Определение № 289 от 29.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 595/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 334 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 1880/2011г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав решение от 09.02.2011 г. по т. д. № 444/2009 г. предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор искове са уважени, съответно: искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 46 720.88 лв., представляваща възнаграждение за предоставени услуги за 2007 г. по споразумение от 19.06.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, а акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 10 314.76 лв., представляваща мораторна лихва за забава на дължимото възнаграждение за периода от 20.08.2007 г. до 24.11.2008 г. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение в обжалваната му част на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания, като излага подробни съображения срещу направените в него три решаващи извода: че през процесната 2007 г. между страните е съществувало правоотношение, произтичащо от сключеното между тях споразумение от 19.06.2006 г.; че непредставянето от страна на изпълнителя [фирма] на изискуемата от чл. 9, ал. 3 от това споразумение план-сметка не рефлектира върху определеността на цената и на наличието на съгласие относно същата, а оттук и на действителността на споразумението и че дружеството-изпълнител е доказало извършването през процесната 2007 г. на услугите, за които се е задължило. Според касатора, приетото от въззивния съд е резултат от тълкуването на релевантните клаузи от споразумението в нарушение на изискванията на чл. 20 ЗЗД и без да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства. Като значими за изхода на конкретното дело и обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните въпроси: 1. Допустимо ли е тълкуване на договора при ясно съдържание на тълкуваната клауза; 2. Как следва да се тълкуват отделните уговорки на споразумението и по-конкретно – допустимо ли е при тълкуването съдът да прилага само някои от критериите на чл. 20 ЗЗД, а не всеки един от тях и всички тях; 3. Каква е правната същност на предвидената в чл. 9, ал. 3 от споразумението от 19.06.2006 г. план-сметка и по-точно има ли същата значение за определяне на конкретния размер на цената на услугите, а оттук и за действителността на споразумението; 4. След като страните са постигнали съгласие, че цената на услугите ще бъде предмет на отделен анекс, неподписването на същия води ли до прекратяване на правоотношението между тях. По отношение на първите два въпроса се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), а по отношение на останалите два въпроса – че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Като релевантна съдебна практика са посочени, съответно: по първия въпрос – решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на І т. о. и решение № 559 от 17.05.1993 г. по гр. д. № 1724/1992 г на ІV г. о.; по втория въпрос – решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о.; решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ІV г. о.; решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV г. о.; решение № 89 от 17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 2627 от 12.01.2005 г. по гр. д. № 2264/2003 г. на І г. о.; по третия и четвъртия въпрос – решение № 166 от 22.12.2009 г. по т. д. № 346/2009 г. на І т. о. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени частично решението на Софийски градски съд и да уважи предявения от [фирма] срещу [фирма] главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 46 720.88 лв., вззивният съд е приел, че и през процесния период – 2007 г. – между страните е съществувало правоотношение, възникнало от сключеното между тях споразумение от 19.06.2006 г., по силата на което ищецът, в качеството си на собственик на изградената на територията на к.к. „Слънчев бряг” инфраструктура, се е задължил да извършва и предоставя за ползване комплекс услуги и дейности, необходими за предлагания от ответника туристически продукт, а последният се е задължил да заплати възнаграждение в размера по чл. 9 от споразумението. Според решаващия състав, срокът на споразумението следва да се счита продължен и през 2007 г. независимо от липсата на изрично подписан анекс относно „финансовата част” съгласно чл. 2, като за основна по отношение на срока е преценил клаузата на чл. 12, предвиждаща прекратяването на споразумението да се извършва с изрично писмено съгласие. Посочено е, че при определяне на срока на действие на споразумението клаузите на чл. 2 и чл. 12 следва да бъдат тълкувани с оглед целта на същото – да бъдат уредени отношенията по повод ползването на инфраструктурата в к.к. „Слънчев бряг”, които отношения се развиват в значителен период от време. Като неоснователно е счетено възражението на ответника за липса на уговорена цена на услугите през 2007 г. предвид неподписването на анекс и непредставянето на предвидената в чл. 9, ал. 3 план-сметка. В тази връзка е изразено разбирането, че при непостигнато съгласие за промяна в цената на предоставяните услуги, следва да се приеме, че е запазен уговореният за 2006 г. размер на дължимото възнаграждение, а липсата на план-сметка води само до невъзможност за промяна на уговорения общ размер на възнаграждението по реда на чл. 9, ал. 3 от споразумението, но не и до неговата нищожност, доколкото страните са уговорили общ размер на възнаграждението, определен на база разгърнатата застроена площ на обекта на ответника. Не са споделени и доводите на [фирма] за нищожност на споразумението поради невъзможен предмет, предвид нормативно регламентираното предоставяне на част от дейностите за извършване на трети лица – общински и държавни органи и други организации, както и поради сключването му от лица без представителна власт. Въз основа на данните от изслушаната по делото счетоводна експертиза, констатирала надлежно осчетоводяване на всички разходи в ищцовото дружество по повод поддържането на инфраструктурата в к.к. „Слънчев бряг” и редовно водене на счетоводните книги, въззивният съд е приел за неоснователно и възражението, че услугите, чието заплащане се претендира, не са били извършени. По тези съображения съдът е преценил, че за предоставените му през 2007 г. услуги за ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в размера по чл. 9, ал. 2 от споразумението от 19.06.2006 г. – 48 795 лв. (без ДДС) или 58 554 лв. (с ДДС). Поради приетото обаче за основателно възражение за прихващане до размер на 11 833.12 лв., направено от ответното дружество, искът с правно основание чл. 79 ЗЗД е уважен за сумата 46 720.88 лв. С оглед основателността на главния иск, при съобразяване на уговорените в споразумението срокове за плащане на възнаграждението и при отчитане на прихващането с дължимата на ответника сума, въззивната инстанция е уважила и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на 10 314.76 лв. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси са обуславящи за изхода на конкретното дело, с което е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Осъществено е и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като тези въпроси са решени в противоречие с цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен за долустоящите съдилища характер съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на това основание изключва необходимостта от обсъждане на евентуално заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите, свързани с приложимостта на чл. 20 ЗЗД. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК