Решение № 420 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 905/2009 г.

Решение № 420 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 905/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 3.09.2009 г. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, по настоящето гр. д. № 905/2009 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 23.02.2009 г. по гр. д. № 41/2009 г. в частта, в която съдът се е произнесъл по искът предявен на правно основание чл. 222, ал. 1 КТ, обезщетението за забава и дължимите за този иск разноски, за да отговори на поставения въпрос: дали началният момент на погасителната давност започва да тече от момента на уволнението, или от момента на влизането на решението в сила-решението с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е бил отхвърлен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като в обратен смисъл на приетото от Пазарджишкия окръжен съд, било решението на Врачанския окръжен съд от 21.06.2002 г. по гр. д. № 345/2002 г, оставено в сила с Р № 1745 от 2.12.2004 г. по гр. д. № 2784/2002 г. ВКС 3Г. О. Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение по чл. 293, ал. 2 ГПК - че в обжалваната част то било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон-прие следното: Фактическата обстановка по делото е била следната: Със заповед № 141 от 15.08.2002 г. на директора на "Т" АД г. П., получена на 20.08.2002 ищцата Е. С. К. е била уволнена от заеманата до тогава длъжност "началник отдел "маркетинг и търговия" на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Решението на ВКС, 3 Г. О. по гр. д. № 198/2004 г. с което исковете й за признаване на уволнението за незаконно, възстановяването й на заеманата от преди уволнението, длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ за времето през което е останала без работа поради уволнението е било с дата 4.07.2006 / вж. Р № 1* от 4.07.2006 г. по гр. д. № 198/2004 г./. По настоящето производство исковата молба е постъпила в районния съд на 4.03.2008 г. и с нея ищцата предявила искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ - т. е. претендирала е заплащане на обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за неспазен срок за предизвестието, обезщетение по чл. 222, ал. 1 и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. И спорният по делото основен въпрос който е бил: от кой момент започва да тече погасителната давност за вземанията по чл. 220 ал 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224 КТ, които най-общо попадат в хипотезите на правната норма на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ - дали от денят, в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено-Пазарджишкият районен съд приел, че в случая вземането е станало изискуемо с влизане в сила решението на Върховния касационен съд. Пазарджишкият окръжен съд приел обратното-че начален момент на погасителната 3 -годишна давност е дата на връчването заповедта за уволнение-. 20.08.2002 Тригодишният срок изтекъл на 20.08.2008 г. и за това и трите иска са били отхвърлени като погасени по давност. Това становище е правилно. В случая е приложен общият гражданскоправен принцип, че давността започва да тече от денят, в който вземането е станало изискуемо -чл. 114 ЗЗД, макар че в Кодекса на труда са използвани други фрази "от денят, в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено". Вярно е че обезщетението по чл. 222 ГПК предпоставя правомерно уволнение на работника или служителя и работодателят е длъжен да изплати обезщетението, като ако се установи че прекратяването на трудовият договор не е било законосъобразно, обезщетението се връща. /или не се изплаща/. Но това няма нищо общо с началния момент, от който започва да тече срока за предявяване на претенцията. Върховният касационен съд в настоящият състав не споделя становището изразено в Р № 1* от 2.12.2004 г. по гр. д. № 2784/2002 г. на ВКС 3-то гр. отд. за недопустимост на иск по чл. 222, ал. 1 ГПК в случаите, при които производството по обжалване на заповедта за уволнение не е приключило. Искът по чл. 222, ал. 1 ГПК е обусловен от искът по чл. 344, ал. 1 КТ, но е самостоятелен и за него са приложими общите правила за погасителната давност респ. тези по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. В конкретния случай правопораждащият факт, или началния момент на вземането е връчване заповедта за уволнението, защото след този момент съгласно чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява. От този момент трудовият договор престава да действа за в бъдеще и да обвързва двете страни-работодателя и работника или служителя. От този момент започват да се изчисляват и сроковете за обжалване законността на уволнението, времето през което работникът или служителя е оставал без работа поради уволнението, времето за което се дължи заплащане на обезщетение по чл. 222, 224 КТ, обезщетение за безработица по чл. 54а-54з КСО и т. н. Останалите цитирани и в касационната жалба решения-Р № 1* от 31.10.2006 г. по гр. д. № 320/2004 г. ВКС 3 Г. О. и Р № 1* от 22.06.2006 г. на ВКС 3 Г. О, както и решението на Софийския окръжен съд от 9.11.2007 г. по гр. д. № 576/2007 г. не са приложими към настоящия случай. Те имат предвид претенции за обезщетения при трудови злополуки или при професионални заболявания. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд приема, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е правилно-точно е приложен материалния закон и е обосновано. Не са налице отменителните основания по чл. 293, ал. 2 ГПК и за това следва да остане в сила. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд