Определение № 4348 от 14.09.2026 г. на ВКС по д. № 2603/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Търговище и Окръжен съд - Плевен, повдигнат от последния с Определение № 818 от 12.06.2026 г. по гр. д. № 338/2026 г. по описа на този съд. Предмет на делото са искове за заплащане на 511 291 евро - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца Г. П. Т. на 15.03.2015 г. в [населено място] от служители на РУ „Полиция“ – гр. Попово към ОДМВР – Т. (видно от искова молба и молба за уточнение на исковете от 08.06.2026 г.). При описание на правопораждащите претенциите юридически факти ищецът е посочил, че на 15.03.2015 г., около 8.30 ч., бил блъснат на кръстовище в [населено място] от автомобил, марка „Форд“, като с помощта на случаен минувач сигнализирал на телефон 112 в 9.15 часа. Въпреки оплакването служители на РУ “Полиция“ - гр. Попово не посетили мястото на инцидента и така водачът на автомобила и причината за пътното произшествие останали неустановени, а това лишило ищеца от възможността да потърси обезщетение за причинените му болки и страдания. Твърди, че по-късно постъпил за лечение в болница, където служители на полицията му нанесли побой, за неимуществените вреди от който също следвало да бъде обезщетен. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, при определяне на правната квалификация на предявените искове и разглеждането им като такива по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът следва да изходи от изложените в исковата молба фактически твърдения, като съобрази характера на дейността на органа, в резултат на чиито действия или бездействия са причинени подлежащите на обезвреда вреди. Правопораждащите спора факти, уточнени от ищеца на 08.06.2026 г., се свеждат до неизпълнение на административните дейности на МВР по чл. 8, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 30, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗМВР (оперативно-издирвателна и контролна), поради което следва да се приеме, че предявените претенции попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да се произнесе по тях е административният съд (в този смисъл Определение № 40 от 30.10.2014 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 43/2014 г., 5-членен с-в, Определение № 64 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 40/2019 г., 5-членен с-в). Воден от горното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС