Определение № 143 от 21.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 454/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба Д. Н. М. и И. А. Чернова, [населено място] срещу решение от 03.01.2011г., постановено по гр.д.№ 4136/10г. от Софийския градски съд, с което потвърдено решение от 08.02.2010г. по гр.д.№ 45092/09г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за предаване на държането на търговско помещение в [населено място],[жк], бл.129-130, вх.Б с площ от 266.53 кв.м. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните на 28.12.2000г. договор за наем е привиден, поради което искът по чл.233 ЗЗД за връщане на имота е отхвърлен. Решаващият състав е обсъдил писмено становище на ищцата Чернова, депозирано по гр.д.№ 648/05г. на СГС, в което същата е заявила, че “се наложило страните са сключат фиктивен договор за наем”, както и клаузата на предварителен договор за продажба на същия имот от 28.12.200г., според която при отпадане на забраната за разпореждане с имота на продавачите, приобретатели по приватизационен договор, същите следва да го отчуждят в полза на купувача. Въз основа на това изявление на ищцата са допуснати, съгласно чл.165, ал.2 ГПК, и обсъдени показанията на разпитания свидетел, въз основа на които е формиран изводът за привидност на договора за наем. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторите поставят въпроса: “Приложим ли е чл.26, ал.2 ЗЗД вр. чл.165, ал.2 ГПК, когато страната, домогваща се да докаже привидност на сделката, преди и в рамките на същия процес е изразявала становище, че договорът е валиден и е породил правни последици?”. Въпросът не е от значение за спора, тъй като предпоставя, че възражението за нищожност не е своевременно заявено. В отговора на исковата молба ответникът е изложил фактите и обстоятелствата, въз основа на които оспорва иска, включително и изявленията на ищцата Чернова за “фиктивност” на договора за наем. При доклада на делото първоинстанционният съд е въприел изявлението като такова за привидност на сделката и ищците не са направили възражения по доклада. Вторият въпрос: “Приложима ли е разпоредбата на чл.272 ГПК, когато във въззивната жалба са поставени нови въпроси относно приложението на материалния закон и се сочат допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото в първата инстанция?”, е изведен принципно, без връзка с делото. На първо място, липсва изрично препращане към мотивите на първоинстанционния съд. На второ – касаторите не сочат кои “нови въпроси” са поставили с въззивната жалба, които да не са били обсъдени, като се има в предвид и че въззивният съд изрично е коментирал оплакванията им за допуснати нарушения на процесуалните правила. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд