Определение № 335 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 123/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Оразувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника адвокат В. В., срещу въззивно решение № 260162/29.07.2021г. по гр. дело № 117/2021г. на ОС-Кюстендил. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280,ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че то е недопустимо като постановено при нередовна искова молба. Твърди се и се излагат съображения и за очевидна неправилност на решението. В хипотезата на чл.280,ал.1, т.1 ГПК се поставя и процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите, твърденията и възраженията на страните, както и всички относими към спора доказателства. Сочи се противоречие по този въпрос с практиката на ВКС - решение № 222/2017г. по т.д.№505/2017г.,ІІ т.о., решение №9 по гр.д.№ 3700/2013г., І г.о., решение № 27/4265/2014г., ІV г.о. и др. Твърди се, че въззивният съд не е дал отговор на защитните възражения и доводите на касатора,вкл. за индивидуализацията на процесната сграда като обект на правото на собственост - метален навес със застроена площ 924 кв.м., на който е започнало преустройство в „цех за денсифициране на растителна биомаса“ и като предмет на иск по чл.440 ГПК, предявен от трето лице за засегнато от изпълнението негово имущество, каквото твърди, че е ищецът. Ответниците по касационната жалба „Еко Пелет Индъстри“ ЕООД, гр. София, К. И. К. в качеството й на „ЕТ“К. К. – Кредо К“ и И. Г. П., [населено място], не изразяват становище по касционната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. С обжалваното решение е потвърдено решение №260071/28.10.2020г. по гр.д.№969/2020г. на Районен съд - Дупница, с което е признато за установено по реда на чл. 440 ГПК в отношенията между ищеца „Еко Пелет Индъстри" ЕООД и ответниците „Първа Инвестиционна Банка" АД /правоприемник на ТБ„МКБ Юнионбанк" АД/, К. И. К., в качеството й на ЕТ „К. К. Кредо-К" и И. Г. П.- двамата длъжници по изпълнително дело № 20137430400699 по описа на ЧСИ Е. Х., че имотът, върху който е насочено изпълнението - сграда с масивна конструкция — метален навес със застроена площ от 924 кв. м., на който е започнало преустройство в „Цех за денсифициране на растителна биомаса", съгласно договор за учредяване на право на строеж, вписан под № 76, том Х, вх. рег. № 2495/25.08.2010 г. на СВ [населено място] и същото е реализирано на етап „груб строеж" от суперфициарното дружество /ищец/, не принадлежи на длъжниците - ответници в процеса ЕТ “К. К. Кредо-К“ и И. Г. П.. Въззивният съд е приел, че е образувано изп.д.№388/2015г. при ЧСИ по молба да Р.Б. срещу „Еко Пелет Индъстри“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1253/2015г., предприети са действия за принудително удовлетворяване на вземането, в това число наложена е възбрана по отношение на поземлен имот с кадастрален номер *, находящ се в м.“А.“ по картата на землището на [населено място], целият с площ 2.354 дка, стопански двор, принадлежащ на И. П. и К. П.,върху който те са учредили на „Еко Пелет Индъстри“ ЕООД правото да извърши строеж и да стане изключителен собственик на преустройство на „сграда – метален навес – сеновал“ в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“, съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж, вписан в СВ с вх.№2496/25.08.2010г., акт №76/2010г. От удостоверение на община Бобов дол е установено, че цехът за денсифициране на растителна биомаса в [населено място], м.“А.“ ПИ *, масив *, е изграден на етап груб строеж. Предприети са действия по изнасяне на сградата – метален навес, преустроена в сграда -цех за денсифициране на растителна биомаса на публична продан. По отношение на същия имот са предприети изпълнителни действия по изп.д.№699/2013г. на ЧСИ, а с определение от 14.12.2017г. по гр.д.№549/2017г. на ОС –Кюстендил е допуснато „спиране на изпълнителните действия“. Посоченото изп.д.№699/2013г. е със страни „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като кредитор – правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, и длъжници И. П. и ЕТ“К. К. –Кредо К“. Предприетите действия са по отношение на същия недвижим имот – поземлени имот №*, в землището на [населено място], с площ 2.354 кв.м., находящ се в м.“А.“, с начин на трайно ползване: стопански двор, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със застроена площ от 924.00 кв.м, на който е започнало преустройства в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“. Ответникът П. и ЕТ „К. К. –Кредо-К“ са собственици на основание нотариален акт за покупко – продажба №23/2008г. на поземлен имот №*, в землището на [населено място], с площ 2.354 дка, находящ се в м.“А.“, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със застроена площ 924 кв.м. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №198/2008г. К. П., действаща лично и като ЕТ„К. Кредо -К“, и И. П. са учредили в полза на ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД ипотека по отношение на описания недвижим имот – посочен, като поземлен имот в землището на [населено място], с начин на трайно ползване – стопански двор, при граници и съседи, идентични с тези по нотариалния акт, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със застроена площ от 921 кв.м, за обезпечаване вземане на Банката в размер на 98 000.00 лева. През 2010г. с нотариален акт №195/2010г. И. П. и К. П. са учредили на „Еко Пелет Индъстри“ ООД право да извърши строеж и стане изключителен собственик на: “Преустройство на сграда – метален навес – сеновал в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“, като извърши строителството със свои средства, труд и материали и във вид и степен на завършеност, съгласно БДС. В т.ІІ.1 от нотариалния акт е посочено, че съществуващият навес се преустройва в „цех за денсифициране на растителна биомаса“ на няколко етапа: съществуващият навес се преустройва в цех за рафиниране на растителна биомаса, като първо ще се проектира цех за производство на пелети, а впоследствие, като втори етап- производство на брикети от растителна биомаса.Описан е съществуващият навес в имота - с размери 60/150 с метална конструкция, с метални колони и метални ферми,покрит с ламарина.Посочено е, че част от производството ще бъде навън в навеса, а част от него вътре в обособеното производствено помещение, като са обособени помещения и навес. В навеса са разположени депо за дърва, дробачка „МТ-2“, лентов транспортьор „Ел-6“ с разпределителен бункер.Предвидено е част от навеса да бъде ограден с ламарина, за обособяване на помещение с технически показатели – преустроен навес с площ 371 кв.м. и навес с площ 542.60 кв.м., сграда изпълнена с метална конструкция. Представено е разрешение на строеж от 18.10.2010г. за строителство на обект – цех за денсифициране на растителна биомаса, с местонахождение в [населено място], м.“А.“, ПИ *, м.200, въз основа на одобрен със заповед №369 /02.06.2008г. ПУП – ПЗ, в съответствие със съгласуван и одобрен инвестиционен проект №26/18.08.2010г. От съдебно-техническата експертиза е установено, че обектът е изграден на място, като са изпълнени ВиК и Ел. инсталации, обособени са описаните в обяснителната записка към част „Архитектура“ помещения, производствени помещения, работилница – главен механик, офис, битово помещение, за персонала, умивалня, тоалетна, душово помещение, помещение за главно ел. табло и навес. Постройката е масивна сграда с метални колони, бетонови ивични основи, под от пердашен бетон върху армирана бетонова плоча, ограждащи стени и покрив от LT ламарина, битови помещения изпълнени с итонг, на югозападната фасада – монтирани 3 бр. рулетни врати за изход на готова продукция. Към момента на преустройство на цеха, сградата представлява „навес с размери 60/15м. с височина 7.90м., изградена с метална конструкция с метални колони и метални ферми с покрив от LT ламарина, с предназначение – сеновал т.е без ограждащи стени. Цехът и металният навес са идентични по отношение на външни размери, но не и по съществуващо изпълнение, разпределение и предназначение. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, независимо, че мотивите му касаят действието на договора за ипотека по отношение на процесната сграда. Въззивният съд е приел, че няма основание за оставяне исковата молба без движение с оглед индивидуализация на имота обект на предявения иск.Според изложеното в исковата молба - ищцовото дружество е собственик на недвижим имот - „цех за денсифициране на растителна биомаса", находящ се в ПИ *, масив *, в м."А.", по картата на землището на [населено място], общ.Бобов дол, ЕКНМ *, с одобрен проект №26/18.08.2010г. и издадено разрешение за строеж №24/18.08.2010г, като сграда е изградена в степен „груб строеж“. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл.440 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. В тежест на ответника е да докаже правото си на собственост, като изчерпи всички основания за придобиването му и проведе пълно и главно доказване, на правопораждащите го факти. Като собственик на обект – цех за „денсифициране на растителна биомаса“, сграда, вследствие на реализирано право на строеж, по отношение на която е наложена възбрана и насрочена публична продан за удовлетворяване вземания на „Първа Инвестиционна Банка“ АД спрямо ответниците физически лица, ищецът има правен интерес от установяване на обстоятелството, че сградата, по отношение на която е насочено принудително изпълнение не принадлежи на ответниците- искът е допустим, налице е правен интерес от търсената с този иск съдебна защита.Паралелно с този спорен въпрос стои и въпросът за това, запазва ли действието си учредената преди сделката по учредяване право на строеж ипотека по отношение на метален навес от 924 кв.м., намиращ се в земеделски имот – поземлен имот с площ 2345кв.м. в м.“А.“, който също е ипотекиран.За да се изключи интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, следва да е безспорно действието на ипотеката по отношение на имота, тъй като това действие се оспорва и независимо от факта, че липсва изрично искане за произнасяне от съда по този въпрос, то в крайна сметка това налага разглеждането на предявения иск по същество.Принудителни действия спрямо сградата във връзка с вземане на ответниците длъжници, биха били недопустими, както ако сградата не им принадлежи, така и ако учредената ипотека не се простира по отношение на тази сграда.Предмет на въззивната проверка е решението на съда, че сградата не принадлежи на ответниците.В исковата молба е формулирано и искане за прогласяване нищожността на ипотеката, в частта, в която ипотечното право засяга липсващ и/или годен обект за обезпечение. В изготвения от първоинстанционния съд доклад това искане не е посочено, като част от спорния предмет, не е дадена правна квалификация, не е разпределена доказателствена тежест.Липсва произнасяне по това искане, както и искане от ищеца за постановяване на допълнително решение съгласно чл.250, ал.1 ГПК. Правото си на собственост по отношение на процесната сграда, ищецът основава на договор за учредяване на право на строеж.Според чл.63, ал.1 и ал.2 ЗС собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Право на строеж за съществуваща сграда не може да бъде учредено, преустройството е допустим начин за промяна предназначението на сградата.Реализирането на учредено право на строеж и прехвърлянето на сграда са допустим начин за придобиване право на собственост по отношение на сграда. Учреденото право на строеж касае изграждане на различен по предназначение обект – различна от съществуващата до момента сграда.Житейски прехвърлителят би могъл да премахне съществуваща постройка върху площта, на която да учреди право на строеж за изграждане на друга сграда, на друго лице, да учреди право на строеж върху площта, заета от съществуваща постройка в този случай би следвало да се подразбира право за премахване на съществуващата постройка. Оползотворяването на части от съществуваща постройка не обосновава извод, че учредяването на право на строеж е недопустимо. Налице е учредено право на строеж за изграждане на сграда с производствено предназначение –„цех за денсифициране на растителна биомаса“ в полза на ищцовото дружество и тази сграда е изградена на ниво „груб строеж“. Ответниците не са нейни собственици. Поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК процесуални въпроси са значими за изхода на делото. Следва да се допусне касационна проверка в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за съответствието на даденото от въззивния съд решение на поставените въпроси с ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС и посочените от касатора решения на ВКС относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество и задълженията й да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните. Въпросите са относими към поддържаните от касатора доводи и възражения, че цехът за денсифициране на растителна биомаса не е нов обект на собственост, че върху него се разпростира учредената ипотека /идентични постройки, с единствена разлика в разпределението/ и че ипотечното право в полза на банката съществува. В тази връзка и доколкото съдът следи служебно за допустимостта на иска, следва да се извърши преценка, налице ли е правен интерес от предявяването на иска по чл.440 ГПК за ищеца и легитимира ли се той като трето на изпълнението лице. Останалите, посочени от касатора въпроси и доводи, не следва да се разглеждат в настоящото производство и ще бъдат обсъдени в решението. С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 278 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.