Определение № 1217 от 28.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2593/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ДАР-80“ ООД, представлявано от адв. П. П., срещу определение № 1068 от 15.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 798/2025г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено определение № 3670 от 14.08.2025г. по гр.д. № 4050/2025г. на Районен съд – Русе за прекратяване на производството по делото и изплащането му по подсъдност на Районен съд – Благоевград. Частният жалбоподател поддържа, че спорът между страните е възникнал от преки отношения с поделение на юридическото лице – ответник „Д.“ ООД, [населено място], съществуващо и към момента, поради което е упражнил правото си на избор на местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.2 ГПК и общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, респ. чл.108, ал.1, изр.1 ГПК е дерогирана. Намира за неправилен извода, че поради липса на регистрирано поделение по реда на чл.3, ал.1, т.8 от Закона за регистър Булстат е изключен извод за наличието на поделение на ответното дружество, като излага съображения, че неизпълнение на задължението за регистрирането на поделение по реда на посочената норма е административно нарушение, но не е тъждествено с липсата на поделение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС по въпроса дали неизпълнението от страна на търговец на задължението му по чл.3, ал.1, т.8 от Закона за регистър Булстат да регистрира своите поделения следва да се приравни на липсата на такива поделения. Сочи, че съгласно практиката на СЕС във всеки случай, в който търговец трайно и организирано насочва търговската си дейност към дадена територия, следва да може да бъде предявен иск срещу него там за правоотношения, възникнали от тази дейност, като се позовава на решение от 15.12.2011г. по дело С-384/10, решение /голям състав: от 19.07.2012г. по дело С-154/11, решение от 27.06.2013г. по дело С-93/12 и др. Поддържа, че въззивният съд е произнесъл и по следния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „При избора на местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.2 ГПК неизпълнението от страна на търговец на задължението му по чл.3, ал.1, т.8 от Закона за регистър Булстат да регистрира своите поделения следва ли да се приравни на липсата на такива поделения?“ Ответникът „Д.“ ЕООД, представляван от адв. М. В., представя отговор, с който оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол и излага съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съобразно императивната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, чиито решения не подлежат на касационен контрол, а според чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. В настоящия случай предмет на делото са предявени от „ДАР-80“ ООД против „Д.“ ООД обективно съединени искове за сумата 9473,22 лева, представляваща неплатен остатък от цена за извършени СМР на обща стойност 24520,02 лева с ДДС, и за сумата 509,31 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 17.02.2025г. до 08.07.2025г. Претендираните вземания произтичат от правоотношение по договор за извършване на СМР. Сключеният между страните – търговски дружества, договор за изработка има характера на търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, поради което предявените искове са от категорията на посочените в чл.365, т.1 ГПК. Всеки един от предявените искове е с цена, която е под установения в закона праг за достъп до касационен контрол. По изложените съображения подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Даденото във въззивното определение указание за неговата обжалваемост не може до обуслови допустимост на частната касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение