 2 667/2010 г. (предмет на настоящото производство) я оставя без уважение. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Жалбоподателят счита, че материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е: „ Може ли ако записът на заповед не е предявен на издателя, а само на авалиста да се ангажира отговорността на последния?”. Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Софийски градски съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото. С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Частната касационна жалба е неоснователна. За да се търси отговорност необходимо е по отношение на издателя да са налице всички изисквания, включително и изискуемостта на вземането, предмет на записа на заповед, т. е. да е настъпил падежа, който в настоящия случай, с оглед уговорения в записа на заповед начин е на предявяване. Отговорността на поръчителя е производна от отговорността на издателя. Това налага извода, че щом записът на заповед не е предявен на издателя, не е настъпила изискуемостта на вземането и е недопустимо да се ангажира отговорността на авалиста. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение на Софийски градски съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение