Определение № 50069 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. П., подадена чрез адв. Р. Р., против постановеното по в. гр. д. № 10108/2020 г. на Софийски градски съд въззивно решение от 10.02.2022 г., обективирано в протокол от о. с. з. от същата дата, с което е обезсилено решение № 147580 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 79292/2018 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. Н. П. против Д. И. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 793,71 лева, представляваща имуществено обезщетение за неизпълнение на договор от 10.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /14.12.2018 г./ до окончателното плащане, както и за заплащане на сумата от 3899,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.12.2015 г. до 14.12.2018 г., като недопустимо. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът поддържа, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „От значение ли са за редовността на исковата молба обстоятелствата дали е платена цената по предварителен договор за прехвърлена впоследствие на трето лице вещ и дали предварителният договор е запазил облигационното си действие, при предявен иск по чл. 79 и сл. от ЗЗД, с който купувачът по предварителния договор ангажира отговорността на продавача за вреди?” и 2. „Допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, при които е сключен даден договор, характерът на преговорите между страните и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 64/03.06.2011 г. по т. д. № 476/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на ВКС, I г. о. и решение № 280/05.07.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г. на ВКС, I г. о., а вторият с решение № 244/21.01.2020 г. по гр. д. № 983/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 2169/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 283/01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 224/22.12.2016 г. по гр. д. № 2169/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 16/31.01.2019 г. по гр. д. № 1779/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 271/19.04.2019 г. по гр. д. № 4275/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба Д. И. Д., подаден чрез адв. Ем. В., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд при извършената служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 4, вр. с ал. 1 от ГПК е констатирал, че исковата молба е нередовна. С определение № 262484 от 05.02.2021 г. на ищеца-въззивник са дадени указания да уточни основанието /фактическите обстоятелства/, на които основава претенцията си за заплащане на сумата от 3899,31 лева. Да посочи, дали претендира тази сума като дадена на отпаднало правно основание, предвид изрично поддържаното твърдение, че сумата е платена на ответницата и с оглед твърдението, че изпълнението на процесния предварителен договор е станало невъзможно, поради прехвърляне на собствеността върху процесното паркомясто на трето лице. Или претендира сумата като обезщетение за вреди от неизпълнен договор. В първия случай, ищецът следва да уточни и поддържа ли твърдението предварителният договор да е развален, с оглед твърдението му, че изпълнението на договора е невъзможно поради разпореждане с процесния имот от ответницата в полза на трето лице. А, във втория случай, ако сумата се претендира като обезщетение за вреди от неизпълнен договор – ищецът следва да конкретизира вида на вредите, като има предвид, че платената цена по договора не представлява вреда, а е престация, чието връщане в патримониума на изправната страна може да се иска в хипотезата на развален или прекратен договор. В проведеното открито съдебно заседание на 10.02.2022 г. съдът е поправил определението по реда на чл. 253 ГПК, касателно размера на претендираната главница, възлизаща на 12 793,71 лева. Констатирал е, че с подадената в изпълнение на указанията молба-уточнение от 25.02.2021 г. ищецът не е изправил нередовностите на исковата молба – изложил е, че сумата от 12 793,71 лева е платена на ответната страна и в същото време претендира тази сума като обезщетение за вреди по договор, за който се поддържа, че продължава да обвързва страните, при наличието на изрично твърдение, че изпълнението му е станало невъзможно. Съдът е приел, че като последица от неотстранената нередовност на исковата молба се налага нейното връщане включително и по обусловената претенция за лихва и е обезсилил първоинстанционното решение като недопусмимо. Налице е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с първия въпрос,който е съществен и е включен в предмета на делото, но следва да бъде конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС, както следва: Какво е значението на задължителните реквизити на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 от ГПК и по конкретно на тези по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК,както и на връзката между тях за редовността на исковата молба при предявен иск с правно основание чл.79,ал.1,предл.2 ЗЗД и какви са правомощията на въззивния съд при констатиране на нередовност на молбата? Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 333,86 лева за касационно разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.