Определение № 527 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Ю., като пълномощник на Х. Г. Г., И. Х. Г. и Д. Х. Г., срещу въззивно решение № 5169, постановено на 28.11.2019 г. по в. гр. д. № 334/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 12083 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 1573/2016 г. на Благоевградски районен съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Ф. К. С., Б. К. Д., К. Б. В., А. Б. А., С. Х. Г., Л. Х. К. и Й. Х. С. искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание придобивна давност върху следния недвижим имот: пл. № * /за обозначената с червен цвят площ на скицата на вещото лице К./, представляващ част от УПИ * и * в кв.8 по плана на [населено място], [община], целият с площ 1 285 кв. м., на основание придобивна давност. Отхвърлено е и искането за отмяна на констативен нотариален акт № 157, т.2, н. д. № 350/15.11.2001 г. Производството е прекратено като недопустимо, в частта, касаеща имот пл. № * /обозначена със зелен цвят на горната скица/, в която първоинстанционното решение не е било предмет на въззивно обжалване. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. необходимо ли е да се доказва придобивното основание в полза на наследодателя към момента, когато в негова полза е бил издаден констативен нотариален акт и липсва оспорване на правото му на собственост към този момент от ответниците; сочи се противоречие с тълкувателни решения № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г., № 4/17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. и № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 115/07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на първо г. о.; 2. с какви действия се смущава владението на лицето, което притежава титул за собственост; поддържа се противоречие с решение № 262/13.07.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на първо г. о.; решение № 376/12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на първо г. о.; 3. прекъсва ли се упражняването на фактическа власт и тече ли придобивна давност, когато наследодателят е владял на основание частен писмен договор за продажба преди кооперирането на земята; сочи се противоречие с решение № 149/24.10.2018 г. по гр. д. № 4627/2017 г. на първо г. о.; решение № 79/05.07.2019 г. по гр. д. № 3706/2018 г. на второ г. о.; 4. достатъчни ли са свидетелските показания, за да се приеме за доказан факт, за който не са ангажирани други, включително насрещни доказателства; твърди се противоречие с решение № 91/04.04.2019 г. по гр. д. № 3595/2018 г. на четвърто г. о. и решение № 91/05.07.2019 г. по гр. д. № 4243/2018 г. на второ г. о.; 5. длъжен ли е съдът да разреши спора, като подлежи на преценка всички доказателства и като основе решението си само въз основа на осъществилите се в обективната действителност факти; сочи се противоречие с решение № 186/14.01.2016 г. по гр. д. № 5980/2014 г. на първо г. о.; 6. ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации, обусловили изхода на спора; посочва се, че обжалваното решение е постановено в несъответствие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 81 по гр. д. № 5534/2014 г. на четвърто г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касационна жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: В исковата молба, с която са предявени положителни установителни искове за собственост върху процесния имот, ищците са изложили твърдения, че се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство от М. С. Г., починала през 2006 г. Упражнявали са фактическа власт съвместно с наследодателката от 1997 г., продължена и след нейната смърт. Исковата молба е предявена на 21.07.2016 г. Ответниците са оспорили активната материално-правна легитимация на ищците, като са въвели твърдение, че се легитимират като собственици на основание възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция, като от 1998 г. са упражнявали фактическа власт върху възстановения им имот. Ищците са заявили, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в полза на ответниците. По делото е установено, че с нотариален акт № 105/1997 г. е удостоверено правото на собственост в полза на М. С. Г. на основание давностно владение върху дворно място, представляващо имот пл. № *, с площ 1 220 кв. м., за който е отреден парцел *, кв.8, по плана на [населено място], с площ от 940 кв. м., с неуредени регулационни сметки, заедно с построената паянтова жилищна сграда, при съседи: от две страни улица, С. К., Г. и трап. С нотариален акт от 1980 г. наследодателката на ищците е призната за собственик по „давностно владение и продажба“ на дворно място от около 300 кв. м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и сушилня, при граници: от една страна имот на АПК, от друга имот на Б. М., А. М. и Г. Ш., записан като имот пл. № * /със зелен цвят на скицата/. С нотариален акт № 157/15.11.2001 г. С., К. В., А. А., С. Г., Л. К. и Й. С. са признати за собственици на нива от 0,610 дка в землището на [населено място], м. „Л.-Р“, имот пл. № *, кв.8 по плана от 1991 г. и съгласно заповед за допълване на кадастралния план от 1998 г. Собствеността е възстановена в стари реални граници на наследниците на Б. Т. с решение № 829/17.09.1998 г. на ПК – Благоевград. Представен е частен писмен договор от 15.05.1959 г., с който М. У. и Б. Т. са закупили празно дворно място от около 1 000 кв. м., заедно с барака, паянтова постройка с площ 84 кв. м., както и извлечение от емлячен регистър в който на името на наследодателя на ответниците е записана нива от 1 дка в м. „Л.“. В разписния лист към кадастралния план от 1960 г. имот пл. № * е записан на Б. Т., а имот пл. № * – на М. У., като в тях са нанесени паянтови жилищни сгради с обща площ 84 кв. м. Имотите са включени в регулация през 1983 г., като за имот пл. № * са отредени п. *, * и *. По плана от 1991 г. парцели * и * са обединени в парцел *; част от тях попада в новопроектирана улица, която не е реализирана и към настоящия момент. В разписния лист имот № * е записан на М. Г. /цитиран е нотариалния акт от 1980 г./, а имот пл. № * на наследници на Б. Т.*. Графически изчислена площта на процесната част е 546 кв. м. /имот пл. № *, който е нанесен със заповед от 1998 г./, а на имот пл. № * кв. м. Имот пл. № * е с овощни дървета, а в имот пл. № * са разположени постройки /паянтова жилищна и паянтова стопанска/. Между тях няма ограда. С оглед съществуващата денивелация на терена е изградена подпорна стена; в УПИ * имот пл. № * участва с 476 кв. м., а имот пл. № * кв. м.; общинско – 53 кв. м. На комбинираната скица с жълт цвят е отразен имот пл. № * по кадастралния план от 1960 г.; с червено – имот пл. № *; със зелен цвят – имота по нотариален акт от 1980 г. В ангажираните от ищците гласни доказателства /показанията на свидетелите Р., А., П./ се възпроизвеждат впечатления за това, че първоначално в имота е живял Б. Т., а след това М. и Г. Г. /заедно с децата/, като са го купили от него /мястото с бараката/. Имотът не е бил включен в ТКЗС и за него не е имало спор. Такъв спор е съществувал за мястото „под пътя“, „под къщата“. Вторият свидетел сочи, че е виждал в имота ответника А. А.. Свидетелката П. заявява, че знае за съществували спорове за имота докато е била жива наследодателката /ответницата К. В. й е нанесла побой, а след смъртта й е водила купувачи, като за последния факт показанията на свидетелката са и от преди година и половина/. Според свидетеля А. /ангажиран от ответниците/ в периода от 2000 г. до 2010 г. А. А. е работил мястото /имот пл. № */ като овощна градина. Спорове между страните са възникнали след смъртта на М. Г.. В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ищците не са доказали въведеното основание придобивна давност. Същата е могла да започне да тече от месец септември 1998 г., когато е възстановена собствеността на ответниците. От събраните свидетелски показания обаче не могат да се установят конкретни факти, свързани с владението на имот пл. № *. Такива са налице само по отношение на имот пл. № * /обитаването на сградите в него/. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният в изложението първи въпрос е свързан с доказване на придобивното основание, когато в полза на наследодателя е бил издаден констативен нотариален акт. В съответствие с ТР № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че всяка от страните следва да докаже фактите, от които произтича твърдяното право /ответниците също се легитимират с констативен нотариален акт/. Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК не е относимо към настоящата хипотеза. Вторият въпрос е свързан със смущаване владението на ищците – касатори върху процесния имот. Той не кореспондира на установената фактическа обстановка и решаващите изводи на въззивния съд за това, че не е доказано упражняването на владение именно върху спорната част, като са изложени и допълнителни съображения, че владението не е било явно, спокойно и необезпокоявано. В решение № 376/12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на първо г. о., е прието, че владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Третият въпрос е свързан с упражнявано владение, основано на частен писмен договор. В цитираното решение № 149/24.10.2018 г. по гр. д. № 4627/2017 г. на първо г. о., е посочено, че когато наследодателят е упражнявал фактическа власт върху имота преди кооперирането му, основана на частен писмен договор за покупко-продажба, по разпореждане на закона /чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ/ давността не се счита прекъсната с кооперирането на земята и необходимият давностен срок е изтекъл в полза на наследодателя. В случая наследодателката на ищците не е основала владението си на такъв договор. Решение № 79/05.07.2019 г. по гр. д. № 3706/2018 г. на второ г. о., разглежда позоваването на придобивната давност от наследниците, когато фактическата власт е била упражнявана от наследодателя. Четвъртият въпрос е относим към доказването на придобивната давност като придобивно основание. Не се разкрива противоречие с решение № 91/05.07.2019 г. по гр. д. № 4243/2018 г. на второ г. о., в което е посочено, че няма пречка един факт да се приеме за доказан, ако е установен със свидетелски показания /при условие, че те са допустими като доказателствено средство/ и липсват други доказателства, както за неговото осъществяване, така и такива, поставящи под съмнение съществуването му. Обуславящият изхода на делото извод е свързан с неустановяването на конкретни факти в свидетелските показания относно упражняването на фактическа власт върху имот пл. № *. В решение № 186/14.01.2016 г. по гр. д. № 5980/2014 г. на първо г. о., е възприето, че съгласно чл.235, ал.2 ГПК съдът основава решението си върху приетите за установени факти по делото и върху закона. Съдебната практика по приложението на тази разпоредба е последователна в разбирането, че решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите и възраженията на страните, както и че съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации на съда относно релевантните за спора факти и обстоятелства и правилността на решението. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по петия поставен в изложението въпрос, тъй като въззивният съд е обсъдил събраните доказателства. Шестият въпрос е обоснован с ограниченията на въззивния съд при обжалването от посоченото в жалбата, който също не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като въззивна жалба е била подадена от касаторите. Горните въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях е налице съдебна практика. Очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована със заключението за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност, направено въз основа на конкретните доказателства по делото. Същата не произтича директно от съдържанието на обжалвания акт и не може да доведе до допускане на касационно обжалване. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания. Ответниците по касация не са направили искане за разноски, поради което такива не трябва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение