Определение № 1446 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6249/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на Р. з. к. - П. (Р. П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 482/ 11.03.2014 г. по гр.д.№ 433/ 2014 г. с което е потвърдено в обжалваните части решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 6918/ 2013 г. По този начин са уважени предявените от Г. Ц. Ц. (починал след постановяване на въззивното решение, с правоприемници И. Г. Ц. и Ц. Г. Ц.) против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЗП-4/ 25.03.2013 г. на директора на Р. П., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар по дентална медицина - контрольор” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 980 лв. Касаторът повдига материалноправния въпрос ползва ли се със синдикална закрила по чл.333 ал.3 КТ избраният от синдикалното ръководство втори секретар, определен като организационен такъв по въпросите за условията на труд. Счита, че по въпроса има противоречива съдебна практика и на това основание моли обжалването да бъде допуснато. Ответната по касация страна И. Г. Ц. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Според него по поставения въпрос не се установява наличие на противоречива практика, а същият е разрешен в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС. Ответната по касация страна Ц. Г. Ц., чрез служебно назначен представител, поддържа недопустимост на жалбата по осъдителния иск предвид цената му, а по останалите искове заявява, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. ВКС намира жалбата за допустима, тъй като първите два иска са неоценяеми и за тях ограничението по чл.280 ал.2 ГПК е неприложимо. Решението по осъдителния иск е обусловено от решението по неоценяемите искове и поради това то подлежи на касационно обжалване, независимо от цената му. Освен това осъдителният иск е предявен за сума по-голяма от 5 000 лв и без оглед в какъв размер е уважен, решението по него би подлежало на касационно обжалване и на общо основание. По същество искането за допускане на касационно обжалване е основателно. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил в ответното учреждение по трудов договор. Правоотношението е прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание уволнение, като преди връчването на заповедта работодателят не е взел съгласие за извършването му от съответния синдикален орган по чл.333 ал.3 КТ. Такова е било необходимо, защото ищецът е избран за организационен секретар по условията на труд в синдикалната организация на К. към Р. – П. и се ползва с предварителна закрила при уволнение. Няма значение, че тази организация има друг секретар, който е избран за такъв преди изборът на ищеца и не съществува презумпция някой от тях да не се ползва със закрилата по чл.333 ал.3 КТ, поради което извършеното без предварително съгласие уволнение е незаконно само на това основание. Предявеният иск за отмяната му следва да се уважи, без да се разглежда спора по същество. Поставеният въпрос обуславя решаващите мотиви на въззивния съд да счете уволнението за незаконно и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд