Определение № 332 от 04.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 166/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на П. Й. П. от [населено място] срещу определение №2156 от 22.11.2011 по гр. дело №3647/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на същия жалбоподател срещу разпореждане от 27.07.2011 г. по грд. №8501/11 по описа на СГС,І-1 с-в. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че така обжалваното първоинстанционно разпореждане е от категорията на необжалваемите. Ответникът [фирма] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение, с което второинстанционният съд оставя без разглеждане частната жалба въззивният съд приема, че същата е подадена срещу разпореждането за даване на указания и срок от страна на първоинстанционния съд на жалбоподателя за внасяне на държавна такса по иска на П. Й. П. с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ. Настоящият състав на ВКС счита, че така направеният извод е неправилен. В обстоятелствената част на оставената без разглеждане частна жалба са развити оплаквания за това, че първоинстанционният съд с разпореждане от 30.06.2011 г. е постановил отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса, при положение, че са налице предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК затова. С оглед това, въззивният съд е следвало да констатира нередовност на частната жалба, състояща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум и да процедира, съгласно правилото на чл. 267 ал.1 във вр. с чл.262 ал.1 от ГПК като съобщи на страната в едноседмичен срок да отстрани нередовността на частната жалба. Като не е сторил това, а направо е оставил без разглеждане частната жалба, съдът се е произнесъл при нередовно сезиране, поради което обжалваното определение се явява недопустимо и следва да се обезсили като преписката се върне с указания за предприемане действия по отстраняване нередовностите на оставената без разглеждане частна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение