Определение № 421 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 249/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Т. Т. с вх. № 14560/20.11.2023 г., чрез адвокат К. А., срещу определение № 1341 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 20235500500742/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 260075 от 22.08.2023 г. по гр. д. № 6362/2018 г. на Районен съд - Стара Загора за оставяне без разглеждане на молба на Т. Т. с вх. № 261664/08.08.2023 г. за допълване на постановеното първоинстанционно решение № 260175 от 25.02.2021 г. и издадения по него изпълнителен лист. Въззивният съд е изложил, че първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на Т. Т. Т., подадена на 08.08.2023 г., за допълване на влязло в сила на 05.04.2021 г. решение, с което допуснатият до делба недвижим имот е бил изнесен на публична продан, и на издадения въз основа на него изпълнителен лист. Посочил е, че препис от първоинстанционното решение е бил връчен на Т. Т. на 19.03.2021 г. чрез пълномощника му - адв. А., поради което молбата е просрочена - съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК същата е следвало да бъде подадена в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Съдът е приел, че е недопустимо едва с частната жалба страната да излага твърдение, че всъщност се касае за очевидна фактическа грешка в решението, която следва да бъде поправена. Първоинстанционният съд не е бил сезиран с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, а за допълване на решението, поради което и в производството пред въззивния съд въпросът за наличието на такава грешка не следва да бъде разглеждан. Т. Т. счита обжалваното от него определение за незаконосъобразно и неправилно. В изложението към частната касационна жалба формулира следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Касае ли се за допусната фактическа грешка от съда, когато е пропуснал да се произнесе за обслужващите самостоятелния обект части и кой следва да определи дали се касае за допълване на решение или за фактическа грешка. Допустимо ли е самостоятелен обект с предназначение жилище без да има баня и тоалетна и сервизно помещение (килер, мазе, таван и др.) да бъде изнесен на публична продан? Държавните такси, които са възложени в тежест на страните са изчислени съобразно експертизата и съответно е включена оценката на тези части – това фактическа грешка ли е?“. От насрещните страни не е постъпил отговор на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въз основа на изложеното по-горе, настоящият съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Формулираните в изложението въпроси са неотносими към решаващите мотиви, изложени от Окръжен съд – Стара Загора, с които същият е потвърдил обжалвания пред него първоинстанционен съдебен акт. Следователно, не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същевременно не е аргументирано и наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно постановките на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Стара Загора. За пълнота следва да се отбележи, че за жалбоподателя не съществува пречка да сезира първоинстанционния съд с молба по чл. 247 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение