Определение № 50541 от 27.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1746/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Понсстройнженеринг“ АД [населено място] против решение №295 от 04.05.2022 г. по т.д. №132/2021 г. на Софийски апелативен съд. „Инвестбанк” АД, [населено място], чрез пълномощника си –юрк. Т. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Същото становище излага и „Хидроинжект“ЕООД, чрез пълномощника си – адв. А. Ч.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Ст. Н., е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, предл.3-то ГПК. Страната е възпроизвела касационната си жалба, третираща оплакванията за неправилност на решението, така квалифицирани и от касатора. Заявено е, че по въпроса „ към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състояние на неплатежоспособност на търговското дружество“, била формирана константна практика на ВКС като са изброени съдебни актове на този съд. От тази практика страната е извела извода, че съдът бил длъжен да установи икономическото състояние на търговското дружество към момента на приключване на съдебното дирене. Общо са очертани задълженията на съда свързани с преценката за неплатежоспособност, след което под надслов- „относно наличието на предпоставки за откриване производство по несъстоятелност“, е възпроизведена буквално и останалата част от касационната жалба, отново съдържаща оплакванията на страната за неправилност на решението, така квалифицирани и от нея. По поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК лаконично е посочено, че обжалваното решение било постановено в „явно противоречие със закона“, при „очевидна необоснованост“, доколкото изводите на състава били в „ рубо несъответствие с установените по делото фактически положения поради нарушаването на фактически и опитни правила“.Направено е и оплакване за това че СГС бил тълкувал „доказателствената стойност на постановление на прокурор К. изолирано и приложил неправилно чл.300 ГПК, а не чл.179 ГПК“. Така, според касатора, СГС постановил „ очевидно неправилно решение“. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С така депозираното изложение, касаторът не е формулирал изрично правен въпрос. Същият се е задоволил буквално да възпроизведе касационната си жалба с оплакванията, определени и от него като неправилност на съдебният акт. Липсата на правен въпрос, който съставлява общо основание е достатъчно за да не бъде допуснато касационно обжалване по посочените от страната основания по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК. Касаторът, освен, че не е формулирал правен въпрос, не е обосновал и допълнителен критерий. Дори и да се изведе въпрос от направеното общо твърдение, изложено в касационната жалба и възпроизведено в изложението за това, че по въпроса „ към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състояние на неплатежоспособност на търговското дружество“, то изброените съдебни актове, общо установяващи и третиращи тези критерии не съставляват валидно процесуално въведен общ критерий, с оглед липсата на конкретен въпрос и очертано противоречие между изводите, направени с тях и изводите на въззивния съд. Нещо повече, именно по очертаните в тези съдебни актове критерии, въззивният съд е определил икономическото състояние на касатора. Изслушани са две подробни експертизи, като втората е изслушана пред въззивната инстанция, допусната е по искане на касатора и не е оспорена от него. Финансовите показатели в решенията на ВКС са третирани по същият начин и от въззивният съд. Т.е. съдът не се е отклонил от разрешенията, дадени в цитираните решения на ВКС, а страната изобщо не е въвела доводи дали въобще има такова противоречие и в какво, според нея, се изразява. Нещо повече не е посочено дори конкретно решение от общо изброените, което да обосновава наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Оплакванията за неправилност са ирелевантни към тази фаза на производството, която с оглед поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК предполага ясно формулиран правен въпрос и конкретни доводи, свързани с допуснато от съда отклонение от задължителна или казуална практика на ВКС, респективно развити доводи по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснено като съдържание с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г. Липсата на такова изложение води до извод, че страната не обосновава довод за наличие предпоставки по поддържаните основания две основания. Касаторът е поддържал основание и по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК с общи и лаконични твърдения за „явно противоречие със закона“, при „очевидна необоснованост“, доколкото изводите на състава били в „ грубо несъответствие с установените по делото фактически положения, поради нарушаването на фактически и опитни правила“. В тази връзка е заявил още, че СГС бил тълкувал „доказателствената стойност на постановление на прокурор К. изолирано и приложил неправилно чл.300 ГПК, а не чл.179 ГПК“. Така според касатора не въззивният съд, а СГС постановил „ очевидно неправилно решение“. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, което същата е маркирала общо, но не се е съобразила със съдържанието му-очертаните хипотези на очевидна неправилност, които следва да са обосновани като относими към случая, се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Следва да се отбележи още, че решението на СГС не е предмет на настоящия инстанционен контрол, а твърдението, че първостепенния съд приложил чл.300 ГПК, съобразно постановление на прокурор не кореспондира с фактите по делото. Или, с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение