Определение № 61 от 08.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4677/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 26549/09.10.2025 г., подадена от адв. Б. И., процесуален представител на М. М. С., против определение № 2247 от 29.08.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2315/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане, съдържащо се в решение № 4033 от 26.06.2025 г. гр. д. № 2746/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на М. М. С. по иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. След указания от назначения по реда на чл. 95 ГПК, вр. с ЗПП адв. Б. И. е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния представител юрк. К. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложени в отговора съображения. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С постановеното по делото от Софийски градски съд решение № 4033 от 26.06.2025 г. е отхвърлен предявения от М. М. С. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от публикуването на неверни твърдения в официалния сайт на Специализирана прокуратура на 04.06.2018 г. /„във връзка с разпространен клип от сайта „Гласът на Стара Загора“ и в социалните мрежи, на който се вижда как лице запалва българското знаме и уринира върху него, Специализираната прокуратура се самосезира още в деня на публикуването 2 юни 2018 г. с оглед извършеното престъпление срещу Републиката. Образувано е досъдебно производство за опетняване на националното знаме и за хулиганство с изключителен цинизъм и дързост. Установено е, че деянието, последвано и от други непристойни действия, е било извършено на 29 май 2018 г. и публикувано в сайта „Гласът на Стара Загора“ на 2 юни 2018 г. Установено е също, че сайтът е собственост на лицето, разпространило клипа със собствените си престъпни действия. След незабавна реакция на ГДБОП, ГДНП, СДВР и Специализирана прокуратура, лицето е задържано в Стара Загора за срок от 24 часа. Предстои да му бъдат повдигнати обвинения от Специализирана прокуратура.“/, на 07.06.2018 г. /“Специализираният наказателен съд наложи мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на собственика на сайта „Гласът на Стара Загора“, който на 29.05.2018 г. опетни българското знаме недалеч от столичната Съдебна палата, а на 02 юни 2018 г. разпространи клип с гаврата и с други свои непристойни действия в интернет. В деня на публикуването Специализираната прокуратура се самосезира и образува досъдебно производство. Със съдействието на органите на МВР извършителят бе задържан в Стара Загора за 24 часа и му бях повдигнати обвинения за престъпление срещу Републиката и за хулиганство с изключителен цинизъм и дързост. Съдът уважи искането на Специализираната прокуратура за задържане заради наличие на опасност да извърши друго престъпление/ и на 27.09.2018 г. /„Специализираният наказателен съд наложи наказание от две години „Лишаване от свобода“ на М. М., който преди три и половина месеца бе обвинен от Специализираната прокуратура за оскверняване на националния флаг и за хулиганство. На 3 юни 2018 г. мъжът публикува в социалните мрежи клип, в който се вижда как недалеч от столичната Съдебна палата самият той пали национален трибагреник, после го хвърля на земята и уринира върху него. Няколко часа по-късно мъжът бе задържан и обвинен. Резултатите от насрочената по делото съдебно-психиатрична експертиза показаха, че М. не страда от психично заболяване и може да отговаря за деянията си. Съдът прие представените от прокуратурата доказателства и го призна за виновен. М. остава в ареста, след като две съдебни инстанции уважиха искането на Специализираната прокуратура да бъде задържан под стража. Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана пред Апелативния специализиран съд.“/, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното плащане на цялата сума. Със същото решение в върната искова молба вх. № 15605/17.03.2022 г. в частите, в които предявен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК – за обявяване на неистинско на съдържанието на цитираните публикации, както и относно направеното искане по чл. 11 ЗОДОВ. Прието е, че иска по чл. 124, ал. 4 ГПК за обявяване на неистинско на съдържанието на публикациите с оглед и на направените от ищеца уточняването на исковата претенция е недопустим, тъй като се претендира установяване на факти с правно значение, което е допустимо единствено ако е предвидено в закон, а такова предвиждане по отношение на публикации в сайтове няма в нито един закон. С обжалваното в настоящото производство определение Софийски апелативен съд е потвърдил връщането на исковата молба, като също е приел, че искът заявен от М. М. С. за установяване на истинността/неистинността на публикации в сайта на Специализираната прокуратура е недопустим. Изложил е, че публикациите не съставляват документ по смисъла на чл. 179 и чл. 180 ГПК. От друга страна само при предвидени в закона случаи могат да се разглеждат установителни искове за факти с правно значение. Доколкото в закона не е предвиден иск за установяване на неистинност на факти и обстоятелства, отразени в публикация в печатно/електронно издание, предявеният иск е недопустим. Установяването на факт е изключение от общия принцип, че на установяване подлежи съществуването на право или правоотношение и само в този случай установителният иск е допустим. В случая, това е факт с правно значение, имащ отношение към предмета на спора, но не подлежи на установяване със самостоятелен иск. След приключване на процеса с влязло в сила решение, фактите от съществено значение за изхода на приключилото дело, не могат да бъдат предмет на нов исков процес между същите страни и за същото право. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното определение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които да е обосновано, че са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател следва да посочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, т. 1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационния съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение, респективно определение до касационно обжалване от доводите за неправилност. Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно цитираното тълкувателно решение. При липсата на формулиран от жалбоподателя правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставките за селектиране на подадената частна касационна жалба и касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато. Неотносимо към обжалването е хипотетичното питане в частната касационна жалба, по какъв начин жалбоподателят може да търси обезщетение за нанесените с тези публикации неимуществени вреди, тъй като фактите и обстоятелствата изнесени по негов адрес не са истински и по какъв съдебен ред може за защити законните си права и интереси, ако по делото въобще не се разглежда въпроса за истинността или неистинността на изнесените в сайта на Специализираната прокуратура твърдения. За яснота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, аналогична на чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./, е ясна и не се нуждае от тълкуване. По нея има установена трайна съдебна практика, според която само в предвидените от закона случаи могат да се разглеждат установителни искове за факти с правно значение - например иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред, чието разглеждане е изрично уредено в Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Доколкото не е предвидена в закон възможност за предявяване на самостоятелен иск за установяване на неистинност на факти и обстоятелства, отразени в публикация в сайтове, обжалваното определение е постановено в съответствие с практиката по прилагането на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК и чл. 97, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на насрещната страна по частната касационна жалба сумата от 51 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение